Джордан го погледна само колкото да се увери, че е мъртъв, после се обърна към жената, която бе обичал повече от майка си. И почувства… нищо. В сърцето му се настаняваше студена празнота и заглушаваше всички чувства, които бе изпитвал.
— Защо? — попита.
Тихият му и учтив глас толкова изплаши леля му, че тя заекна:
— И-искаш да кажеш з-защо се опитваме да те у-убием? Думата „ние“ го накара рязко да вдигне глава. Отивайки бързо към мъртвия наемник в ъгъла, той взе заредения му пистолет и хвърли този, който вече бе използвал. Със зареден пистолет, насочен към жената, която бе обожавал, отвори вратата към една стая. Бе празна, но леля му все още мислеше, че ще го убият. Още повече, че тя ясно бе казала „ние“.
И после се сети кого очакваше тя. Братовчед му и жена му със сигурност трябваше да дойдат, за да се уверят, че този път наистина е мъртъв.
Когато се върна в главната стая, той студено изрече:
— Тъй като очевидно очакваш подкрепления, защо и двамата да не седнем да ги дочакаме заедно.
Съмнение и паника проблеснаха в очите й и тя бавно седна на грубия дървен стол до масата. Джордан изчака тя да седне и се облегна на масата с лице към затворената врата.
— Така — подкани я с копринен глас той, — защо не ми отговориш на някои въпроси кратко и ясно. В нощта, когато бях издебнат близо до Моршам, не е било случайност, нали?
— Аз… аз не знам за какво говориш.
Джордан погледна към убиеца, който лежеше в безсъзнание и който го бе нападнал преди години, а после се обърна към леля си. Насочи пистолета си към ужасената жена и настоя:
— Истината, мадам.
— Не, не бе случайност! — проплака тя, а очите й бяха вперени в пистолета.
Джордан го отмести и рече:
— Продължавай.
— Н-нито беше и пленничеството ти, но то не беше в плана, трябваше да умреш. Само че ти си… ти си… толкова труден за убиване! — добави обвинително тя. — Винаги си имал дяволски късмет. Ти — с парите си и титлите си, и здравите си и силни крака, докато бедният Бърти е сакат, а милият ми Тони на практика е бедняк!
От очите й потекоха сълзи и тя яростно изхленчи:
— Ти имаше всичко, включително и късмет. Дори не може да те отрови човек! — извика. — А не можехме да си п-позво-лим да наемем други хора, за да те убием, защото всичките пари са твои.
— Колко егоистично от моя страна! — изрече Джордан. — Защо не ми поискахте пари. Щях да ви дам, ако знаех, че се нуждаете. Но не — добави заядливо, — за да ме убиете с тяхна помощ.
— Бабо — уплашено попита Александра, — виждате ли някъде Джордан? Или… или човека с черната риза и червена кърпа около врата?
— Александра, за Бога — възмути се старата херцогиня, — защо постоянно ме караш да се оглеждам за разни хора? Хоторн е някъде наоколо, бъди уверена. Беше ей там, до онова дърво и пиеше бира.
Алекс се извини и се опита да бъде спокойна, но след няколко минути вече не можеше да прогони необяснимата паника, която я обземаше.
— Къде отиваш, скъпа? — попита старицата, когато тя рязко се изправи.
— Да потърся съпруга си — призна Алекс с печален смях, — предполагам, че се страхувам да не изчезне отново, както стана преди година. Много глупаво от моя страна, нали?
— Значи наистина не ти е безразличен, нали, дете мое? — изрече херцогинята с обич.
Алекс кимна, прекалено притеснена за Джордан, че да се опитва да избягва да отговори. Трескаво огледа тълпата, докато се насочваше към мястото, където го бе видяла за последен път. Не откри Тони, но Мелъни и Джон Камдън идваха към нея.
— Прекрасно празненство, Александра — призна Джон с усмивка. — Не съм си изкарвал толкова добре и в най-изисканите клубове в града.
— Благодаря ти. В-виждали ли сте съпруга ми? Или Тони?
— Не и през последните петнайсет минути. Да ги потърся ли?
— Да, ако обичате — каза Алекс, прокарвайки ръка през косата си. — Тази вечер съм много разтревожена — призна тя. — Все си представям неща — преди малко ми се стори, че виждам мъж там, край онези дървета. А сега Джордан сякаш се е изпарил.
Джон Камдън изрече:
— Бяхме заедно преди няколко минути. Ще ги открия и ще ги пратя при теб.
Александра му благодари и забърза към масата, където сервираха бира. Подминавайки я, тя кимна на една от прислужниците в кухнята, а после се отправи към дървото, до което бе стоял Джордан. Хвърли последен поглед на веселящата се тълпа и колебливо навлезе в гората. След няколко крачки спря и се огледа наоколо, ослушваше се внимателно, но шумът от празника заглушаваше горските звуци, а гъстите клони закриваха светлината.
— Джордан? — извика тя. Когато не последва отговор, прехапа устна и се намръщи притеснено. Тъкмо смяташе да се върне в сечището, когато видя голямата халба на земята. — Боже мили! — прошепна. Отново се огледа с надеждата да зърне Хоук, но вместо това в тревата забеляза пистолет.
Вдигна го, обърна се и се сблъска с Тони.
— Тони! Благодаря на Бога, че си ти! — извика.
— Какво става, по дяволите? — попита той. — Камдън ми каза, че Джордан бил изчезнал и че ти си видяла човек при дърветата.
— Намерих халбата на Джордан и близо до нея един пистолет — рече Алекс, а гласът и тялото й трепереха от ужас. — И мисля, че видях мъж, който май беше същият, който се опитваше да убие Джордан в нощта, която се срещнахме.
— Върни се в сечището и стой на светло! — рече остро Антъни. Грабна пистолета от ръката й, обърна се и се затича по пътеката.
Александра забърза към сечището с намерението да потърси помощ, а не да се спасява. Огледа се за Роди или за Джон Камдън и когато не ги откри, се затича право към един от работниците, който си бе дал кратка почивка от състезанията.
— Ваша светлост! — ахна човекът, взе лъка си и тръгна да стреля.
— Дай си пистолета! — поиска Александра и го грабна от ръката му. — Зареден ли е? — извика през рамо, тичайки към пътеката в гората.
— Естествено.
Тони допря ухо до вратата на къщурката и се ослуша. След като не чу нищо, понечи да отвори, но резето заяде и той се засили да избие вратата. Тя се отвори, той се втурна в стаята и зяпна от изненада. Майка му седеше вдървено на стол срещу него. А до нея стоеше Джордан. В ръката си държеше пистолет.
Бе насочен право в сърцето на Тони.
— К-какво, по дяволите, става тук? — извика задъхано. Появата на Антъни разруши и последната надежда, че Алекс и братовчед му не са заговорничили срещу него. Той заплашително изрече:
— Добре дошъл на моето празненство, братовчеде. Вярвам, че чакаме още един човек, за да бъде съвършено празненството, нали така, Тони? Съпругата ми може би? — преди Тони да успее да отговори, Джордан добави: — Не бъди нетърпелив, със сигурност вече те търси, мислейки си, че сте се отървали от мен, нали? Сигурен съм. — Гласът му изведнъж стана остър: — Виждам нещо в джоба на сакото ти, сигурно е пистолет. Хвърли сакото си на пода.
— Джордан…
— Направи го! — извика той и Тони бавно се подчини. Когато сакото падна на пода, Хоук посочи с пистолета си към един от столовете. — Седни. И ако мръднеш, ще те убия.
— Ти си луд! — прошепна Антъни. — Трябва да си. Джордан, за Бога, кажи ми какво, по дяволите, става.
— Млъквай! — сопна се той и обърна глава, чул стъпки. Гневът му се насочи към момичето, от което бе
