Тайлър се засмя.

— Май няма да свърши работа, Джак. Това е специализирана материя. Говоря за „Крей-2“, един от най-големите. За да се извърши това, трябва да се симулира математически поведението на милиони малки частици вода — водния поток над и в този случай през целия корпус. Същата работа, каквато НАСА трябваше да свърши по совалката. Самата работа е лесна, труден е мащабът. Изчисленията са прости, но в една секунда трябва да се извършат милиони от тях. Това означава един голям „Крей“, а наоколо има само няколко от този модел. Мисля, че НАСА разполага с един в Хюстън. Флотът има няколко в Норфолк, но тях можеш да ги забравиш. Военновъздушните сили имат един в Пентагона, според мен, и всички останали са в Калифорния.

— Но ти би ли могъл да се справиш?

— Да.

— Добре, хващай се на работа, Скип, а аз ще се погрижа да получиш компютърното си време. Колко?

— Зависи доколко е добра информацията в „Тейлър“. Може би една седмица, може би по-малко.

— Колко ще искаш?

— Оу, хайде, Джак! — отпрати го с махване на ръката Тайлър.

— Скип, днес е понеделник. Доставяш ни тези данни до петък и получаваш двадесет хиляди долара. Ти ги заслужаваш, а аз искам данните. Съгласен?

— Става.

Двамата си стиснаха ръце.

— Мога ли да задържа снимките?

— Ще ти ги оставя, ако имаш сигурно място, където да ги пазиш. Никой не трябва да ги вижда, Скип. Никой.

— В стаята на началника има чудесна каса.

— Добре, но той не трябва да ги вижда. — Началникът беше бивш подводничар.

— Това няма да му хареса — каза Тайлър. — Но добре.

— Накарай го да се обади на адмирал Гриър, ако се възпротиви. Ето на този номер — подаде му една картичка Райън. — Можеш да ме намериш тук, ако ти потрябвам. Ако в момента ме няма, потърси адмирала.

— Толкова ли е важно?

— Достатъчно. Ти си първият човек, който даде смислено обяснение за тези люкове. Ето защо дойдох тук. Ако успееш да направиш този модел за нас, той ще ни бъде дяволски полезен. Скип, още веднъж: това е безкрайно поверително. Ако позволиш на някого да ги види, ще ми съдерат задника.

— Да, да, Джак. Ти ми определи срок и ще е добре, ако се захвана веднага. Ще се видим пак.

След като си стиснаха ръцете, Тайлър извади подвързан бележник и започна да вписва в него нещата, които трябваше да свърши. Райън напусна сградата заедно с шофьора. Спомни си за един магазин за играчки на Втора магистрала от Анаполис. Трябваше да купи куклата за Сали.

Райън се върна в ЦРУ към осем часа същата вечер. Мина бързо през охраната и влезе в кабинета на Гриър.

— Е, намери ли своята сърфинг-Барби? — вдигна очи Гриър към него.

— Барби-скиорка — поправи го Райън. — Да, сър. Хайде де, никога ли не сте се правили на Дядо Коледа?

— Моите пораснаха твърде бързо, Райън. Дори внуците ми вече не са на тази възраст. — Той се обърна, за да налее кафе. Райън се запита дали този мъж някога спеше. — Имаме нови сведения за „Червения октомври“. Изглежда, руснаците разиграват някакво голямо учение по противолодъчна отбрана в североизточно Баренцово море. Половин дузина самолети за откриване и борба с подводници, група фрегати, една ударна подводница от типа „Алфа“ и всичко това се върти в кръг.

— Вероятно учение по откриване на цели. Скип Тайлър твърди, че тези врати са за нова задвижваща система.

— Ами! — седна Гриър. — Разказвай!

Райън извади бележника си и направи резюме на познанията си по подводна техника.

— Скип каза, че ще успее да моделира с компютър ефективността й — заключи той.

Веждите на Гриър се вдигнаха.

— Кога?

— Може би в края на седмицата. Казах му, че ако свърши до петък, ще му платим за работата. Двадесет хиляди звучи разумно.

— Ще има ли някакво значение?

— Трябва, сър, ако получи изходните данни, от които се нуждае. Скип е умен. Искам да кажа, че в академията не раздават докторати, а той е един от първите пет в класа си.

— Това струва ли двадесет хиляди от парите ни? — Гриър беше прочут със скъперничеството си.

Райън знаеше как да му отговори.

— Сър, ако ние следваме нормалната процедура, ще трябва да се свържем с някои от бандитите на Белтуей. — Райън имаше предвид консултантските компании, осеяли околовръстния път около Вашингтон. — Те ще ни вземат пет или десет пъти повече и ще бъдем щастливи, ако получим данните до Великден. А по този начин може би ще ги получим, докато подводницата е все още в морето. Ако се случи най-лошото, аз ще платя. Мислех, че искате данните спешно, а това е точно по неговата част.

— Прав си. — Не за пръв път Райън бе съкратил нормалната процедура и в предишните случаи се бе справял съвсем задоволително. Гриър беше човек, който гони резултати. — Добре, руснаците имат нова подводница с безшумна задвижваща система. Какво означава всичко това?

— Нищо добро. Ще зависим от способността си да преследваме щурмоваците им с нашите ударни подводници. По дяволите, ето защо преди няколко години те се съгласиха с предложението ни всеки да държи лодките си на петстотин мили от бреговете на другия и защо повечето време държат подводниците си в пристанищата. Тази подводница може да промени играта. Между другото, не разбрах от какво е направен корпусът на „Червения октомври“.

— Стомана. Тя е твърде голяма за титаниев корпус или най-малкото заради цената. Знаеш колко струват алфите.

— Много, като се има предвид резултатът. Дават куп пари за свръхздрав корпус и след това в него поставят шумна силова уредба. Тъпо.

— Може би. Но и мен нямаше да ме е грижа, ако развивах тази скорост. Между другото, ако безшумната им задвижваща система наистина действа, те биха могли да се промъкнат в континенталния ни шелф.

— Пуск по ниска траектория — каза Райън. Това беше един от най-противните сценарии за ядрена война, в който морскобазирана ракета се изстрелва от по-малко от петстотин мили от целта. Вашингтон е едва на сто мили по права линия от Атлантическия океан. Въпреки че ракета, летяща с огромна скорост по ниска траектория, губи много от точността си, то няколко от тях могат да експлодират над Вашингтон няколко минути след изстрелването им, без да дадат възможност на президента да реагира. Ако руснаците получат възможността да премахнат президента толкова бързо, последвалото разкъсване на командната верига би им дало достатъчно време да унищожат наземните ракети, защото никой няма да има властта да даде заповед за ответен удар. Този сценарий е показен стратегически вариант на най-обикновено бандитско нападение, помисли Райън. Един бандит никога не атакува ръцете на жертвата си, а се цели в главата. — Мислиш, че „Октомври“ е построен с този замисъл?

— Сигурен съм, че им е хрумнало — отбеляза Гриър. — Ние поне бихме си го помислили. Е, все пак „Бремертън“ е там, за да я държи под око, и ако тези данни се окажат полезни, ще се погрижим да дадем някакъв отговор. Как се чувстваш?

— Тръгнал съм от пет и половина, лондонско време. Дълъг ден, сър.

— Така и предполагах. Добре, с афганистанската история ще се занимаваме утре сутринта. Поспи малко, синко.