да предизвика у него подозрение.

— Винаги ли носите само лоши новини? — попита тя Ноа и затвори вратата.

— Достатъчно често.

Само в хотела можеше спокойно да живее дванайсетчленно семейство от Третия свят.

— Тогава защо не се занимавате с друго?

— Никога няма да ми позволят да се върна на работа в полицията, а аз вече съм достатъчно стар, за да се променям. Щом не мога да съм истинско ченге, тогава ще съм частно ченге. Ако някой ден не съм способен да правя и това… Е, тогава…

— Тогава майната му на всичко.

Ноа се усмихна. Ето защо я харесваше. Класа и стил без никакви преструвки.

— Точно така.

Апартаментът беше обзаведен модерно. В един светлокафяв шкаф със солидни размери беше подредена система „домашно кино“. Зад откритите големи врати се виждаше голям телевизионен екран.

Вместо да вземат столове и да седнат, двамата останаха прави и се обърнаха към телевизора.

В помещението светеше само една лампа, която хвърляше по стените призрачни сенки.

Ноа беше сложил още преди това касета във видеокасетофона. Сега само натисна копчето на дистанционното.

На екрана се появи улица в къщи в Анахайм. Камерата сниши ъгъла и се фокусира върху къщата на любовницата на конгресмена.

— Ъгълът е много остър. Откъде сте го снимали? — попита госпожа Шармър.

— Не съм го снимал аз. Помощникът ми беше застанал в таванското помещение в къщата от другата страна на улицата. Уредихме финансово въпроса със собственика. Отбелязано е в точка номер седем в сметката, която ни дължите.

Камерата се отдръпна и се фокусира под още по-остър ъгъл върху шевролета на Ноа, паркиран зад ъгъла: купчина смачкан метал.

— Това е колата ми — обясни той. — Аз съм зад волана.

Колата се обърна надясно. Вече се здрачаваше, а по улицата се приближаваше сребрист ягуар. Колата спря до къщата на любовницата. От колата слезе висок мъж, след което тя потегли.

Увеличеният фокус показа, че мъжът е конгресменът Джонатан Шармър. Красивият му профил беше идеален за скулптури на герои, макар и с движенията си човекът да демонстрираше, че не притежава нито смелост, нито духа за геройски постъпки.

От него струеше арогантност и високомерие, както един светец можеше да бъде отразен от сияние. Застана с лице към улицата, с високо вдигната глава, сякаш се наслаждаваше на потъмняващото вече небе.

— Понеже следи теб, той беше по петите ми още от самото начало. Но не знае, че аз съм го забелязал. Беше убеден, че никога няма да мога да изляза от квартала с камерата. Играе си с мен. Не знае и за помощника ми от другата страна на улицата.

Накрая конгресменът отиде до вратата на двуетажната къща и натисна звънеца.

Максимално увеличение на обектива показа, че му отвори млада брюнетка. Беше облечена в тесни шорти и потник. Създаваше впечатление на неустоимо изкушение и лесно завоевание.

— Казва се Клара Раймс — докладва Ноа. — Работила е като танцьорка и е била известна като Тифани Тъш.

— Предполагам, че не е била балерина.

— Работила е в един нощен клуб, наречен „Планета Маце“.

Клара и политикът се прегърнаха на прага. Дори и на слабата светлина на залеза страстната им целувка не можеше да мине в никакъв случай за платоническа.

— Тя получава редовно пари от благотворителната фондация на съпруга ви.

— „Приятелски кръг“.

Двамата на екрана явно бяха интимни приятели, близки като сиамски близнаци — езиците им се бяха слели в едно.

— Получава осемдесет и шест хиляди долара годишно — каза Ноа.

До този момент филмът беше без звук. Когато спряха да се целуват, Джонатан Шармър и любовницата му проговориха.

— Оня задник Фаръл наистина ли е тук, Джони?

— Не гледай напред. Старият шевролет от другата страна на улицата.

— Тоя скапан перверзник дори не може да си позволи нормална кола.

— Моето момчета ще я направят на пух и прах. Най-добре ще е да си купи билет за автобуса, за да се прибере у дома.

— Обзалагам се, че в момента ни гледа отнякъде и онанира.

— Обичам мръсния ти език.

Клара се изкиска, каза нещо неясно и придърпа Шармър навътре, след което затвори вратата.

Констанс Тавенал — без съмнение скоро щеше да се отърве от фамилията Шармър — се беше втренчила в телевизора. Беше се омъжила за конгресмена преди пет години, още преди първата от трите му успешни политически кампании. Когато създаде Приятелския кръг, той си създаде ореола на състрадателен общественик с новаторски подход към социалните проблеми. Бракът му с тази жена пък му осигури авторитет и уважение във висшите среди. За мъж, на когото му липсва силен характер, такава съпруга играеше ролята на маскировка за наблюдателите и критиците. Тя правеше впечатление не толкова с красотата си, колкото с безупречната си репутация, и така намаляваше вероятността Шармър да стане обект на по-детайлно наблюдение, а безкористните му намерения да бъдат поставени под съмнение.

Като се имаше предвид на какво ставаше свидетел в момента Констанс, самообладанието и хладнокръвието й бяха забележителни. Нито за миг не се изчерви, нито трепна. Ако в момента беше обладана от гняв, то тя умееше добре да го прикрива. Единствено в погледа й се долавяше тъга.

— Освен камерата работеше и много ефектен микрофон с пряко насочване — обясни Ноа.

— Стриптийзьорка. Толкова банално. — Въпреки мъката, която филмът предизвика у нея, тя намери сили да се шегува. Ирония, която е толкова характерна за човешките взаимоотношения. — Джонатан се опитва да си изгради образа на изискан и изтънчен мъж. Пресата го обича. Прощава му всичко, би му простила дори убийство. Журналистите обаче ще освирепеят, когато разберат за това му банално прегрешение.

Звукът на филма отново изчезна. Лентата беше монтирана и от здрач на улицата изведнъж настъпи мрак.

— Използваме специален вид видеокасети, които позволяват да се правят подобни снимки при минимум осветление.

Когато видя как започна нападението срещу колата му, Ноа очакваше да чуе и съпътстваща музика. Толкова художествено беше снимано ставащото. За пореден път Боби Зун не беше устоял да покаже наученото в кинематографското училище.

Когато за първи път работиха заедно, хлапето представи перфектен десетминутен филм, на който един програмист — създател на софтуер, предава дискети с най-ревниво пазените фирмени тайни на шефа му, а в замяна получава куфарче с пари. В началото вървеше надписът „Един филм на Робърт Зун“. Боби страшно се натъжи, когато Ноа го накара да махне този надпис от лентата.

В случая с Шармър Боби не беше успял да хване с камерата приближаването на веселата тайфа разбивачи. Беше се фокусирал върху дома на Клара, върху осветения прозорец на спалнята на горния етаж. Там между полуспуснатите завеси се разкриваше гледка, която беше достойна за челната страница на всяко уважаващо себе си жълто издание.

Внезапна камерата рязко се насочи надолу, където вече хвърчаха парчета стъкло и метал. Документирано беше обаче разбиването на страничното стъкло на шевролета, светкавичното излизане на Ноа от колата и радостното подскачане на двамата ярко костюмирани здравеняци с внушителни размери, на които явно им липсваха първите седем години.

— Определено са имали проблемно детството и са били поети от „Приятелски кръг“. Очаквах да дойдат и да ме заплашат, но си мислех, че това ще стане много по-дискретно — продължи Ноа.