— Държа да отбележа, че това не е безпочвена клевета.
В сърцето на Джордан се прокрадна страх, спомняйки си как Александра държеше гарафата, когато той се върна от брега: „Искаш ли вино? От специалния вид, който ти пиеш, е.“
— Тази сутрин жена ви отново тайно е посетила братовчед ви.
Той поклати глава, за да отхвърли истината, която бе започнал да осъзнава, а цялото му същество бе разкъсвано от болка, шок и ярост.
Разпознавайки признаците на примирение, Фокс рече тихо:
— Съпругата ви и братовчед ви са били сгодени, когато сте се върнали. Не ви ли се стори странно, че братовчед ви я отстъпи толкова лесно?
Херцогът бавно обърна глава и погледна следователя, а в ледено-сивите му очи имаше болка и ярост. Не отговори. Запъти се към бюфета, където стоеше гарафа с бренди, махна запушалката и си наля една чаша. После отпи две глътки.
Зад него Фокс продума внимателно:
— Ще ми позволите ли да ви кажа в какво вярвам и защо?
Той леко наклони глава, но не се обърна.
— Винаги има мотив за предумишлено убийство и в този случай това най-вероятно е личната изгода. Тъй като братовчед ви, лорд Таунсенд, би спечелил най-много от вашата смърт, той е най-вероятният заподозрян, дори и без доказателствата, които сочат към него.
— Какви доказателства?
— Ще стигна и до тях. Но най-напред нека ви кажа, че не вярвам бандитите, които са ви нападнали близо до Моршам преди година, да са искали парите ви, нито пък вие сте били случайна жертва. Това е бил първият опит да бъдете убит. Вторият, разбира се, е последвал скоро след това, когато сте били отвлечен на доковете. Дотогава опитите на лорд Таунсенд да ви премахне са били свързани само с желанието му да ви отнеме титлата и собствеността. Сега обаче е имал още една причина.
Фокс замълча, но херцогът нищо не каза.
— Тази причина е, разбира се, желанието да притежава съпругата ви, за която е искал да се ожени и с която продължава да се среща тайно. Тъй като тя отива при него, смятам, че е логично да се предположи, че и тя желае да се омъжи за него — нещо, което не може да направи, докато сте жив. Което означава, че лорд Таунсенд сега има съучастник… вашата съпруга. — Фокс си пое дълбоко въздух и изрече: — Отсега нататък трябва да бъда прям, за да ми съдействате и да мога ви предпазя…
Когато високият мъж не каза нищо, следователят реши, че мълчанието му е знак за нежелание, и рязко каза:
— Добре тогава. Според клюките, които хората ми са чули от вашите слуги, в нощта, когато се опитаха да ви убият, съпругата ви е изплашила всички, връщайки се вкъщи едва на следващата сутрин. Знаете ли къде е била?
Джордан отпи от брендито и отговори:
— Каза, че е спала в една от стаите на прислугата.
— Ваша светлост, възможно ли е конникът, който стреля по вас, да е бил жена, а не мъж?
— Жена ми е отличен стрелец — саркастично отвърна херцогът, — ако искаше да ме застреля, нямаше да пропусне.
— Било е тъмно и тя е била на кон — промърмори Фокс повече на себе си, отколкото на Джордан. — Може би конят й е помръднал точно когато е стреляла. Но все пак съм склонен да се съмнявам, че се е опитала да го направи лично — твърде рисковано е. В миналото са били наемани чужди хора, но сега се опитват сами, което ви поставя в още по-голяма опасност и прави работата ми много по-трудна. Точно поради това ще ви помоля да се преструвате, че не знаете за отравянето на Нордстром. Оставете жена ви и братовчед ви да си мислят, че не знаете за заговора им. Наредил съм на лекаря да каже, че сърцето на Нордстром просто е спряло, а и бях доста предпазлив, когато разпитвах слугите в кухнята за действията му през деня, за да не привлека вниманието на някого върху гарафата. Те нямат причина да мислят, че подозираме подмолната им игра. Можем да продължим с тази хитрост и да засилим наблюдението над жена ви и лорд Таунсенд, би следвало да научим предварително за следващ опит за покушение и така ще ги хванем на местопрестъплението — завърши той. — Мисля, че отново ще се опитат с отрова, тъй като смятат, че не сме се досетили, но може и да не го направят. Ако го направят обаче, няма да отровят нещо, което друг би могъл да погълне, защото повече от една смърт със сигурност би събудила подозрения. Например това бренди е относително безопасно, защото се поднася и на гости, но ви предупреждавам да внимавате с храните и напитките, които ви предлага съпругата ви. Освен това можем само да наблюдаваме и да чакаме.
Фокс замълча, очаквайки реакцията на херцога, но той остана все така мълчалив и неподвижен. Следователят се поколеба, после се поклони на гърба на работодателя си.
— Искрено съжалявам, ваша светлост — внимателно изрече. Щом затвори вратата, от кабинета се чу шум от счупено стъкло. Мислейки, че някой е стрелял по прозореца, той се втурна отново в стаята, но видя само парчета от счупената гарафа с бренди, която Джордан бе захвърлил към стената. Херцогът, който не бе показал никаква емоция по време на разговора, сега стоеше с ръце опрени на полицата на камината, а широките му рамене се тресяха от мъка.
Александра се обърна, когато Джордан влезе в гардеробната й. Усмивката й помръкна, щом забеляза напрегнатото лице на съпруга си и студения блясък в очите му.
— Н-нещо не е ли наред, Джордан?
— Нещо нередно ли? — повтори той, докато похотливо оглеждаше тялото й. — Не виждам нищо нередно — отвърна безразлично.
Устата на Алекс пресъхна, а сърцето й заби силно, изпита невероятен страх, щом усети, че Джордан се е отдръпнал от нея, сякаш близостта и топлината, които бяха споделили днес, никога не бяха съществували. Обзета от паника, тя се опита да възвърне това, което бяха открили, и взе гарафата с шери от масата. Джордан й бе казал, че му харесва да му поднася неща. И сега тя напълни малка чаша с шери, обърна се и му я подаде с неуверена усмивка.
— Би ли желал малко шери?
Очите му пламнаха от ярост, когато погледът му се насочи към чашата. Когато вдигна поглед към нея, Алекс уплашено отстъпи. Гледайки я право в очите, той пое чашата.
— Благодаря — рече секунда преди чашата да се счупи в ръката му.
Александра извика леко от уплаха и се завъртя, търсейки с какво да попие течността от килима.
— Не си прави труда — сопна се Джордан, хвана я за лакътя и рязко я завъртя. — Нищо не е станало.
— Нищо ли? — ахна объркано тя. — Но…
— Нищо не е важно — спокойно изрече той.
— Но…
— Ще вечеряме ли, скъпа?
Алекс кимна. От устата му „скъпа“ бе прозвучало като мръсна дума.
— Не, почакай! — избухна нервно тя и после добави срамежливо: — Имам нещо за теб.
„Отрова!“ — помисли си саркастично той.
— Това — каза тя и протегна ръка към него.
На разтворената й длан лежеше златният часовник на дядо й. Александра неуверено изрече:
— Бих… бих искала да ти го дам. — За един кратък и ужасяващ миг реши, че Джордан ще откаже. Вместо това той го взе и го пусна в джоба на сакото си.
— Ако е точен, закъсняваме с половин час за вечеря. Ако я бе зашлевил, не би я обидил повече. Тя постави ръка в неговата и му позволи да я отведе към трапезарията.
По време на вечерята се опита да се убеди, че само си е въобразявала коренната промяна в поведението му.
Но когато той не я отведе в леглото си, за да я люби, тя остана будна, опитвайки се да разбере какво бе сторила, че да се отнася така с нея.
