— Можем ли да го отрежем, сър?
— Какво? — стреснато го изгледа Дохърти, после въздъхна и кимна с глава: — О, да. Сваляйте го…
Отдръпна се, човекът в бяла престилка вдигна дълги клещи с огромни челюсти и ги натика между багажното отделение и тавана. Разнесе се оглушително пропукване, пластмасовата обшивка зейна.
— Не мога да гледам! — простена Дохърти и тръгна към изхода. — Не мога да гледам как унищожават красивия ми самолет!
Санитарите мълчаливо го изпратиха с поглед.
Ричмън се появи отново, на лицето му беше изписано леко смущение.
— Какво правят онези там, на крилото? — попита той и посочи с пръст през един от илюминаторите.
Кейси се наведе да погледне.
— Проверяват предните елерони на конструкцията — поясни тя. — Това са уребренията върху крилото.
— Какво е ролята на тези уребрения?
— Разбираш ли от аеродинамика? — попита Кейси. — Не? Е, добре… Самолетът лети единствено благодарение формата на крилата си… — Крилото изглежда просто, продължи обясненията си тя. На практика обаче то е най-комплицираният физически елемент на самолета, за създаването му отива най- много време. В сравнение с него фюзелажът е нещо много просто: няколко кръгли варела, занитени в общо тяло. А опашката не е нищо повече от вертикална плоскост на подвижна основа, необходима за управлението. Крилото обаче е произведение на изкуството. Дълго почти седемдесет метра, то е невероятно здраво, защото трябва да носи тежестта на целия самолет. Същевременно конструкцията му трябва да е съвършено точна, при нея значение има дори една стотна от сантиметъра.
— Формата е от решаващо значение — каза Кейси. — Отпред крилото е леко издуто, а отзад — абсолютно плоско. Това е така, защото въздухът над крилото трябва да се движи с по-голяма скорост, а законът на Бернули гласи, че…
— Завършил съм право — напомни ѝ намусено Ричмън.
— Законът на Бернули е съвсем прост: колкото по-висока е скоростта на движение на газовете, толкова по-слабо е налягането им. Което ще рече, че налягането във вътрешността на движещ се поток газове е по-ниско от това на околния въздух… Когато въздухът минава с голяма скорост над крилото, той създава вакуум и издърпва крилото нагоре. Самото крило е достатъчно здраво, за да издържа корпуса и по този начин целия самолет се повдига нагоре. И литва…
— Ясно.
— Два фактора определят силата на повдигането: скоростта, с която крилото се движи във въздуха, и радиусът на извивката. Колкото по-голям е този радиус, толкова помощна е повдигащата сила.
— Ясно.
— При високата скорост по време на полет не е необходима силно изразена извивка на крилото. Дори обратното — то трябва да е максимално плоско. Но когато самолетът се движи бавно — при излитане и кацане, крилото има нужда от по голяма извивка, за да се увеличи повдигащата сила. Това се постига с помощта на елероните: предните се повдигат до определен ъгъл, задните се спускат…
— Значи тези елерони са нещо като задкрилки, но действат отпред?
— Да.
— Никога не съм им обръщал внимание — промърмори Ричмън и присви очи по посока на крилото.
— Малките самолети ги нямат — допълни Кейси. — Но натоварено с пътници и багаж, това животно тежи почти триста тона. За него предните елерони са задължителни.
Първата уребрена повърхност изскочи от крилото и бавно се плъзна напред и надолу. Тикнали ръце в джобовете на работните комбинезони, мъжете се наведоха над нея.
— Защо обръщат специално внимание на тези извивки? попита Ричмън.
— Защото задействането им по време на полет може да бъде причина за „турбуленцията“, докладвана от екипажа — отвърна Кейси. — Помниш, че при нормална скорост крилото трябва да е почти плоско, нали? Ако елероните се задействат, самолетът ще изгуби стабилността си.
— А какво би ги задействало?
— Пилотска грешка. Това е най-честата причина.
— Но пилотът на този самолет е имал отлична подготовка — напомни младежът.
— Така е…
— Тогава? Ако приемем, че не става въпрос за пилотска грешка?
Кейси се поколеба, после каза:
— Съществува състояние, което наричаме „непредизвикано спускане на елероните“. Това означава, че задкрилките се спускат сами, без команда от страна на екипажа…
— Нима е възможно подобно нещо? — свъси вежди Ричмън.
— Случвало се е — неохотно призна Кейси. — Но никога на този модел самолети. — Все още не ѝ се искаше да навлиза в подробности с това момче.
— Защо тогава ги проверяват? — продължаваше да се мръщи Ричмън.
— Защото всичко е възможно, освен това работата ни го изисква. Може би тази машина има специфичен проблем. Може би контролните кабели са се оплели, може би има повреда в електрозахранването на хидравличната система… Да не говорим за още куп неща: изключване на датчиците, грешка в закодираните команди на бордкомпютъра. Ще проверим всички системи, за да разберем какво се е случило и защо се е случило. В момента действаме на тъмно…
В пилотската кабина се бяха натикали четирима мъже, очите им внимателно опипваха контролните уреди. Ван Трунг, който имаше лиценз за летене с този тип самолети, се беше отпуснал в креслото на командира, на мястото на първия пилот вдясно от него седеше Кени Бърн. Виетнамецът включваше контролните екрани един по един: задкрилки, предни елерони, повдигачи, рудан. Останалите наблюдаваха показанията.
Кейси и Ричмън стояха в коридора зад кабината.
— Откри ли нещо, Ван? — подвикна тя.
— Още не.
— Тази птичка е сладур — обади се Кени Бърн. — Всичко ѝ е наред.
— Значи причината за инцидента може би действително е турбуленция — промърмори Ричмън.
— Глупости! — ядно повиши глас Бърн. — Кой беше този умник? Момчето ли?
— Да — призна си Ричмън.
— Кейси, я го вкарай в час! — изръмжа Кени Бърн и хвърли кос поглед през рамото си.
— С турбуленцията се оправдават всички бъркотии, които могат да се случат по време на полет — започна Кейси. — Това явление действително съществува, доста самолети в миналото са си патили от него… Но при днешните стандарти за сигурност на полетите, турбуленцията не може да бъде причина за толкова тежки поражения.
— Защо?
— Радарът, приятел — остро се намеси Бърн. — Всички граждански самолети са оборудвани с метеорологичен радар. Благодарение на него пилотите виждат какви са условията по курса и имат достатъчно време да ги избягнат. Да не говорим за отличната връзка, която съществува между отделните самолети по време на полет. Ако някой лети в твоя въздушен коридор, но е на триста километра пред теб, той моментално ще ти съобщи за лошото време и ти ще имаш достатъчно време за корекции в курса. Ето защо времето на сериозните турбуленции е безвъзвратно отминало… Ричмън очевидно се подразни от заядливия тон на Бърн.
— Не знам дали е така — промърмори той. — Но съм летял на самолети, които здравата са ме клатили! …
— А да си бил свидетел на смъртни случаи от подобно клатене?
— Е, не съм…
