— Мисля, че ще се съгласиш, когато ти кажа условията и ги обмислиш, но първо бих искал да знам защо Пенроуз се опитваше да продаде моя… часовника на дядо ти.

Алекс се поколеба, но реши, че е по-добре да премълчи.

— Очевидният отговор би бил за пари — рече херцогът. — А мога да се сетя само за две причини да търсиш финансови средства. Първата е, че си правила още скандални залози срещу мен, което изрично ти забраних. Но, честно казано, се съмнявам пак да си залагала. — Джордан вдигна ръка, когато Александра го погледна ядосано заради предположението му, че би му се подчинила толкова лесно. — Не отхвърлям възможността да си правила нови залози само защото ти го забраних. Просто не мисля, че си имала време да го направиш.

Усмивката му бе толкова неочаквана и заразителна, че тя с усилие се въздържа да не се усмихне.

— Следователно — завърши младият мъж — бих предположил, че причината, поради която имаш нужда от пари, е тази, която изтъкна преди два дни… искаш да ме напуснеш и да живееш сама. Прав ли съм?

Каза го с такова разбиране, че Алекс промени предишното си решение и кимна.

— Точно както си и помислих. В такъв случай нека ти предложа разрешение на дилемата ти, което би ти се харесало поради склонността ти към хазарта. Позволяваш ли? — учтиво я попита, побутвайки я към един от столовете прел бюрото му.

— Да — съгласи се жена му и седна, а той се облегна на бюрото си.

Когато тя се настани, Джордан каза:

— Ще ти дам достатъчно пари, с които да живееш в разкош до края на дните си, ако след три месеца все още искаш да ме напуснеш.

— Аз… аз не те разбирам — отвърна Алекс и внимателно се вгледа в лицето му.

— Много е просто. Трябва да се съгласиш за три месеца да бъдеш моя покорна, любяща и сговорчива съпруга. През това време аз ще се постарая да стана — как да кажа по-благосклонен към теб, така че да не искаш повече да ме напускаш. Ако се проваля, можеш да ме напуснеш след тези три месеца. Толкова е просто.

— Не! — извика Александра, преди да успее да се възпре. Мисълта, че Джордан ще се опитва да я очарова и съблазни, бе непоносима, а от интимния намек за „любяща“ съпруга лицето й пламна.

— Страх те е, че ще се поддадеш на чара ми, ли?

— Разбира се, че не — излъга тя.

— Тогава защо не се съгласяваш? Обзалагам се на цяло състояние, че ще успея да те накарам да останеш. Очевидно се страхуваш, че ще загубиш, иначе не би се поколебала.

Толкова ловко й подхвърли предизвикателството, че Алекс се усети прекалено късно.

— Аз… има и други неща, които трябва да се вземат под внимание… — опита се да спечели време тя.

— Ах, да… съществува възможността, изпълнявайки прекрасно съпружеските си задължения, да ти направя дете, нали така?

Алекс онемя от смайване и ужас.

— Възнамерявам доста да се постарая в тази насока, сладка моя — обеща й дръзко той. — Още повече — продължи, — че нашият облог е свързан с това и ти по свое желание да изпълняваш съпружеските си задължения. С други думи — довърши, усмихвайки се сърдечно, — ако се измъкваш, протестираш или не сътрудничиш — губиш.

— Ти си луд! — избухна Александра. За съжаление не можеше да измисли друг начин да се отърве от този нежелан брак.

— Сигурно — съгласи се без злоба съпругът й. — Три месеца никак не са достатъчно. Всъщност шест месеца е доста по-приемлив срок.

— Три са повече от достатъчно! — възкликна Алекс.

— Прието — каза той. — Три месеца съпружеско блаженство за мен в замяна на — да кажем — половин милион лири?

Половин милион лири… Цяло състояние! Заплащане за доброволно изпълняване на съпружеските й задължения.

Предлагайки й пари, той я принизяваше до нивото на любовниците си. Предлагаше да я купи, когато свършат.

— Недей да си мислиш това — бързо рече Джордан, отгатвайки мислите й. — Ако аз загубя облога, тогава смятай парите като заслужена награда за това, че ми спаси живота.

Тези думи я поуспокоиха и младата жена кимна леко и колебливо.

— Във всеки случай е доста странно предложение…

— Нашият брак бе доста странен във всяко отношение каза сухо Джордан. — И така, налага ли се да напишем договора или ще си имаме взаимно доверие за условията?

— Доверие! — повтори язвително Алекс. — Ти сам ми каза, че ми нямаш доверие. — Бе й заявил това в леглото, а тя го бе помолила да й вярва. Бе му казала, че любовта не може да съществува без доверие. Александра го наблюдаваше и разбра, че той си припомня разговора им.

Джордан се поколеба, сякаш правеше важно решение.

— Смятам — изрече тържествено — да ти се доверя.

Тези тихо изречени думи носеха някакво скрито значение, но Алекс отказа да приеме, че бе умишлено. Опита се да не обръща внимание на топлината в погледа му. Реши, че най-разумното отношение към загадъчния й съпруг би било да запази спокойствие и хладнокръвие, затова учтиво каза:

— Ще обмисля предложението ти.

— Направи го — подкани я той, докато наблюдаваше прислужниците, които сваляха куфари по стълбите. — Две минути ще ти бъдат ли достатъчни? — Кимна към претъпканото фоайе.

— Какво!

— Тръгваме за Хоторн след час.

— Но…

— Александра — каза той, — нямаш избор.

Джордан прокара ръце по нейните, борейки се с желанието да притегли към себе си и да целуне жената, за която знаеше, че вече е негова.

Тя разсъждаваше трескаво, но съзнаваше, че той е прав. Припомни си думите на Роди: „Не сме много плодовито семейство…“

— Добре — съгласи се с нежелание.

После си спомни останалата част от изречението на Роди: „Въпреки че не се дължи на липса на желание…“

— Изчервяваш се — отбеляза Хоук с усмивка.

— Всяка жена би се изчервила, когато така дръзко бъде изправена пред възможността да прекара три месеца в… в…

— Нечувано удоволствие в прегръдките ми? — услужливо й подсказа Джордан.

Тя му хвърли изпепеляващ поглед. Подсмихвайки се, херцогът добави:

— Вземи предвид риска, който поемам. Да предположим, че си загубя ума и остана поробен от тя… от красотата ти? — поправи се бързо. — А после ти ще ме напуснеш с парите ми и всякаква надежда за законен наследник от теб.

— Нали и за миг не предполагаш, че съм способна на такова нещо? — раздразнено се сопна съпругата му.

— Не.

Непоносимата му усмивка и арогантността я накараха рязко да се извърне. Ала Хоук я хвана за ръката, отново я обърна към себе си и съвсем сериозно каза:

— Не и докато не стигнем до съгласие. Приемаш ли облога или ще ми се наложи да те отведа в Хоторн — под охрана, ако е необходимо — и без обещание за награда, ако ме напуснеш след три месеца?

Александра нямаше избор. Погледна го в очите и заяви с явна неприязън:

— Приемам.

— Съгласна ли си с условията?