Чуваха гласа, без да разбират думите. Когато другият млъкна, Стеергард доста дълго не проговори. После каза:

— Добре. Веднага ли? Моля. Чакам ви. Остави слушалката, обърна се към тях и поясни:

— Араго.

— Да си отидем ли? — попита Темпе.

— Не. Останете.

И добави, сякаш неволно му се изплъзна от устата:

— Това няма да бъде изповед. Доминиканецът беше облечен в бяло, макар и не в монашески одежди. Носеше дълъг бял пуловер, а тъмната връвчица на врата му говореше, че на гърдите си носи кръст. Като видя присъствуващите, той се спря на прага.

— Не знаех, че имате съвещание.

— Заповядайте, седнете, ваше преподобие. Не е съвещание. Времето на парламентарните заседания с гласуване приключи.

И сякаш на самия него казаното прозвуча твърде безцеремонно, та добави:

— Аз не го исках. Фактите обаче са по-важни от моите желания. Моля, седнете всички.

Поканата беше изречена с усмивка, но въпреки това си беше заповед, затова всички седнаха. Монахът се беше Подготвил за разговор на четири очи. А може би го засегна и тонът, с който бяха изречени думите на Стеергард. Мълчеше. Астрогаторът се досети защо се колебае и каза:

— C’est le ton qui chanson43. Не аз съм композиторът на тази музика. Въпреки че се опитах — pianissimo.

— И се стигна до йерихонските тръби — отвърна монахът. — Но предлагам да спрем с парафразите от музикологията.

— Разбира се. Нямам намерение да заобикалям въпроса. Преди един час при мен беше Ротмонт. Знам съдържанието на разговора — или на екзегезата, не, нека си останем на „разговора“, — който ГОД е провокирал. Отнасял се е за… астробиологията.

— Не само — отбеляза доминиканецът.

— Знам. Затова питам в каква роля да приема новия си гост: като лекар или като папски нунций?

— Не съм нунций.

— Със или без съгласието На Петровия престол да. In paribus infidelium44. А може би in paribus daemonis45. Казвам това във връзка с паметното изказване не на доктора по астробиология, а на доктор Араго — у Бар Хораб на „Евридика“. Бях там, чух го и го запомних. А сега, слушам ви.

— Виждам тук същите снимки, които Ротмонт ми разясни. ГОД действително провокира моята неочаквана визита.

— Калциевата хипотеза? — попита командирът.

— Да. Ротмонт попита компютъра дали повтарящите се линии в спектралния анализ на някои точки не са изотоп на калция. ГОД не го изключваше.

— Знам вече и подробности. Ако са кости, то са милиони. Планини от трупове.

— Разглежданото място е голяма агломерация, навярно квинтянски град — каза монахът. Беше по-блед от обикновено. — Едва ли е менажерия с диаметър петдесет мили, нали? Значи се стигна до геноцид. Самоубийственото гробище не е особено благоприятен фон за безпрецедентното събитие в нашата история. Бащите на проекта SETI не са искали контакт с чужд разум на бойно поле, покрито с труповете на домакините.

— Положението е още по-лошо — прекъсна го Стеергард. — Не, оставете ме да продължа. Повтарям: стана нещо по-лошо от катастрофа, предизвикана от стечение на нежелани от никого обстоятелства. Възможно е тези спектрални ивици да произхождат от изотопи на скелетния калций. Не сме в състояние да изключим това със стопроцентова сигурност. Но има и нещо друго. Аз бях казал, че планетата може да отговори, преди да е изтекъл срокът, но не със сигнали. Предполагам, че от позицията, наситена с крайна подозрителност, приоритет е получила контраофанзивата. Не допусках обаче, че те ще издърпат съвсем умишлено кавитираната луна върху себе си. Станахме човекоубийци в пълно съзвучие с максимата на един италиански еретик: „От прекалено целомъдрие побеждават силите на ада.“

— Как да го разбирам? — попита шокираният Араго.

— Съгласно законите на физиката. Ние ги предизвестихме, че ще натрошим луната им като демонстрация на преимущество, и ги уверихме, че сидералната операция няма да им нанесе щети. Те несъмнено имат специалисти по небесна механика и затова са знаели, че всяка планета може да се разбие с минимално количество енергия, ако се увеличи налягането в ядрото й. Знаели са, че само съсредоточената точно в центъра на лунната маса експлозия не би променила орбитата на получените отломъци. Ако бяха прехванали нашите сидератори откъм слънчевата страна на луната или фронтално по допирателната към орбитата, разпръснатите маси биха преминали на по-висока орбита. Само прехващането на нашите ракети откъм полукълбото, обърнато към Квинта, би могло и по-точно — би трябвало да издърпа последиците от ексцентричната кавитация върху тях.

— И искате да ви повярвам? Твърдите, че те са искали да се самоубият с наша помощ?

— Не аз го твърдя, Такива са фактите. Признавам, че подобно тълкуване на тяхното поведение изглежда като безумие, но реконструираното протичане на катаклизма потвърждава рационалността на едно такова предположение. Ние пристъпихме към луноклазъма в момента, когато в Хепария слънцето изгряваше, а в Норстралия залязваше. Насочените към нашите сидератори балистични ракети бяха изстреляни от онази част на Хепария, която все още се намираше зад терминатора — значи през нощта. Те се нуждаеха от пет часа, за да стигнат, в периселений и да се сблъскат с нашите ракети. За да не ги унищожим по-рано, били са изведени на елиптична орбита, и то така, че да слязат към луната около дванадесет минути преди луноклазъма. Друго обяснение не мога да дам: техните ракети са дебнели нашите, движейки се по отрязък от елипса най-далече от Квинта и най-близко до луната. И са се устремили към нашите кавитатори, които нямаха защита, тъй като не очаквахме подобно ответно действие. Аз самият предположих в първия миг, че катастрофата е следствие от грешка в изчисленията им. Анализът на протичането на събитията обаче изключва грешка.

— Не. Не мога да го разбера — каза Араго. — Макар че… момент… това означава ли че едната страна е искала да насочи чрез рикошет удара в другата?

— И това не би било най-лошото — отвърна Стеергард. — От позицията на генералния щаб по време на война изгодна и позволена е всяка маневра, която нанася удар на неприятеля. Но понеже те нямаше откъде да знаят нито каква е мощността на нашите кавитатори, нито кога ще настъпи луноклазъмът, нито началната скорост на разпадащите се маси от луната, би трябвало да си дават сметка, че част от лунните скални маси ще падне и върху тяхната територия. Учудва ли ви това, ваше преподобие? Не ми ли вярвате? Коронният свидетел по това дело е physica des motibus coelstis46. Моля ви, погледнете нещата от гледната точка на щабните офицери на дълголетната война. Над нея се появява неканен космически гост с маслинено клонче, който възнамерява да установи приятелски отношения с чуждата цивилизация и вместо да отговори на атаката с атака, полага усилия да остане умерено миролюбив. Не иска да напада, така ли? Тогава ще го накараме… Дали населението на планетата ще научи какво е станало в действителност? Премазано, то не ще се усъмни в обясненията на властите, че гостът е един безогледен, безкрайно жесток агресор. Не разруши ли той градовете ни? Не бомбардира ли всички континенти, взривявайки за тази цел луната ни? А жертвите в собствените редици? Ще минат за сметка на чуждия… Ако и ние носим вина, то е, защото от излишък на благородни намерения не предвидихме такова развитие на нещата. След това, което Стана, нашето отстъпление би оставило за експедицията ни спомен за направен опит за убийствено нашествие. Затова няма да се оттеглим, ваше преподобие. Още от самото начало залогът в тази игра беше много висок. Те го покачиха, тъй че ни принуждават да продължаваме да играем…

— Контакт на всяка цена ли? — попита облеченият в бяло, доминиканец.

— На най-високата, която можем да платим. Понеже ви шокирах, ваше преподобие, като апостолически делегат с думите, че периодът на демокрация на борда вече приключи, че вече няма да се носи вода от десет кладенци, смятам за уместно да ви дам известни разяснения защо, поемайки еднолично командуването и по този начин — цялата отговорност върху нас и вместо тях — ще водя тази игра докрай.