Райън беше доволен от палтото си.

— Подарък, сър, и много топъл.

— За бога, ти дори говориш като англичанин. Джеймс, ще трябва да върнем това момче у дома.

— Бъди внимателен с него, Чарли. Той има подарък за теб. Налей си кафе.

Казимир изприпка да налее една чаша за началника си и след това седна до дясната му ръка. Райън ги накара да изчакат една минута, докато отвори куфарчето си. Извади четири папки, задържа едната и раздаде останалите три.

— Говорят, че вършиш добра работа, Райън — каза Дейвънпорт. Джак го познаваше като човек на настроенията — любезен в един момент и кибритлия в следващия. Вероятно за да не позволява на подчинените си да запазят самообладание. — А, боже Господи! — отвори папката си Дейвънпорт.

— Господа, предавам ви „Червения октомври“ в жест на любезност от страна на Английската секретна разузнавателна служба — заяви Райън официално.

Снимките в папките бяха подредени по двойки, четири от които бяха с размери десет на десет сантиметра. Отдолу следваха увеличени копия двадесет и пет на двадесет и пет сантиметра. Снимките бяха правени под малък ъгъл, вероятно от ръба на ремонтен док, който бе поддържал лодката по време на следизпитателното й дооборудване. Снимките бяха чифтосани — от носа до кърмата, от носа до кърмата.

— Както виждате, господа, осветлението не е било много добро. Нищо чудно. Това е джобен фотоапарат, зареден с цветен филм с чувствителност 400 дина. Първата двойка е обработена нормално, за да се установят високите нива. При втората е била търсена по-голяма яркост чрез използване на нормални процедури. Третата двойка е била цифрово усилена за цветово разлагане, а четвъртият е бил цифрово усилен за линейно разлагане. Проявих отделни снимки от всеки кадър, с които Бари Сомърс да си поиграе.

— Да? — погледна го бегло Дейвънпорт. — Това е много любезно от страна на англичаните. Каква е цената?

Гриър му я каза.

— Платете я. Това си заслужава. Същото казва и Джак.

— Вероятно — изсмя се Дейвънпорт. — Знаеш ли, че той всъщност работи за тях?

Райън настръхна при тези думи. Той харесваше англичаните, обичаше да работи с разузнавателната им служба, но помнеше от коя страна произхожда. Джак пое дълбоко дъх. Дейвънпорт обичаше да провокира хората и ако той реагираше, Дейвънпорт щеше да спечели.

— Научавам, че сър Джон Райън все още има добри връзки оттатък океана — продължи Дейвънпорт да боде.

Рицарското звание на Райън беше почетно. Беше му дадено за предотвратяване на терористичен акт, който щеше да бъде извършен близо до него в парка „Сейнт Джеймс“ в Лондон. По това време той беше един обикновен турист, безвреден американец в чужбина, дълго преди да бе пожелал да постъпи в ЦРУ. Фактът, че беше предотвратил, без да знае, убийството на две много важни особи, му бе донесъл повече известност, отколкото той някога бе желал, но му създаде също така и връзки с много хора в Англия, повечето от които си заслужаваха времето. Тези връзки го направиха достатъчно ценен, за да бъде поканен от ЦРУ да стане част от смесената американо-английска група за свръзка. Така той установи отлични работни отношения със сър Базил Чарлстън.

— Там имаме много приятели, сър, и някои от тях бяха извънредно любезни да ви предоставят тези материали — заяви Райън студено.

Дейвънпорт омекна.

— Добре, Джак. Направи ми услуга. Погрижи се този, който ни даде това, да получи нещо наистина хубаво. Тези снимки нямат цена. И така, какво точно имаме тук?

За неопитния наблюдател снимките показваха една обикновена ядрена ракетна подводница. Стоманеният корпус беше притъпен в единия си край и заострен в другия. Стоящите на дъното на дока работници даваха възможност да се съди за размерите й — тя беше огромна. При кърмата се виждаха двойка бронзови витла, по едно от всяка страна на плосък издатък, който руснаците наричаха „боброва опашка“, или поне така гласяха разузнавателните доклади. Кърмата при двата винта не беше забележима с нищо, освен с един детайл.

— За какво са тези врати? — попита Казимир.

— Хм. Голямо копеле е. — Дейвънпорт очевидно не го бе чул. — Като я гледам, дължината й надвишава очакванията ни с дванадесет метра.

— Около тринадесет и половина, грубо пресметнато. — Райън не харесваше особено много Дейвънпорт, но човекът наистина си познаваше работата. — Сомърс ще може да установи точно. И е по-широка — два метра в повече от другите тайфуни. Очевидно тя е подобрение на класа „Тайфун“, но…

— Прав си, капитане — прекъсна го Дейвънпорт. — Какви са тези врати?

— Това е причината да дойда тук. — Той се бе опитвал да отгатне колко време щеше да им трябва. Вниманието им беше привлечено от тях в първите пет секунди. — Не зная, нито пък англичаните знаят.

„Червения октомври“ имаше две врати при вълнореза и кърмата, всяка около два метра в диаметър, въпреки че не бяха съвсем кръгли. Те бяха затворени в момента на снимането и личаха добре единствено на двойка номер четири.

— Торпедни тръби? Не, четири от тях са вътре. — Гриър бръкна в чекмеджето си и извади увеличително стъкло. Във века на компютърно увеличените образи то порази Райън с очарователния си анахронизъм.

— Ти караш подводници, Джеймс — отбеляза Дейвънпорт.

— Това беше преди двадесет години, Чарли. — Той беше прекратил кариерата си на строеви офицер и бе станал професионален шпионин в началото на шестдесетте години. Райън забеляза, че капитан Казимир носеше емблема на военноморски пилот, изобразяваща криле, и прояви благоразумие, оставайки мълчалив.

— Хм, не може да са торпедни тръби. Четирите, както е нормално, са при вълнореза, зад тези отвори… диаметърът им май е около метър и осемдесет, два метра. Ами ако са тръби за изстрелване на новите крилати ракети, които разработват?

— Същото мислят и в Кралския флот. Имах възможността да разговарям по този въпрос с разузнавачите им. Но не ми се вярва. Защо да поставят противокорабно оръжие на стратегически носител? Ние не го правим, а и разполагаме пушкалата си доста по-напред, отколкото го правят те. Вратите са разположени симетрично на оста на подводницата. Ракети не могат да се изстрелват от кърмата, сър. Отворите почти докосват витлата.

— Нещо свързано със сонарните антени — предположи Дейвънпорт.

— Може да се приеме, ако се влачат само с едно витло. Но защо са им две? — запита Райън.

Дейвънпорт го погледна злобно.

— Обичат изобилието.

— Две врати отпред, две отзад. Мога да приема, че са тръби за крилати ракети, мога да приема и буксирни антени. Но две групи врати с абсолютно еднакъв размер? — поклати глава Райън. — Твърде много съвпадения. Мисля, че това е нещо ново. Ето кое прекъсна строителството й за толкова дълго. Те са измислили нещо ново и последните две години са прекарали в реконструиране на „Тайфун“, за да я нагодят. Добавили са също и още шест ракети за всеки случай.

— Предположение — подметна Дейвънпорт.

— За това ми плащат.

— Добре, Джак, какво мислиш за това? — попита Гриър.

— Не зная, сър, не съм инженер.

Адмирал Гриър изгледа кратко гостите си, усмихна се и се облегна назад в стола си.

— Господа, с какво разполагаме? В стаята са се събрали деветдесет години военноморски опит плюс този млад аматьор — посочи той към Райън. — Добре, Джак, ти ни смяташ за нещо. Но защо си донесъл всичко това лично?

— Искам да ги покажа на някого.

— На кого? — наклони подозрително глава Гриър.

— Скип Тайлър. Някой от вас познава ли го?