спря, поразен от факта, че облича чиста риза, за да изглежда добре за жената, която го водеше към смъртта му.

— Случва се — рече Фокс. — И е капан. Разбрах го от тона на съпругата ви и по погледа й, когато ви помоли да излезете с нея този следобед. Беше нервна и лъжеше. Наблюдавах очите й. Очите не лъжат.

Джордан погледна следователя с горчива насмешка, спомняйки си колко измамно невинни бяха изглеждали очите й преди.

— Това е легенда — рече той. — Легенда, в която вярвах.

— Бележката от лорд Таунсенд не е легенда — напомни Фокс на херцога. — Толкова са сигурни, че не знаем за намеренията им, че стават невнимателни.

При споменаването на бележката на Тони лицето на Джордан стана непроницаемо като камък. Както бе наредено, Хигинс бе донесъл бележката първо на Джордан, а после на Александра. Тя гласеше:

Преди час, когато прочете бележката, болката почти го повали на колене, но сега не усещаше… нищо. Вече бе престанал да чувства каквото и да е, дори болка от предателството или страх. Спокойно се приготвяше да се изправи лице в лице с убийците си. Сега искаше само всичко да свърши, така че да започне по някакъв начин да заличава Александра от сърцето си.

Цяла нощ бе лежал буден, борейки се с глупавото желание да отиде при нея и да я прегърне, да й даде пари и да я предупреди да избяга — защото независимо дали щяха да успеят да го убият, Фокс вече имаше достатъчно доказателства Тони и тя да прекарат остатъка от живота си в тъмницата. Мисълта Александра да прекара живота си в затворнически дрехи и в тъмнина, в килия пълна с плъхове, бе почти непоносима, дори и сега — когато щеше да стане нейна жертва.

Александра го чакаше във фоайето и в синята си рокля изглеждаше чиста и невинна като поток. Тя се обърна и го загледа как слиза по стълбите. Тя се усмихваше, осъзна Джордан, защото красивата му млада съпруга възнамеряваше да се отърве от него завинаги.

— Готов ли си? — попита го весело.

Той кимна и двамата се отправиха към каретата, която ги очакваше.

Александра хвърли поглед на Джордан, когато каретата пое плавно по пътя сред дърветата, който скоро щеше да се разшири в обширно поле, което граничеше с овощните градини. Въпреки че Джордан спокойно държеше юздите на коня, тя забеляза, че напрегнало оглежда дърветата, сякаш търси нещо.

Чудеше се дали той по някакъв начин не е научил за нейната „изненада“ и дали не очаква празнуващите да изскочат от дърветата. Когато каретата им спря в полето, учудването на Джордан й подсказа, че не е знаел.

— Какво, по… — ахна удивено той при вида на невероятната гледка. Знамена се развяваха от вятъра и всичките му наематели и децата им бяха събрани на полето, облечени в най-хубавите си дрехи, и му се усмихваха. Вляво видя старата херцогиня, Тони, майка му и брат му. Мелъни и Джон Камдън бяха дошли с Роди Карстеърс и с половин дузина от познатите на Джордан. В далечния край на сечището бе поставена голяма платформа, на която бяха наредени столове. Над платформата бе опънат навес, който я пазеше от слънцето, а над нея се развяваха знамената на Хоторн, украсени с герба на Хоторн — ястреб с разперени криле.

Каретата на Джордан продължи и четирима тръбачи официално възвестиха пристигането на техния херцог. Събралите се заръкопляскаха.

Хоук спря конете и се обърна рязко към Александра:

— За какво е всичко това?

Очите й бяха изпълнени с любов, неувереност и надежда.

— Честит рожден ден! — изрече нежно тя.

Джордан само я изгледа и нищо не каза. Усмихвайки се нервно, тя обясни:

— Така в Моршам празнуваме рождените дни. — Когато той продължи да я гледа втренчено, тя постави ръка върху неговата и обясни въодушевено: — Това е комбинация от турнир и селски панаир — за да се отпразнува рожденият ден на херцога. И за да ти помогне да се опознаеш малко по-добре с наемателите си.

Джордан огледа тълпата с недоумение. Възможно ли бе цялата тази сложна организация да е параван за опит за убийството му, зачуди се той. Жена му ангел ли беше или дявол? Щеше да научи до края на деня. Той се обърна и й помогна да слезе от каретата.

— И сега какво се предполага, че трябва да правя?

— Ами да видим — каза радостно тя, опитвайки се да не показва колко е наранена от поведението му. — Виждаш ли добитъка в кошарите?

Джордан хвърли поглед на кошарите, разпръснати по полето.

— Да.

— Добитъкът принадлежи на работниците ти, ти трябва да избереш най-хубавото животно от всяка кошара и да му дадеш една от наградите, които аз купих от селото. Ей там, където въжетата образуват линии, ще има турнир, а там, където е мишената — състезание по стрелба, а…

— Мисля, че разбирам — рязко я прекъсна той.

— Ще бъде много хубаво, ако участваш в някои от състезанията — добави неуверено Александра, понеже не бе убедена дали той ще иска да се смеси със слугите си.

— Добре — рече той, придружи я до стола й на платформата и я остави там.

След като поздрави приятелите си от Лондон, с лорд Камдън и Тони си наляха малко от бирата, която работниците вече пиеха, и тръгнаха да се разхождат наоколо, после спряха, за да погледат как четиринайсетгодишният син на главния земевладелец се правеше на жонгльор.

— И така, скъпа моя — рече Роди Карстеърс, накланяйки се към Александра, — той лудо ли е влюбен в теб? Ще спечеля ли облога ни?

— Дръж се прилично, Роди — предупреди го Мелъни, застанала до Алекс.

— Не споменавай пред мен за този отвратителен облог! — сопна се старата херцогиня.

Алекс искаше да наблюдава Джордан по-отблизо, затова стана и слезе по стъпалата на платформата. Мелъни тръгна с нея.

— Не че ми е неприятно да го видя, но защо Роди е тук? И другите също?

Приятелката й се усмихна:

— Всички дойдоха по една и съща причина. Роди е тук. Това, че сме толкова близо до Хоторн, ни прави изведнъж доста популярни за хора, които не биха стъпили тук със седмици. Вчера обаче пристигнаха, за да разберат как се развиват нещата между теб и херцога. Познаваш Роди — гордее се с това, че научава клюката преди всеки друг. Толкова ми липсваше — добави Мелъни и бързо прегърна Александра. После се отдръпна и внимателно се вгледа в лицето й. — Щастлива ли си с него?

— Аз… да — излъга я Алекс.

— Знаех си! — рече другата жена и стисна ръката й, доволна, че предреченото от нея се сбъдва. Александра не посмя да й развали настроението, като й каже истината. Загледа се със сладък и горчив копнеж към Джордан, който се отправяше към добитъка с вид на сериозен съдия, докато раздаваше наградите за най-добро животно.

Когато слънцето започна да залязва и бяха запалени факлите, работниците и благородниците бяха в прекрасно настроение, смееха се и пиеха заедно, докато се състезаваха в турнирите. Джордан, лорд Камдън и дори Роди Карстеърс се бяха включили в състезанието по стрелба с лък, в турнира с копия, в двубоите по фехтовка и в дуелите по стрелба. Алекс стоеше с гордост до страничните линии, а сърцето й се пълнеше с нежност, докато наблюдаваше как Джордан умишлено не улучва, за да може тринайсетгодишиият син на един от работниците му да спечели състезанието.

— Наградата се полага на най-добрия — обяви той, когато даде наградата на момчето — златен сувенир. После се отправи към надбягванията на костенурки, избра си костенурка от кошницата и настоя приятелите му да сторят същото. Обаче нито веднъж не се обърна да погледне Александра. Сякаш се стараеше да участва само заради гостите си. Трима от най-известните благородници на Лондон заеха място на стартовата линия заедно с децата си и окуражаваха състезателите си, караха ги да тичат по-бързо и