вече не падна на земята. Това ме порази… и изпитах възхищение от него. Въпреки неприятностите, които имаше, той си гледаше живота. Има хиляди хора, които не го правят, не искат да го направят или не могат да го направят, и повечето от едните или другите не са в затвора. И забелязах, че макар лицето му да изглеждаше така, сякаш по него е минала пресуквачна машина, ръцете му бяха спретнати и чисти, а ноктите — добре поддържани.
Почти не го видях през следващите шест месеца. Анди прекара по-голямата част от това време в самота.
Няколко думи за сестрите.
В повечето кошари те са известни като „лудите бикове“ или „затворническите моми“, едва по късно излезе на мода да ги наричат „убиващите кралици“. В Шоушенк те бяха винаги „сестрите“. Не знам защо ги наричаха така, името им нямаше никакво значение.
Едва ли за някого е изненада, че през повечето от тези дни много педерасти влизат зад решетките, освен, може би, за някоя нова риба — човек, който е имал нещастието да бъде млад, строен, приятен на вид и непредпазлив. Хомосексуализмът, както и нормалният секс, се проявява в стотици различни видове и форми. Има хора, които не могат да издържат без някакъв вид сексуални връзки и се обръщат към друг мъж, за да се предпазят от полудяване. Обикновено в такъв случай се свързват двама хетеросексуални мъже, макар понякога да се чудя дали те са толкова хетеросексуални, колкото се мислят, когато се върнат при техните жени и приятелки.
Има и хора, които „се обръщат“ в затвора. В разговорния език те „стават гей“ или „излизат от клозета“. Най-често, но не винаги, те играят ролята на жената и борбата за тяхната благосклонност е жестока.
И накрая идват сестрите.
За обществото в затвора те са това, което са рападжиите за обществото вън от стените. Обикновено те са с големи присъди, извършили тежки престъпления с много стрелба. Тяхната мечтае млад, слаб и неопитен… или както беше в случая с Анди Дюфрен, слаб на вид.
Техните ловни гюмета са душовете, тесният, приличащ на тунел проход зад промишлените перални машини в обществената пералня, понякога лечебницата. В някои случаи изнасилването е ставало в прожекционната кабина с размери на клозет, която се намира зад зрителната зала. Най-често това, което сестрите вземат със сила, могат да го получат и доброволно, стига да го поискат така; този, който се е обърнал, винаги се лепва за една или друга сестра, както една ученичка за нейния Синатра, Пресли или Редфорд. Но за сестрите удоволствието винаги е идвало от изнасилването… и предполагам, че винаги ще бъде така.
Заради малкия ръст и приятния му външен вид (а може би и заради онова изключително високо самообладание) сестрите преследваха Анди от деня, когато влезе в кошарата. Ако това беше приказка, щях да ти кажа, че Анди се би с тях, докато го оставиха на мира. Ще ми се да можех да го кажа, но не мога. Затворът не е приказен свят.
Това му се случи за пръв път в банята по-малко от три дни след като се присъедини към нашето щастливо семейство Шоушенк. Преди това мина само с опипване и гъделичкане, доколкото разбирам. Те обичат да ти вземат мярката, преди да започне същинската работа, както чакалите разбират дали плячката е толкова слаба и осакатена, колкото изглежда.
Анди удари с юмрук и разкървави устната на едър, тромав тип от сестрите, който се казваше Богс Дайъмънд, изчезнал през изминалите оттогава години кой знае къде. Един от пазачите ги разтърва, преди да стане нещо по-лошо, но Богс обеща да го пипне. И го пипна.
Вторият път работата се завъртя зад машините в пералнята. Мнозина са минали през това дълго, прашно и тясно пространство с течение на годините; пазачите знаят какво става и не се бъркат. Там е мрачно, разхвърляни са торби с пране и избелващи препарати, барабани за катализа, безобидни като сол, когато ръцете ти са сухи, смъртоносни като киселина от батерия, ако ръцете ти са мокри. Пазачите не обичат да се пъхат отзад. Там няма пространство за маневриране и едно от първите неща, което ги учат още с отиването им в пералнята, е никога да не оставяш затворниците да те вкарат в място, където не можеш да отстъпиш.
Този ден Богс не беше там, но Хенли Бакъс, старши майсторът на пералното отделение от 1922 година, ми каза, че се навъртали четирима негови приятели. Анди ги задържал известно време на разстояние с бъркалката за катализатора, като ги заплашил, че ще им пръсне в очите белина, ако се приближат, но се опитал да отстъпи назад около една от големите перални машини с четири улея. Само това направил. Те скочили върху него.
Мисля, че изразът „групово изнасилван“ е нещо, което не се е променило много от едно поколение до друго. Точно това му направили тези четири сестри. Навели го до електрическото табло и един от тях притиснал отвертка до слепоочието му, докато всички го изработили. Може някой да те изнасили, но не толкова лошо — от собствен опит ли говоря, ще попиташ. Само ми се иска да не е така. Започваш да кървиш. Ако не искаш някой шегаджия да те попита сега ли започва мензиса ти, навиваш на руло къс тоалетна хартия и си я слагаш отзад под бельото, докато кръвта спре. Кървенето наистина е като менструално течение, трае два-три дни, кръвта бавно струи. После спира. Не си повреден, ако не се смята това, че са ти направили нещо много по-неестествено. Нямаш
Анди мина през това сам, така, както сам минаваше през всичко в онези дни. Трябва да е стигнал до заключението, до което са стигнали други преди него, а то е, че има само два начина да си разчистиш сметките със сестрите: да се бориш и да те прекарат или само да те прекарат.
Той реши да се бори. Когато една седмица след произшествието в пералнята Богс и две от неговите приятелчета го подгониха („Чух, че си му пръснал геврека“, казал Богс по думите на Ърни, който по това време бил там) Анди се сбил с тях. Смазал носа на едно момче, Рустър Макбрайд се казваше, груб фермер, осъден за това, че пребил до смърт доведената си дъщеря. Рустър умря тук и съм щастлив, че му помогнах.
Изнасилили го и тримата. Когато всичко минало, Рустър и друг един тип — трябва да е бил Пит Върнис, но не съм сигурен — поставили Анди на колене. Богс Дайъмънд застанал срещу него. По онова време той имаше бръснач със седефена дръжка, от двете страни на която беше гравирано:
— Сега шъ си отворя ципа, господин мъж, и ти шъ лапаш туй, което ти дам да, лапаш. И като свършиш да лапаш моя, шъ лапаш рустъровия. Ти му смаза носа и мисля, че трябва да му платиш с нещо.
Анди казал:
— Прости се с всичко, което ми пъхнеш в устата. Богс погледнал Анди, като че е луд, така вика Ърни.
— Не — рекъл той на Анди. Говорел му бавно, като на глупаво дете. — Ти не разбра кво казах. Ако направиш това, шъ мушна двайсетте сантиметра на това острие в ухото ти. Загря ли?
— Разбрах какво казваш. Мисля, че ти не ме разбираш. Ще отхапя всичко, каквото ми пъхнеш в устата. Можеш да забиеш бръснача в мозъка ми, предполагам, но трябва да знаеш, че сериозно внезапно мозъчно разстройство предизвиква у жертвата едновременно напикаване, отделяне на изпражненията и… хапане.
Той погледнал нагоре към Богс и се усмихнал със своята тънка усмивка, казва старият Ърни, сякаш те тримата обсъждали с него стоки и договори, а не са се отнесли така грубо, както биха могли да го направят. Сякаш носел един от многото си банкерски костюми с жилетка, а не бил на колене върху мръсния, преметен с груба метла под, с панталони, смъкнати до глезените, сякаш я нямало кръвта, която бавно бликала по вътрешните страни на бедрата му.
— Вярно е — започнал той, — рефлексът за хапане е толкова силен, че челюстите на жертвата могат да бъдат отворени само с лост или манивела.
Богс не пъхна нищо в устата на Анди онази нощ в края на февруари 1948-ма нито пък Рустър Макбрайд и така нататък и, доколкото зная, никой не го е правил. Това, което сториха тримата, беше да пребият Анди, да го докарат на косъм от смъртта, после четиримата се разделиха да треперят в самота. Между другото
