Стюардесата беше на двадесет и осем години, казваше се Кей Лианг. Огромна червена подутина покриваше лицето и част от шията й. Седеше на стола до леглото и прелистваше стар брой на „Вог“. Обясни, че е останала в болницата заради колежката си Ша Ян Хао, която лежеше в съседния бокс.

— Братовчедка ми е — добави момичето. — Страхувам се за нея, но докторите не ме пускат в стаята й… — Говореше отличен английски, с лек британски акцент.

Кейси се представи, Кей Лианг объркано я погледна:

— Идвате от страна на производителя? Но тук преди малко беше един мъж…

— Какъв мъж?

— Китаец. Тръгна си преди няколко минути.

— Не зная нищо за такъв колега — намръщи се Кейси. — Бихме искали да ви зададем няколко въпроса…

— Моля — отвърна стюардесата, остави списанието и скръсти ръце в скута си.

— Откога работите в „Транс Пасифик“?

От три години, отвърна Кей Лианг. Предишните три изкарала в „Катей Пасифик“. Летяла само по външни линии, защото знаела английски и френски…

— Къде бяхте по време на инцидента?

— В средната служебна кабина, точно зад салона на бизнес-класата. Там бяхме няколко стюардеси, заети с приготвянето на закуската. Беше някъде около пет сутринта.

— Какво се случи?

— Самолетът започна да се издига — отвърна момичето.

— Сигурна съм в това, защото се занимавах с напитките. Чашите се плъзнаха по количката… В следващата секунда носът се заби надолу и започнахме рязко снижение…

— Какво направихте?

Нищо, обясни стюардесата. Единствената ѝ мисъл била да се хване за нещо. Храната и напитките се разпилели. Снижението продължило около десетина секунди, но тя не била сигурна в това. После започнали ново издигане, изключително рязко. При последвалото снижение си ударила главата в преградата.

— Изгубихте ли съзнание?

— Не. Но се сдобих с ето това… — Пръстите ѝ докоснаха зачервената подутина.

— Какво става после?

Не била много сигурна. Втората стюардеса в кабината — госпожица Джао, се стоварила върху нея и двете се озовали на пода.

— Чувахме писъците на пътниците, видяхме няколко от тях да лежат на пода на салона…

После самолетът се стабилизирал отново, тя успяла да стане и да започне да помага на пътниците. Тяхното състояние било много тежко, особено в задния салон.

— Много ранени, много кръв. Всички стюардеси бяхме объркани. Госпожица Хао, моята братовчедка, имаше лошия шанс да бъде в задния салон и беше изпаднала в безсъзнание. Трима от пътниците лежаха мъртви. Положението беше ужасно, колежките изпаднаха в паника.

— А вие какво направихте?

— Използвах аптечките за спешни случаи и се заех да превързвам ранените. После отидох в пилотската кабина — исках да проверя живи и здрави ли са пилотите. Освен това исках да им съобщя, че първият пилот е ранен в задния салон…

— Първият пилот се е намирал на опашката по време на инцидента, така ли? — попита Кейси.

— От резервния екипаж — примигна Кей Лианг.

— На борда е имало два екипажа? — Да.

— Кога се смениха те?

— През нощта, може би три часа преди инцидента.

— Как се казва раненият пилот? — попита Кейси.

— Ами… — колебанието на момичето беше видимо. — Всъщност, не знам. Не съм летяла с никого от тях.

— Разбирам. Какво стана когато се добрахте до пилотската кабина?

— Капитан Чанг беше овладял машината. Останалите пилоти бяха разтърсени, но ранени нямаше. Капитан Чанг ми каза, че е поискал аварийно кацане в Лос Анджелис.

— Летяла сте с него и преди, така ли?

— О, да. Той е много добър командир, отличен пилот. Аз много го харесвам.

Отначало беше спокойна, отбеляза Кейси. А сега се вълнува и очевидно иска да защити командира си. Лианг я стрелна с очи и отмести поглед.

— Забелязахте ли някакви повреди в пилотската кабина? — попита Кейси.

Стюардесата замислено сбърчи чело, после поклати глава:

— Не. Всичко изглеждаше наред.

— Каза ли нещо друго капитан Чанг?

— Да. Каза, че причина за инцидента е непредизвикано спускане на елероните. Но екипажът успял да овладее ситуацията.

Охо, рече си Кейси. Инженерите няма да са много щастливи като чуят това. Направи ѝ впечатление техническата терминология, до която прибягна момичето. Една стюардеса едва ли знае какво означава „непредизвикано спускане на елероните“… Може би просто е запомнила думите на командира си…

— Капитан Чанг каза ли защо е станало така?

— Не. Каза само това — непредизвикано спускане на елероните…

— Ясно — кимна Кейси. — А вие знаете ли откъде се командват елероните?

— От един лост, който се намира между креслата на пилотите — кимна Кей Лианг. Правилно, рече си Кейси.

— Обърнахте ли внимание на този лост докато бяхте в кабината? — попита тя.

— Да. Беше вдигнат нагоре и застопорен.

Още един чисто технически термин. Подходящ по-скоро за пилот, но не и за стюардеса.

— Каза ли още нещо командирът?

— Да. Беше загрижен за автопилота. Каза, че автопилотът непрекъснато правел опити да поеме управлението. Каза: „Трябва да се боря с него“…

— Ясно. А в какво състояние беше самият капитан Чанг?

— Спокоен, както винаги. Той е много добър пилот. Очите на момичето неспокойно проблеснаха, ръцете ѝ в скута се раздвижиха. Кейси реши да направи пауза. Стар трик при разпит. Оставяш мълчанието да се проточи, чакаш обекта сам да го прекъсне…

— Капитан Чанг е от семейство на известни пилоти — преглътна Кей Лианг. — Баща му е летял по време на войната, синът му също лети…

— Разбирам.

Стюардесата замълча, свела поглед към ръцете си. След известно време вдигна глава и попита: