— А пътниците? Били ли са предупредени от командира? Светнал ли е сигналът за затягане на коланите?

— Пътниците все още не са разпитвани. Но според предварителните данни предупреждение не е имало…

Върху лицето на Ричмън отново се появи объркано изражение. Кейси придърпа жълтия бележник пред себе си и написа: „Не е имало турбуленция“.

— Разпитан ли е пилотът? — обади се Трунг.

— Не — отвърна Мардър. — Екипажът се е прехвърлил на излитаща машина и е напуснал страната.

— Прекрасно! — изръмжа Кени Бърн и захвърли молива си на масата. — По-добре не може да бъде! Значи си имаме работа с бягство от местопроизшествието!

— Нека не бързаме със заключенията — хладно го изгледа Майк Ли. — Според мен екипажът е действал отговорно. Те нямат работа тук, но положително ще трябва да дават обяснения пред хонконгската Комисия по безопасност на полетите. По тази причина са побързали да се приберат у дома.

„Екипажът отсъства“, записа в бележника си Кейси.

— А, хм… Знаем ли кой е командирът на самолета? — срамежливо се обади Рон Смит.

— Знаем — кимна Майк Ли и разлисти бележник с кожена подвързия: — Казва се Джон Чанг, четиридесет и пет годишен, жител на Хонконг, шест хиляди часа във въздуха. Старши пилот на Н-22 в „Транс Пасифик“, човек с голям опит.

— Тъй ли? — язвително проточи Бърн и се приведе напред: — А кога за последен път е била заверена летателната му книжка?

— Преди три месеца.

— Къде?

— Точно тук, на това място — отвърна Майк Ли. — Издържал е теста на полетните симулатори на „Нортън“, бил е изпитван от инструкторите на „Нортън“.

Бърн изсумтя и се облегна назад.

— Знаем ли с каква оценка е издържал изпита? — попита Кейси.

— С отличен — отвърна Ли. — Има я във вашите протоколи.

„Липса на човешка грешка?“, написа в бележника си Кейси.

— Как мислиш, Майк — извърна глава Мардър. — Дали ще можем да поговорим с него? В смисъл, дали ще приеме да отговори на няколко въпроса на нашия представител в Кайтак?

— Убеден съм, че екипажът ще ни сътрудничи — кимна Ли. — Особено ако въпросите са поставени в писмена форма. До десет дни ще имаме отговор.

— Толкова бавно? — изгледа го намръщено Мардър.

— Без интервю с пилотите ще имаме проблеми — обади се Ван Трунг. — Инцидентът е станал един час преди кацане, а автоматичният запис от разговорите в кабината покрива само последните двадесет и пет минути от полета. По тази причина в случая не можем да разчитаме на него.

— Това е вярно. Но разполагаме и със ЗПП.

„Запис на полетните показатели“, написа в бележника си Кейси.

— Така е, наистина разполагаме със ЗПП — кимна Трунг, но на лицето му се изписа неудовлетворение. Кейси знаеше защо: автоматичните магнетофони в кабините са твърде ненадеждни. За широката публика те са онези мистериозни черни кутии, които съхраняват всички тайни на даден полет. Но специалистите добре знаят, че в тях често няма нищо съществено.

— Ще направя каквото мога — обеща Майк Ли.

— Какво знаем за състоянието на самолета? — попита Кейси.

— Чисто нов, едва на три години — отвърна Мардър. — Четири хиляди летателни часа, деветстотин цикъла.

„Един цикъл = едно кацане и едно излитане“, написа в бележника си Кейси.

— А периодичните проверки? — мрачно се обади Дохърти. — Сигурно ще минат седмици преди да получим резултатите от тях.

— През март е минал инспекция „С“.

— Къде?

— На ЛАКС.

— Това означава, че техническото му състояние е било добро — отбеляза Кейси.

— Точно така — кимна Мардър. — Означава още, че на този етап не можем да припишем инцидента нито на метеорологичните условия, нито на човешка грешка или пропуски в поддръжката. Това налага да подходим към проблема по друг начин, използвайки таблицата за проверка на конструктивните недостатъци. Какво би могло да накара самолета да се държи така, сякаш е попаднал във въздушна яма? Производственият отдел?

— Няколко места в конструкцията допускат подобна възможност — призна с нещастен вид Дохърти. — За да разберем кои са те, трябва да направим пълен хидравличен тест на обшивката.

— Авиониката?

Трунг забързано си водеше записки.

— В момента се питам защо машината не е преминала на автопилот — вдигна глава той. — Ще мога да кажа повече след като проверя записа.

— Електрозахранване?

— Възможно е нарушение на обшивката поради късо съединение — отвърна Рон Смит и поклати глава: — Подчертавам, възможно е…

— Двигателна тяга?

— Да, инцидентът би могъл да е предизвикан и от двигателите — кимна Бърн и прокара пръсти през червената си коса. — Възможно е обръщане на изпускателните тръби по време на полет. В такъв случай самолетът ще забие нос и вероятно ще се преобърне във въздуха. Но подобен инцидент оставя следи, най- вече дебел нагар… Трябва да проверим изпускателните тръби.

Кейси сведе поглед към бележника си.

Това в общи линии бяха всички важни системи на един самолет.

— Предстои ви много работа, не бих искал да ви губя времето. — Мардър се изправи и започна да събира документите пред себе си.

— По дяволите, Джон — изръмжа Бърн. — Не се тревожа, защото съм убеден, че проблемът ще бъде разрешен най-много за месец!

— Аз пък се тревожа, защото не разполагаме с този месец — отвърна Мардър. — Разполагаме със седмица.

— Какво? Само седмица?

Възклицанията на присъстващите бяха колкото учудени, толкова и гневни.

— За Бога, Джон!

— Хайде стига, Джон! Знаеш, че едно разследване отнема минимум месец!

— Не и този път — поклати глава Мардър. — В четвъртък нашият президент Хал Едгартън получи официално запитване от китайското правителство за покупката на петдесет броя Н-22 веднага, плюс още тридесет по-късно. Първият трябва да бъде готов след осемнадесет месеца.

В залата се възцари смаяна тишина.

Присъстващите бегло се спогледаха. От месеци се говореше за голяма поръчка от страна на китайците. Вестниците твърдяха, че сделката е „предстояща“. Но никой в „Нортън“ не повярва изцяло на тези слухове.

— Това е истината — каза с лека въздишка Мардър. — Излишно е да ви обяснявам какво означава поръчка за осем милиарда долара от най-бързоразвиващата се във въздухоплавателно отношение страна на