мога да разчитам?

— За увеличение на заплатата не споменах аз, а вие. Аз само ви съобщих, че фирмата е доволна от вашите рекламни проекти. Това съвсем не е достатъчно основание, за да се увеличава заплатата ви. Още повече, че твърде често идвате прекалено късно във фабриката. Вие заслужавате едновременно похвала и порицание. С други думи, не заслужавате повече, отколкото получавате.

— Аз получавам прекалено малко! Как смятате, за какво ми стигат двеста и десетте марки, които получавам месечно по ваше благоволение?

— Не съм любопитен — отвърна раздразнено господин Брайткопф. — Личните въпроси на нашите чиновници не ми влизат в работа. Впрочем, защо закъснявате толкова често? Да не би да вършите и нещо друго? За това е необходимо да поискате изричното ни съгласие.

— И все пак аз върша още нещо.

— Значи вие, вие се занимавате и с друга работа? Така си и мислех! Какво правите?

— Живея — каза Фабиан.

— И това наричате живот? — изкрещя директорът. — Мотаете се из разни танцувални салони! И го наричате живот? Вие не уважавате живота!

— Не уважавам само моя живот, господин директоре! — извика Фабиан и ядосано удари с юмрук по масата. — Но вие не разбирате това и то не ви влиза в работата! Не всеки се отличава с толкова липса на вкус, че да кара машинописките си да лягат върху бюрото му. Ясно ли ви е?

Фишер беше седнал на един стол, и побледнял, се преструваше, че пише нещо.

Брайткопф беше хванал с две ръце жилетката си; явно се опасяваше, че от яд шевът му може да се спука.

— Ще си поговорим още с вас — процеди яростно той, извърна се и направи опит да отвори широко вратата.

Тя не се отвори. Директорът я задърпа с всички сили. Главата му се беше зачервила.

— Залостена е — каза Фабиан. — Самият вие я залостихте, заради сляпото си черво.

Родителите на Лабуде обитаваха в Груневалд голям старогръцки храм. Собствено това не беше храм, а вила. И в същност те съвсем не обитаваха вилата. Майка му постоянно пътуваше и се застояваше най-вече на юг, в една курортна къщица край Лугано. Първо, край Лаго ди Лугано й харесваше повече, отколкото край Груневалдското езеро. И второ, бащата на Лабуде намираше, че крехкото здраве на неговата съпруга се нуждае от южен климат. Той много обичаше жена си, особено когато я нямаше. Чувствата му към нея се увеличаваха пропорционално на квадрата на разстоянието помежду им.

Той беше прочут адвокат. Тъй като клиентите му имаха много пари и много процеси, той също имаше много процеси и много пари. Но вълненията, свързани с неговата професия, която той обичаше, не му бяха достатъчни. И затова почти всяка нощ се заседаваше в игралните клубове. Спокойствието, изпълващо неговия дом, му бе крайно противно. А укорните очи на жена му го докарваха направо до отчаяние. Тъй като всеки от двамата се боеше, че може да срещне другия, и двамата се стараеха да избягват вилата колкото могат повече. А когато синът им Щефан искаше да види родителите си, принуждаваше се да ходи на приемите, устройвани от тях зиме. Тия приеми обаче от година на година му ставаха все по-противни и накрая той изобщо престана да ги посещава. Ето защо Щефан срещаше своите родители само по недоразумение.

Повечето от онова, което знаеше за баща си, Лабуде бе научил веднъж от една млада артистка. Това беше станало на някакъв маскен бал и тя му бе описала много подробно човека, който я издържал. Понякога лекомислените жени се опитват да печелят нови любовници, като се раздрънкват за интимните навици и обичаи на своите бивши обладатели. В течение на разговора се беше оказало, че става дума за съдебния съветник Лабуде, и Щефан бе побягнал презглава от празненството.

Фабиан не обичаше да отива в Груневалдската вила. Разточителството, характерно за такива къщи, му се струваше лишено от всякакъв смисъл. Той изобщо не можеше да си представи как би могъл някога човек сред подобен лукс да се освободи от чувството, че се намира само на гости. И независимо от всички други причини, според него дори само тази беше предостатъчна, за да изстинат един към друг родителите на Лабуде в такова едно жилище-музей.

— Ужасно — каза той на своя приятел, който бе седнал до писалището, — всеки път, когато идвам тук, очаквам, че вашият прислужник ще ми нахлузи на краката филцови пантофи и ще почне да ме развежда из някакъв замък. И ако ти би ми казал сега, че през време на битката при Фербелин великият курфюрст е яздил този стол, с готовност бих ти повярвал. Между другото, благодаря ти за парите.

Лабуде махна с ръка.

— Нали знаеш, че имам повече, отколкото ми са необходими. Да оставим това. Помолих те да дойдеш тук, защото искам да ти разкажа какво ми се случи в Хамбург.

Фабиан стана и се настани на кушетката. Сега той се намираше зад гърба на Лабуде и приятелят му не беше принуден да го гледа, докато говореше.

Двамата впериха погледи през прозореца, към зелените дървета и към червените покриви на вилите. Прозорецът беше отворен. Понякога долиташе някоя птичка, разхождаше се по перваза, поглеждаше, наклонила глава, в стаята и литваше обратно към градината. Чуваше се още как някой изравнява с гребло алеите, посипани с чакъл.

Лабуде гледаше втренчено клоните на най-близкото дърво.

— Расов ми писа, че ще говори в Хамбургската „голяма аудитория“ пред студенти от всякакви политически течения на тема „Традиция и социализъм“. И ми предложи да взема участие в дискусията и да изложа политическите си планове или в рамките на разискванията, или като съдокладчик. Заминах. Докладът започна. Расов разказа на студентите за пътешествието си из Русия, за онова, което научил там, и за разговорите, които водил с руски хора на изкуството и учени. Представителите на социалистическото студентство постоянно го прекъсваха. След него говори един комунист и той на свой ред беше прекъсван от буржоазно настроените студенти. После дойде моят ред. Скицирах капиталистическото положение в Европа и настойчиво предложих буржоазната младеж да се радикализира, за да осуети гибелта на континента, която — пасивно или активно — се подготвя от всички страни. Тази младеж, казах аз, трябва да се подготви в най-близко време да поеме водачеството в политиката, индустрията, земевладението и търговията; бащите са изхабени и сега е наша задача да извършим реформи на континента: чрез международни споразумения, чрез доброволно намаляване на частните печалби, чрез ограничаване на капитализма и на техниката в разумните им размери, чрез увеличаване на социалните придобивки, чрез културно задълбочаване на възпитанието и обучението в училищата. Казах, че този нов фронт, тая напречна връзка между класите е възможна, тъй като младежта, поне нейният елит, се отвращава от безграничния егоизъм и освен това е достатъчно разумна да предпочете известни ограничения пред неизбежното разпадане на цялата система. Щом като не може без класово господство, казах аз, тогава би трябвало да се решим то да бъде провеждано от класата на хора на нашата възраст. Докладът ми пожъна обичайния присмех у представителите на крайните групировки. Но когато Расов излезе с предложение да се учреди една радикалнобуржоазна инициативна група, това все пак беше посрещнато с одобрение. Групата се учреди. Нахвърлихме възвание, което ще се разпрати до всички университети в Европа. Расов, аз и неколцина други ще посетим германските университети, ще държим беседи и ще образуваме подобни групи. Надяваме се, че ще успеем да влезем в известно сътрудничество със студентите-социалисти. След като образуваме групи във всички университети, те ще почнат да влияят и върху други интелектуални сдружения. Работата е вече в ход. Не ти споменах за това вчера, защото достатъчно добре познавам твоето черногледство.

— Радвам се — каза Фабиан, — много се радвам, че сега най-сетне можеш да пристъпиш към осъществяването на плана си. Влезе ли вече във връзка с групата на независимите демократи? В Копенхаген е основан „Клуб Европа“, отбележи си. И не се ядосвай много на моите съмнения относно добродетелността на младежта. И не ми се сърди, загдето не вярвам, че разумът и силата ще тръгнат някога ръка за ръка. За