Но херцогът не се усмихваше следващата сутрин в девет часа, когато слугата се върна с новината, че Александра не е нощувала в къщата на баба му. Нито се усмихваше след половин час, когато старата херцогиня влезе в кабинета му, за да го уведоми, че вината за поведението на Алекс била изцяло негова. Също така и за да го укори за липсата му на чувствителност и здрав разум, както и за властното му поведение.

Облечена в балната си рокля, Алекс прокара пръсти през косата си, надникна навън и бързо се затича по коридора, слезе по стълбите и се отправи към стаята си.

Ако Хоук спазваше сутрешния си график, щеше да е в кабинета си с господата, които идваха сутрин, за да обсъждат деловите си дела с него. Внимателно обмисляйки как незабелязано да се измъкне заедно с Филбърт и Пенроуз от къщата, тя отиде до гардероба и отвори вратата. Вътре имаше само един костюм за пътуване. Огледа стаята и забеляза, че всички парфюми са изчезнали от тоалетката й. Странното чувство, че се намира в чужда спалня, я принуди бавно да се завърти точно когато вратата се отвори и камериерката нададе приглушен писък.

Преди Алекс да успее да я възпре, прислужничката избяга навън.

— Нейна светлост се е върнала! — извика тя на Хигинс. Младата жена разбра, че няма да успее да избегне срещата с Джордан.

— Мари — извика тя на камериерката, която вече бързаше надолу по стълбите, за да съобщи добрата новина.

— Къде е херцогът? Сама ще му кажа, че съм тук.

— В кабинета, ваша светлост.

Прокарвайки пръсти през тъмната си коса, Джордан крачеше като разярен тигър в огромния си кабинет и чакаше Александра да се появи. Отказваше да мисли, че нещо й се е случило, неспособен да прогони страшното предчувствие, че точно така е станало.

Алекс тихо влезе в кабинета и внимателно затвори вратата след себе си, после каза:

— Предполагам, че искаш да говориш с мен.

Джордан рязко се обърна и докато я гледаше, бе обзет едновременно от облекчение, гняв и радост. Изглеждаше отпочинала.

— Къде, по дяволите, беше? — попита той, бързайки към нея. — Напомни ми повече да не ти се доверявам — добави саркастично.

— Спазих обещанието си, милорд. Прибрах се право вкъщи и си легнах.

— Не ме лъжи!

— Спах в стаята на гувернантката — поясни тя учтиво. — Ти все пак не ми заповяда да си отида в собствената стая.

Желанието да я убие беше последвано незабавно от желанието да я прегърне и да се засмее на хитростта й. Тя е спяла блажено в къщата, а той през цялата нощ не бе мигнал от притеснение и се бе наливал с уиски.

— Кажи ми нещо — попита той, — винаги ли си била такава?

— Каква? — отвърна разтревожено Александра, чудейки се в какво настроение е той.

— Пречка за мира и спокойствието.

— К-какво имаш предвид?

— Ще ти кажа какво имам предвид — отвърна той, докато се приближаваше към нея, и Алекс предпазливо започна да отстъпва. — За последните дванайсет часа зарязах приятелите си в „Уайтис“. Участвах в публичен скандал на дансинга и бях упрекнат от лакей, който по една случайност може да ме надпие. Наложи ми се да изтърпя една лекция от баба си, която за пръв път в живота си толкова се самозабрави, че повиши тон. Знаеш ли — довърши мрачно, докато Алекс се опитваше да прикрие усмивката си, — че водех относително добре подреден живот, преди да те срещна? Но оттогава всеки път, щом се обърна…

В този момент Хигинс се втурна в кабинета, без да почука.

— Ваша светлост! — изпухтя той. — Дошъл е един полицай, който настоява да говори с вас или с нейна светлост.

Джордан хвърли поглед на съпругата си, предупреждавайки я да остане на място, докато той се върне, за да довършат разговора си, а после бързо излезе от кабинета. След две минути се върна. Изглеждаше развеселен.

— Нещо… нещо не е наред ли? — осмели се да попита Алекс, щом забеляза, че той сякаш не знае какво да каже.

— Не точно — отвърна сухо. — Бих казал, че е просто една обикновена случка от един типичен ден с теб.

— Каква случка? — настоя тя, осъзнавайки, че Джордан очевидно я държи отговорна за въпросната случка.

— Верният ти стар иконом току-що се появи на прага ми, арестуван от полицай.

— Пенроуз? — Същият.

— Но… какво е сторил?

— Да е сторил нещо, скъпа моя? Отишъл е на Бонд Стрийт и вчера е бил хванат на местопрестъплението, докато се е опитвал да продаде часовника ми — обясни той, вдигна ръка и показа часовника на дядо й.

— Опит за двуженство, кражба и комар — обобщи херцогът. — Имаш ли други планове за бъдещето? Може би изнудване?

— Часовникът не е твой! — Тя не откъсваше очи от часовника, единствената й надежда да си откупи свободата. — Моля те, дай ми го. Той ми принадлежи.

Херцогът присви вежди, но бавно протегна ръка.

— Бях останал с впечатлението, че си ми го подарила.

— Получи го чрез измама — настоя упорито и ядосано съпругата му, протягайки ръка към часовника. — Дядо ми бе… бе благороден човек… благ, грижовен, нежен. Часовникът му трябва да отиде при човек като него, не като теб.

— Разбирам — отговори тихо Хоук, а лицето му стана безизразно, докато поставяше часовника в протегнатата й ръка.

— Благодаря ти — отвърна Алекс, чувствайки, че го е наранила, като си взимаше обратно часовника. Джордан нямаше сърце, значи бе наранила самочувствието му. — Къде е Пенроуз? Трябва да отида при властите и да обясня.

— Ако е последвал заповедите ми, е в стаята си — сухо рече херцогът — и разсъждава върху осмата Божия заповед.

Александра, която бе скочила на крака, мислейки си, че нейният студен, тираничен съпруг би оставил властите да обесят Пенроуз, сега стоеше и го гледаше объркано.

— Само това ли направи? Изпрати го в стаята му?

— Едва ли бих могъл да позволя най-близкото нещо, което имам до тъст, да бъде откаран в тъмницата, нали? — отвърна Хоук.

Изумена от странното му настроение тази сутрин, тя се загледа в него.

— Всъщност си помислих, че можеш и че ще го сториш.

— Това е само защото не ме познаваш, Александра — каза той. — Обаче възнамерявам да поправя това начало. — Хвърли поглед на прислужниците, които сваляха куфари по стълбите — След един час ще заминем за имението Хоторн.

Александра рязко се извъртя, видя куфарите си и пак се обърна към съпруга си:

— Няма да дойда.