кожи или дошли да си вземат капани за през лятото. Червената лисица им съобщил, че за главата на Токай-ихто била определена награда и че нямало да бъде зле да убият Токай-ихто, тъй като той щял да обикаля жаден за мъст околността и можел да им навреди, докато те си гледат работата. Много ловци решили да тръгнат заедно с Ред Фокс да ни преследват, за да вземат плячка твоя скалп, вожде. В преследването участвуват и неколцина съгледвачи от племенните групи на абсарока и на понка. Ред Фокс бе заминал заедно с тях отново на югозапад. Там ги подслушах аз.

Делаварът забеляза меха с вода, който Хапеда му бе поднесъл, и пи. Беше тичал от ранно утро и му предстоеше още неколкочасов съгледвачески обход.

Следобедът вече преваляше. Беше знойно, слънчевите лъчи пареха. Часке беше полузаспал върху коня си, докато Хапеда бе чул твърде много и стоеше буден. Когато започна да се свечерява, Мечите момчета отново разпознаха отдалеч Шунктокеча, който се завръщаше от втория си съгледвачески обход и докладва още веднъж на вожда.

След това Токай-ихто нареди керванът да продължи да пътува през цялата нощ и през следващия ден без почивка. Пъхнаха някои от по-малките момчета и момичета в кожени торби, тъй като от умора те се свличаха от гърбовете на конете. Мечите момчета обаче не се предаваха.

Вторият ден вече преваляше. Преследвачите още не бяха настигнали преселническия керван.

Девойчето Светкавичен облак седеше тихо, с широко отворени очи върху своя мустанг и поклащаше крака над прехвърлените напреко през тялото на коня товарни прътове. През въздуха, който сякаш вреше, премина някаква хладина. Грохот заля преселниците и предчувствието за някаква голяма опасност премина през крайниците на девойката. Бученето беше буйно и мощно. То идваше откъм голямата Тинеста вода. Гладните кучета вече бяха изтичали напред, но преди още да се изгубят от погледа, се спряха, подвиха опашки и заскимтяха! И те се страхуваха.

Проточващият се от запад на изток отрязък на дълбоката и широка долина на реката вече се разкри пред шарещите надалеко погледи на преселниците. Очертаха се краищата на долината. Мястото, където керванът щеше да навлезе в нея, се отваряше в един залив към юг. Над издължения като рог залив се издигаше купеста могила, която завършваше на югозапад с проточило се надълго възвишение. Гребенът на възвишението и могилата бяха заети вече от група изпратени напред ездачи за охрана; черните перчеми на Планински гръм и на съпровождащите го бойци се провиждаха между високите треви. Блестящото виолетово и зеленикаво небе се разстилаше над топлата земя и първите звезди замигаха над долината, която се приближаваше все повече. Над далечните Скалисти планини дебнеха буреносни облаци.

На южния връх на залива, в подножието на купестата могила, вождът даде знак за спиране. Светкавичен облак насочи коня си заедно с другите към края на падинката. Мястото беше удобно и лесно защитимо срещу врага. Преселниците се скупчиха временно, докато първите ездачки поведоха конете надолу по склона към залива и се разпределиха в полукръг върху наклонената поляна. Светкавичен облак ги последва. Щом новопристигналите се настаниха под закрилящия ги склон, всички слязоха от конете. И хора, и животни бяха силно уморени след повече от четиридесетчасовата езда. Смъкнаха прътовете и събраха вкупом мустангите на източната страна на залива. Светкавичен облак също освободи своя кон от товара, отведе го при другите и го остави там сам да пасе и да пие.

Тя извади неспокойното мече от шейната, нахрани го и чак след като изпълни всичките си задължения и смъкна заедно с Подигравчийката прътовете, теглещи чергилото с имуществото на Бобровата шатра, се отпусна тежко върху тревата. Беше изморена до смърт и гледаше с безизразни очи надолу към основата на залива, върху чиито спускащи се надолу склонове се бяха настанили. Мръсните тинестожълти води напълно бяха залели подножието на склона. На север към главната долина заливът се разширяваше в широко открито устие, в което непрекъснато нахлуваха нови вълни. Върби и брези додаваха жално тънките върхове на клоните си над водата и се накланяха под напора на навлизащите навътре вълни. Пенести мехури се носеха грозни като жабешки очи по повърхността на непрозрачната вода. Довлечени парчета дърва се клатушкаха отгоре и скупчваха в подножието на издигащия се склон. Водите донесоха разплулия се труп на една планинска овца чак до краката на лагеруващите върху склона.

Светкавичен облак затвори очи. Само слухът й работеше и тя чу рева на напиращите води откъм широката долина и тихите гласове на Уинона и Ситопанаки до себе си. Едва когато върху челото й паднаха няколко капки вода, тя отвори очи. Белият диск на луната върху небето отдавна вече беше придобил нощния си млечножълт блясък.

Около девойката цареше оживена дейност. Светкавичен облак откри двете Мечи момчета, които бяха напръскали лицето й с вода. Момчетата тичаха, смеейки се, надолу по склона и навлязоха в ледено студената вода между носещите се по повърхността й парчета дърва. И двамата стискаха ножовете си между зъбите и се скриха под водата.

Уинона пъхна едно останало парче месо в устата на Светкавичен облак, която започна да го дъвче замислено и надви естествената си умора.

Мечите момчета се показаха отново над водата, пръхтейки. Те замахаха с дълги здрави върбови клони, които бяха отрязали под водата, на другите момчета, на които сега беше ред да се потопят и да извадят нови клони. Жените вече бяха разпънали бизоновите кожи. Това беше материалът за строежа на лодки. Живеещите в горите индианци си правеха леки канута от корите на дърветата, а също така и от отделни стволове, но това бе трудна работа. Прерийните племена не носеха със себе си лодки, тъй като повечето реки и потоци в прерийните области бяха плитки и освен по време на наводнение конете лесно можеха да преминават през тях. Наложеше ли се при особен случай да използуват лодки, жените правеха прости скелети от клони, върху които изпъваха кожи. Тези лодки бяха кръгли, с плоски дъна и се придвижваха с къси гребла. Те бяха несигурни и трудно се управляваха, но можеха да се приготовляват лесно и бързо дори и в местности, където нямаше гори. Вождът беше дал заповед жените веднага да се хванат на работа.

Светкавичен облак искаше да помогне при приготвянето на лодките и на обикновените гребла. Предложи на Уинона да й помогне, но Ситопанаки вече се бе присъединила към сестрата на вожда и й бе в помощ; така девойката изтича при Монгшонгша. Поглеждаше оттам скришом към сестрата на вожда и очакваше тя да я повика. Уинона й се усмихна мило и продължи да работи съвсем спокойно и бързо заедно с девойката от племето на черните ходила. Нещо бодна Светкавичен облак, когато лодката на двете сестри на вождовете стана най-напред готова. Ситопанаки се беше справила много добре с работата въпреки осакатената си ръка. Значи Светкавичен облак никога вече нямаше да бъде необходима в шатрата на Уинона! Не, Ситопанаки беше и без това по-възрастна от нея и по-красива и беше дъщеря на прочут вожд. Светкавичен облак сама не знаеше колко уморена и сърдита изглеждаше, унесена в ревността си.

— Ела, легни да поспиш — каза й Монгшонгша. — Като дойде време за тръгване, ще те събудя.

Светкавичен облак поклати глава. Не стана нужда да отговаря, тъй като, извръщайки се настрана, тя видя вожда, който слизаше сам по склона на възвишението.

Токай-ихто се отправи към лодката, която Уинона и Ситопанаки бяха направили, и провери здравината й. Светкавичен облак чак сега разбра, че Четансапа и съгледвачът Черната скала стояха край вожда. Токай-ихто се изправи отново и момичето го чу да казва:

— Добре тогава. Веднага ще опитам заедно с твоите двама сина!

— Да — отвърна Четансапа.

Светкавичен облак потърси с очи Мечите момчета. Те не се мяркаха никъде. Из един път главите им отново се подадоха в низината над мътната мръсна вода. Те се придвижваха с мъка, плувайки през струпаните дървета. Когато излязоха на брега, от косите им капеше вода, те трепереха от студ и се разтърсиха като мокри кучета. Нито един от двамата не каза, че се бяха осмелили да навлязат твърде навътре и че една увличаща вълна едва не ги бе повлякла със себе си в главното корито на реката. Те кихаха, кашляха и все още плюеха вода. Докато предаваха върбовите клони, които бяха донесли, не забелязаха веднага, че вождът ги гледа.

— Бързо! — смъмра ги Светкавичен облак шепнешком. — Вие трябва да преминете реката заедно с вожда!

Момчетата потрепераха и изпънаха тела.

— Да — каза Токай-ихто, който, изглежда, бе чул думите, определени не за него, — и мечето ще вземете с вас… Навън сред прерията се е появила голяма група вражески ездачи. Ние ги видяхме от върха. Попаднахме между две нови, и то по-големи опасности — между буйната вода и Червената лисица, и ще трябва да се преборим и с двамата. Хавандшита ни съветва да откараме детето на Великата мечка и вас