• 1
  • 2

Иван Вазов

Всичко пада

или Ентусиазъм и опортюнизъм

I Добре, светът умей по-опитен да бъде; на смешното се смей, на кривото се сръди. Той знае да шуми, когато шум е нужно, или да се ломи пред силата послушно. Сега е зъл и строг, след малко се превива, на вихъра жесток насреща не отива. II Припомням си часът, когато окол мене, омаян чух гласът на общото вълненье; когато тез слова екнаха: срам, тирану! И в славната мълва бе всичко разиграно. Днес сън на мъртъвци наоколо настая, предишните борци не мога да позная. И виждам ги безспир — приятели, другари — че търсят отдих, мир, кат инвалиди стари. От ден на ден кръгът на тях по-тесен става, възторгът и гневът сгоряха, като плява. А аз стоя корав и в общата зараза един се виждам прав, един враждата паза. И търса потик нов, кат тях да не задряма, за бой съм пак готов, но бойно поле няма. Най-буйните мълчат вълната веч е пяна, и силите мъждат, и вяра не остана. III Ех, лягайте сега, отрудени герои! Народната тъга да ви не безпокои. Народът — тоз народ, ту сган, ту лед, ту пламен, днес бог, а утре скот в кошарата примамен; комуто вий умът безжалостно въртяхте, и в мракът, и в шумът сърцето му ловяхте, той нека да търпи, смутен, изгубен в мрака!
  • 1
  • 2
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату