направя подарък. Имаш ли нещо против да се срещнем при реката?

— Не.

Притеснен и отегчен от нарастващото си желание да бъде с жена си непрекъснато, Джордан нарочно не се присъедини към нея за вечеря, нито се поддаде на желанието и страстта си да я люби тази нощ. Лежа буден в огромното си легло, гледа тавана и си наложи да не отиде в стаята й. Призори все още бе буден и правеше планове как да промени нейните покои. Александра трябваше да има просторна мраморна баня като неговата и освен това и доста по-голяма гардеробна. Разбира се, ако това се направеше, в стаята й нямаше да има място за легло. Доволна усмивка цъфна на устните му и той най-накрая затвори очи. Щеше да й позволи да спи с него, реши щедро.

Щом ставаше въпрос за обновяване, цената никога не бе прекалено висока.

Сърцето й ликуваше от плановете, които започна да осъществява от сутринта. Александра стигна сечището и слезе от коня. Джордан стоеше на брега на реката с гръб към нея и замислено гледаше към водата. Алекс не изпитваше нито вина, нито загриженост от тайното си посещение при Тони днес, защото бе убедена, че съпругът й няма да се сърди, когато утре разбере причината.

Тя пристъпи към него, обзета от радост, но в същото време бе неуверена, защото миналата вечер нито бе вечерял с нея, нито я бе любил. Поколеба се, но после забрави предпазливостта. Обичаше го и бе решена да го научи да обича и да се смее.

След като взе това решение, тръгна тихо към него, повдигна се на пръсти и закри очите му с ръце. Той очевидно я бе чул да приближава, защото дори не трепна.

— Закъсня — рече, защото тя все още държеше ръцете си върху очите му.

— Бързо — каза Алекс, — кажи ми какъв цвят са цветята на хълма, към който гледаше.

— Жълти — бързо отвърна той.

— Бели са — въздъхна тя, отдръпвайки ръце.

— Ако продължа да казвам жълти — отговори сухо той, обръщайки се с лице към нея, — рано или късно ще уцеля.

Алекс отчаяно поклати глава и се отправи към одеялото, което той бе разстлал.

— Ти си най-студеният и неромантичен човек, когото познавам — рече му.

— Така ли? — Той я хвана за раменете и я притисна към себе си. Дъхът му погали косата и слепоочието й. — Наистина ли смяташ, че съм студен, Александра?

— Не точно студен — отвърна смутено тя; искаше й се да го попита защо снощи не я бе пожелал. Умишлено се опита да заглуши копнежа си по него, коленичи на одеялото и бързо започна да вади продуктите от кошниците.

— Толкова ли си гладна? — подразни я той.

— Направо умирам от глад — излъга тя. Беше едно да се шегува с него и да се опита да установи някаква връзка — това бе допустимо. Но не можеше да му позволи да види, че е готова да падне в ръцете му, когато решеше да я целуне — особено заради това, че я бе пренебрегнал тази нощ. Сякаш животът им зависеше от това да подреди чиниите и чашите изрядно, тя остана коленичила.

Докато се навеждаше да сложи ленените салфетки, Джордан отмести кичур коса, който беше паднал на бузата й.

— Имаш прелестна коса — промърмори с кадифен глас. — Блести на слънцето като тъмен мед, а кожата ти е мека като праскова.

— Очевидно не само аз съм гладна — пошегува се Александра.

Той се засмя, но ръката му започна чувствено да се спуска по ръката й.

— Някой от работниците ми не ти ли предложи нещо освежително?

— Госпожа Скотсуърд ми предложи, но сестра й — госпожа Тилбери — бе в тази част на къщата, която използват за кухня, така че не приех. — Александра набърчи чипото си носле, мислейки за приказливата госпожа Тилбери, която безмилостно тъпчеше снаха си.

Джордан обърна Алекс към себе си.

— Какво правеше госпожа Тилбъри в кухнята на госпожа Скотсуърд? — промърмори той.

— Напяваше заклинания и размахваше някаква пръчка над един котел — пошегува се неуверено тя.

— Напявала е закли… — Джордан избухна в смях, хвана раменете й и я положи по гръб.

— Ако тук има вещица, която напява заклинания, то това си ти — отрони дрезгаво той.

Когато той наведе глава, тя леко се отмести, така че целуна бузата й. Джордан пое с устни към ухото й. После рязко прокара език в ухото й и Алекс се вцепени.

— Аз… аз съм гладна — ахна отчаяно тя.

— Аз също — прошепна многозначително в ухото й и сърцето й започна да бие като полудяло. Повдигна глава и се вгледа в сините й очи. — Прегърни ме.

— Защо не след обяда, когато ще съм по-силна?

— Сега.

Поемайки си дъх, Александра нежно положи ръце на раменете му. Привлече го към себе си, после спря, изплашена от желанието, което изпитваше.

— Сега — прошепна дрезгаво Хоук.

— Не… не искаш ли… чаша вино преди това?

— Сега!

В началото целувката бе нежно и съблазнително приветствие между любовници, но колкото по-дълго продължаваше, толкова по-голямо удоволствие им доставяше и толкова по-плътно се прегръщаха, търсейки още и още.

Той разтвори роклята й, повдигна ризата й и оголи гърдите й. Обхвана ги и подразни с палците зърната. Джордан наблюдаваше как розовите връхчета се втвърдяват. Болезнено бавно наведе глава и обхвана едното с устни. Играеше си с него, докато Александра не простена от удоволствие.

Страстта се разля по тялото на младата жена, когато той най-накрая свали дрехите им и се надвеси над нея, облягайки се на лакът.

— Не мога да ти се наситя — прошепна. Погледът му бе омекнал от желание, а ръцете му потърсиха чувствения триъгълник. С поглед, прикован в нея, той разтвори бедрата й, а пръстите му си играеха и я възбуждаха, прониквайки в нея, докато Александра не се разтрепери безпомощно и не започна да извива бедра към ръката му. Но той не спираше. Горещи вълни я заляха и тя простена силно, а ръцете й трескаво милваха неговите. После го прегърна през раменете и го придърпа към себе си. Опитните му пръсти станаха по-настоятелни и още един стон се откъсна от устните й.

— Знам, скъпа — каза й той, — и аз те желая.

Бе решил да я накара да стигне до върха, преди да се присъедини към нея и заедно да достигнат следващия, но съпругата му го накара да забрави намерението си. Откъсвайки устните си от горещата му целувка, тя вплете ръце в косата му и отчаяно прошепна в ухото му:

— Така е много самотно, когато не си дълбоко в мен…

Джордан й даде това, което и двамата желаеха. Легнал отгоре й, той я прегърна, притегли я към себе си и я облада със силен и мощен тласък. Александра пламенно притисна бедра към него. Прониквайки бавно и ритмично в нея, той се стараеше само да й доставя удоволствие с всеки дълбок тласък, докато тя със същата отчаяна нужда му доставяше удоволствие, като отговаряше на движенията му.

„Обичам те — мислеше си той с всеки тласък. — Обичам те — крещеше душата му. — Обичам те.“ Думите избухнаха в съзнанието му, когато проникна за последен път в утробата й и вля в нея живота си, бъдещето си и всичките разочарования от миналото.

И когато всичко приключи, я прегърна и се загледа в облаците, плуващи в синьото море. Сега всички имаха форма и значение за него. Сега животът му имаше смисъл.

Когато Александра се върна в реалността, установи, че лежи на една страна. Джордан притискаше главата й към гърдите си. Алекс с усилие повдигна глава, разтвори очи и се вгледа в него. Беше се държала като развратница, и то посред бял ден! Ненадейно поразена от способността му да събаря защитните й