пречупи.

— И остави товара на цялото домакинство върху плещите на едно четиринайсетгодишно дете — довърши той намръщено. — Видях дома ви и се запознах с майка ти и чичо ти. Мога много точно да си представя какво ти е било.

Тя долови гневното съчувствие в гласа му и любовта й към него нарасна. Ала после тръсна глава, сякаш за да отхвърли състраданието му.

— Не беше толкова лошо, колкото си го представяш.

Беше толкова хубаво някой да се грижи за нея. На Александра й бе трудно да не покаже благодарността и нежността, които изпитваше към него. Неспособна да промълви и дума, тя направи единственото, за което се сети. Бръкна в яркожълтата си чантичка и извади масивен златен часовник с тежък ланец. За нея той бе свещен — бе най-ценното нещо, което човек можеше да притежава.

Подаде часовника на Джордан и понеже той я погледна объркано, обясни:

— Беше на дядо ми. Един шотландски граф му го подарил от уважение към познанията му но философия. — Тя се натъжи, в очите й се появиха сълзи. Гласът й затрепери от мъка: — Той щеше да иска ти да го носиш. Щеше да те хареса.

— Съмнявам се — убедено рече Джордан.

— О, напротив! Той казваше, че трябва да се омъжа за благороден човек.

— Казал ти е да се омъжиш за благородник? — невярващо попита той.

— Не, не. Каза ми, че заслужавам благороден мъж. Ти си благороден.

Без да осъзнава, че Джордан притежава още няколко масивни златни часовника като този, Алекс обясни:

— Изпратих един лакей до дома. Пенроуз му е дал часовника, както бях наредила. Баба ти ми позволи.

Джордан прие подаръка и каза само:

— Благодаря.

Беше му подарила най-ценното — любовта си и часовника. А единственото, което той казваше всеки път, бе „благодаря“… Явно подаръците й го поставяха в неудобно положение.

Най-сетне монотонното трополене на колелата и обилният обяд приспаха Алекс. Въпреки лукса в купето обаче тя не можеше да се настани удобно и да подремне. Опита се да се облегне на вратичката, но всеки път, когато колата подскочеше от някоя неравност по пътя, удряше главата си в дървото и се събуждаше. Изправи се сковано и реши да скръсти ръце на гърдите си ида отпусне глава назад. В същия миг каретата мина върху камък и тя залитна настрани.

Седнал срещу нея, Джордан се засмя и потупа седалката до себе си.

— Ще бъда доволен да ви предложа рамото си като възглавница, милейди.

Алекс сънливо се усмихна и се настани до него. Ала вместо да й помогне де склони глава на рамото му, Джордан я прегърна и я накара да отпусне глава на гърдите му. „Милейди“ — думата помилва наранената душа на Алекс. Колко хубаво звучеше, изречена от него. Тя заспа почти моментално.

Вече се здрачаваше, когато се събуди и ужасено осъзна, че почти изцяло е легнала върху съпруга си. Джордан я бе прегърнал, бе опънал крака, а Александра бе обвила ръка около кръста му.

Уплашена, че той може да се събуди и да види как безсрамно се е отпуснала върху гърдите му, Алекс внимателно повдигна глава и се опита да се измъкне от прегръдката му, без да го събуди. Погледна съпруга си с нежност. Сънят бе прогонил студенината от изражението му. Сега той не изглеждаше толкова заплашителен и… приличаше на момче… на будно малко момче!

Джордан отвори очи и сведе поглед към съпругата си. Отначало се обърка, сякаш не я позна, сетне се усмихна топло и съблазнително.

— Добре ли спа?

Александра, която досега бе прекалено уплашена, за да мърда, сега кимна и се опита да се отдръпне. Той я задържа в прегръдката си и прошепна умолително:

— Не си отивай. — Погледът му падна върху устните й. — Остани така при мен.

„Иска да го целуна!“ — щастливо си помисли Алекс. Желанието му бе явно и грееше меко в сивите му очи. Александра срамежливо докосна устните му със своите, а Джордан бавно плъзна ръка по талията й и нагоре по гърба й. Устните му нежно погалиха нейните и когато тя не се отдръпна, той прокара бавно ръка по тила й и я притисна до себе си.

Целува я дълго, сякаш безкрайно. Тялото на Алекс пламна. Езикът му прелъстително помилва устните й, раздели ги и бавно проникна и се отдръпна, възпламенявайки желанието на младото момиче. Александра не издържа и копнеейки да го накара да се чувства щастлив и доволен като нея, погали устните му е език. Джордан я привлече към себе си и страстно засмука устните й. Ръцете му я притеглиха силно към възбуденото му тяло, докато устните им танцуваха в див ритъм, който запалваше пожар в тялото й.

Едва когато ръката му се плъзна и погали гърдата й, Алекс се отдръпна изненадана и уплашена.

Притисна длани към сърцето си и се опита да си поеме дъх. Бавно вдигна поглед и се вгледа в блесналите му очи.

— Шокирах те — дрезгаво промълви той.

Истина беше, ала Алекс зърна веселите искри в очите му и отказа да признае. Приемайки предизвикателството, тя отново се наведе и впи устни в неговите. Александра инстинктивно се притисна към мъжа под себе си. Джордан се засмя и изстена, ала когато тя понечи да се отдръпне от него, той я прегърна още по-силно и девойката се предаде на горещите му ласки. Желанието отново се събуди в тялото й и пламенно се разгоря.

Когато най-сетне я пусна, двамата бяха задъхани. Джордан погали лицето й и тихо прошепна:

— Толкова нежна… Толкова невинна.

Александра не разбра правилно думите му и изтълкува „невинна“ като „наивна“. Обидена, тя се отдръпна и с мъка рече:

— Явно съм много скучна за светски човек като теб.

Той я сграбчи за ръцете и я придърпа отново към себе си.

— Това беше комплимент — почти грубо рече и Алекс се зачуди какъв ли е, когато е наистина ядосан. Той леко я разтърси и добави: — Чиста, неопетнена, лишена от преструвки… разбираш ли?

— Напълно! — ядно рече тя, без да осъзнава думите му. След секунда, когато разбра какво й е казал, се засмя. — Да не би да се караме и да спорим за това колко съм чудесна?

Неустоимата й усмивка мигом прогони раздразнението му и той меко отвърна:

— Май така изглежда.

Повече не можеше да отрича истината. Тялото му беше изпълнено с желание и копнеж по нея. Александра отново положи глава на гърдите му и той се опита да си припомни причините, поради които щеше да направи непростима грешка, ако я отведе в легло го си вечерта…