Когато вам се спи, той нека да почака! Игра не е ли той на вашите прищевки? Вкушавайте покой, водители и девки! IV Ах, днес е тъмен час! Народът ни линее, снишава се по раст и по душа дребнее. Не сме в оние дни на робството, в които тъй много светлини блещяха страховито, кога едничък лик изпълняше простора и някой смъртен вик измиваше позора, тогаз под тъмний свод на злото, що вскотява, юнаци тоз народ способен бе да дава! И за идея ний броехме мъченици… О, Левски! Ботев! Вий не бехте политици! V Но нищо. Моят дух хвана да се смирява; на здравий разум глух не трябва да остава. Да клюмаш, да мълчиш е днес удобно време… Не е добре да бдиш, когато всякой дреме. Недей стоя един, когато всичко пада: знай, бука огнен клин убива без пощада! А той — народа клет, кат стадо боязливо, без позив, без съвет озърта се сънливо. И всите главатари за кокал зъби точат: ах, при таквиз овчари вълкът е по за почет! Януари 1882 ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5231]
Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00
