говореше, че котлите или газо-турбинните им двигатели работеха. Вторият комплект снимки беше правен при второто орбитално прелитане от много малък ъгъл.

Райън внимателно разгледа увеличените копия.

— Ау! „Киров“, „Москва“, „Киев“, три „Кара“, пет „Крест“, четири „Кривак“, осем „Удалов“ и пет „Современний“.

— Спасително учение, а? — Гриър погледна Райън навъсено. — Виж тук, в дъното. Всички бързи танкери, които имат, също излизат. Това е по-голямата част от ударната сила на Северния флот и щом ще им трябва гориво, сигурно няма да се прибират доста време.

— Дейвънпорт би могъл да бъде по-точен. Но все пак щурмоваците им се връщат. На тези снимки няма амфибийни кораби, само бойни. И само нови, с далечен обсег и голяма скорост.

— И с най-добрите оръжия.

— Аха — кимна Райън. — И всички изхвърчаха за няколко часа. Сър, ако това е било предварително планирано, щяхме да научим. Изглежда се е наложило едва днес. Интересно.

— Придобил си английския навик да омаловажаваш нещата, Джак. — Гриър се изправи и се протегна. — Искам да останеш още един ден.

— Слушам, сър. — Райън погледна часовника си. — Ще имате ли нещо против, ако телефонирам на жена си? Не ми се ще да чака самолет, на който ме няма.

— Разбира се. И след като свършиш с разговора, искам да отидеш и да се срещнеш с един човек от РУМО, който работеше за мен. Провери колко оперативни данни са получили за това внезапно излизане. Ако е учение, ще разберем съвсем скоро и ще успееш още утре да занесеш своята сърфинг-Барби вкъщи.

Беше Барби-скиорка, но Райън премълча.

Райън бе ходил няколко пъти в кабинета на директора на ЦРУ, за да носи справки и лични бележки от сър Базил Чарлстън до Негово Височество Директора. Кабинетът бе по-обширен от този на Гриър, с по-добър изглед към долината на Потомак и очевидно беше украсен от професионалист в стил, съобразен с потеклото на директора. Артър Мур беше бивш съдия във Върховния съд на щата Тексас и интериорът говореше за югозападния му произход. Той и адмирал Гриър седяха на канапе до панорамния прозорец. Гриър махна на Райън да се приближи и му подаде една папка.

Папката беше направена от червена пластмаса и се затваряше със закопчалка. Ръбовете й бяха обкантени с бяла лента и на корицата беше залепен обикновен бял етикет от хартия с надпис РАЗРЕШЕНО САМО ЗА ДЕЛТА и УИЛОУ. Условните означения не бяха необичайни. Компютър в мазето на главната квартира в Ленгли избираше случайни наименования само с докосване на клавиш и това не позволяваше чужд агент да се добере до името на операцията. Райън отвори папката и първо погледна индексната страница. Очевидно съществуваха само три копия от документа УИЛОУ и всяко едно от тях беше подписано от притежателя му. Това пред него беше подписано от самия директор на централното разузнаване. Документ на ЦРУ само в три екземпляра беше изключителна рядкост и Райън, чието разрешително за достъп до секретна информация беше НЕБЮЛА, никога не беше попадал на някой от тях. От сериозните изражения на Мур и Гриър той отгатна, че те и двамата бяха с разрешително ДЕЛТА, а третият, според предположението му, беше заместник-директорът по операциите — друг тексасец на име Робърт Ритър.

Райън обърна индексната страница. Докладът беше ксероксно копие на нещо, написано на механична пишеща машина, с много зачуквания, направени вероятно от секретар. Но щом Нанси Къмингс и другите елитни изпълнителни секретари нямаха достъп до това… Райън вдигна очи.

— Всичко е наред, Джак — каза Гриър. — Ти току-що получи разрешение за УИЛОУ.

Райън седна и въпреки вълнението си започна да чете документа бавно и внимателно.

Кодовото име на агента беше КАРДИНАЛ. Чуждестранният агент от най-висок ранг, който някога ЦРУ беше имало, беше източник на легенди. Кардинала бил завербуван преди повече от двайсет години от Олег Пенковски. Вече мъртъв, Пенковски, приживе също легенда, беше на времето си полковник от ГРУ, съветското управление за военно разузнаване, по-голяма и по-активна организация от американското РУМО. Постът му даваше достъп до ежедневна информация за целите съветски въоръжени сили: от командните структури на Червената армия до оперативното състояние на междуконтиненталните ракети. Информацията, която той предавал чрез английската си връзка Гревил Уайн, била изключително ценна и западните страни бяха станали прекалено зависими от нея. Пенковски бил разкрит по време на Карибската криза през 1962 година. Той предоставил сведенията, поискани и осигурени с голямо напрежение и бързина, които бяха разкрили на президента Кенеди, че съветските стратегически системи не са готови за война. Тази информация беше дала възможност на президента да притисне Хрушчов в ъгъла, от който нямаше лесен изход. Твърдата позиция, приписвана на здравите нерви на Кенеди, както при много други случаи в цялата история на човечеството, се улесняваше от възможността му да надникне в картите на другия. Това преимущество му бе дадено от безстрашния агент, когото дори не бе виждал. Отговорът на Пенковски на искането „светкавица“ от Вашингтон беше твърде прибързан. Вече бил заподозрян и това го довършило. Платил за измяната с живота си. Кардинала беше този, който пръв беше разбрал, че е наблюдаван по- внимателно, отколкото е нормално за едно общество, в което всички са под наблюдение. Беше предупредил Пенковски, но твърде късно. Когато беше станало ясно, че полковникът не може да бъде измъкнат от Съветския съюз, самият той беше настоял Кардинала да го предаде. Това беше последната иронична шега на един смел мъж, с която собствената му смърт щеше да осигури кариерата на агент, вербуван от него.

Работата на Кардинала беше по необходимост секретна, както и името му. Старши съветник и довереник на член на Политбюро, Кардинала често го представяше пред различни ведомства на съветските въоръжени сили. По този начин беше получил достъп до политическа и военна разузнавателна информация от най- висок порядък. Това направи сведенията му изключително ценни, колкото и да е парадоксално, твърде подозрителни. Малкото опитни офицери от ЦРУ, които го познаваха, не можеха да повярват, че не е бил „обърнат“ някъде по линията от някой от хилядите контраразузнавачи на КГБ, чието единствено задължение беше да следят всеки и всичко. По тази причина материалът, закодиран с „Кардинал“, беше обикновено повторно проверяван чрез докладите на други шпиони и източници. Но той беше надживял много от дребните агенти.

Името „Кардинал“ беше известно във Вашингтон само на тримата най-висши ръководители на ЦРУ. В първия ден на всеки месец се избираше ново кодово име за сведенията му — име, известно само на висшия ешелон от офицери и аналитици на ЦРУ. Този месец това име беше УИЛОУ. Преди да бъдат поверявани неохотно на външни хора, сведенията от Кардинала бяха изпирани внимателно, както мафията переше парите си, за да се скрие източникът им. Съществуваха също и мерки за сигурност, които защитаваха агента и бяха предприемани единствено за него. Поради страха от криптографско разкриване на самоличността му сведенията от Кардинала бяха предавани на ръка и никога по радиото или наземните съобщителни линии. Бяха си взели поука от съдбата на Пенковски. Информацията му се предаваше чрез голям брой посредници на шефа на централата на ЦРУ в Москва. Той беше надживял дванадесет такива шефове. Братът на един от тях, полеви офицер в оставка, беше йезуит. Всяка сутрин свещеникът, преподавател по философия и теология в университета Фордам в Ню Йорк, отслужваше литургия за сигурността и душата на човек, чието име никога нямаше да узнае.

Няколко пъти му бе предлагано да бъде изведен от Съветския съюз. Всеки път беше отказвал. За някои това беше доказателство, че е бил „обърнат“, но на други говореше, че както повечето успешни агенти, Кардинала е мъж, движен от нещо, което само той си знае, и по тази причина, както и повечето успешни агенти, е малко луд.

Документът, който Райън четеше, беше отпреди двайсет часа. Бяха минали пет часа, докато филмът стигне до американското посолство в Москва и бъде предаден незабавно на шефа на централата от опитен полеви офицер и бивш репортер на „Ню Йорк Таймс“, който работеше под прикритието на пресаташе. Той сам проявил филма в личната си тъмна стаичка. Трийсет минути след получаване на филма пресаташето