— С каква информация разполагаме? — намеси се Рамиус.

— Много оскъдна. На северозапад е установен контакт, разстояние неизвестно, но вероятно не е голямо. Със сигурност зная само, че не е някоя от нашите. От Норфолк казаха, че този район е прочистен. Това оставя само една възможност. Дрейфуваме ли?

— Дрейфуваме — повтори Рамиус, вдигна телефона и издаде няколко заповеди.

Двигателите на „Октомври“ работеха с мощност, осигуряваща придвижването на подводницата с малко повече от две мили, едва достатъчни да се поддържа посоката на движение, но недостатъчни за запазване на дълбочината. Със съвсем слабата си положителна подемна сила „Октомври“ дрейфуваше нагоре към повърхността с няколко метра в минута въпреки регулировката на плоскостите за потапяне.

— Да се върнем на юг. Не ми харесва тази „Алфа“ да бъде по-близо от нас до нашия приятел. Курс едно-осем-пет, две трети — заповяда Чембърс.

— Тъй вярно — потвърди Гудмън. — Щурвал, рул петнадесет градуса надясно, нов курс едно-осем-пет. Право напред две трети.

— Рул петнадесет градуса надясно — завъртя руля кормчията. — Сър, рулят е петнадесет градуса надясно, вървим към нов курс едно-осем-пет.

Четирите торпедни апарата на „Далас“ бяха заредени с три торпеда „Марк-48“ и с един симулатор — скъп „МОСС“, имитиращ подводница. Едно от торпедата беше насочено към „Алфа“, но стрелковите данни не бяха ясно определени. На „рибката“ щеше да се наложи да проследи целта си отчасти самостоятелно. Двете торпеда на „Поджи“ бяха почти идеално насочени.

Проблемът беше, че никоя от двете подводници нямаше право да стреля, защото се подчиняваха на възприетите правила за водене на бойни действия. Те можеха да откриват огън единствено при самоотбрана и да защитават „Червения октомври“ само с блъфиране и хитрост. Въпросът беше дали „Алфа“ знаеше коя е „Червения октомври“.

— Направление към „Охайо“! — заповяда Туполев. — Увеличете скоростта до три възела! Трябва да бъдем търпеливи, другари. Американците сега знаят къде сме и няма да ни търсят повече с импулси. Ще се преместим тихо от мястото си.

Бронзовото витло на „Коновалов“ се завъртя по-бързо. Инженерите изключиха някои несъществени електрически системи и увеличиха скоростта, без да повишават мощността на реактора.

Целта избледня върху екраните на „Поджи“, най-близката ударна подводница, и насоченият пеленг се влоши. Командир Ууд се подвоуми дали да се опита да получи нов пеленг с активния сонар, но се отказа. Ако използваше активния сонар, щеше да се окаже в положението на полицай с фенерче, търсещ въоръжен крадец в тъмно помещение. Импулсите от сонара щяха да послужат по-добре на целта, отколкото на самия него. В такива случаи обикновено се използваше пасивен сонар.

Старши сонарният оператор Палмър докладва за преминаването на „Далас“ от лявата им страна. Ууд и Чембърс решиха да не използват подводните си телефони. Не можеха да си позволят да вдигнат какъвто и да било шум.

От половин час едва пълзяха. Райън пушеше непрекъснато и дланите му се потяха от усилието да запази самообладание. Хванат в капана на стоманена тръба, неспособен да чуе или види нищо, не, това не приличаше на никоя от битките, за които беше обучаван. Знаеше, че някъде отвън има руска подводница. Знаеше също и заповедите й. Ако капитанът й разбереше кои са те, какво щеше да стане? Интересно, помисли той, и двамата капитани са учудващо спокойни.

— Ще могат ли подводниците ви да ни защитят? — попита Рамиус.

— Да стрелят по руска подводница? — тръсна глава Манкузо. — Само ако тя стреля първо по тях.

— Какво? — Райън беше зашеметен.

— Да не би да искате да започнем война? — усмихна се Манкузо, сякаш ситуацията беше забавна. — Ето какво се случва, когато кораби на две страни започнат да си разменят изстрели. Ще трябва да се измъкнем.

— Успокойте се, Райън — намеси се Рамиус. — Това е нормалната ни игра. Ловуващата подводница се опитва да ни открие, а ние се опитваме да не бъдем открити. Кажете ми, капитан Манкузо, от какво разстояние ни чухте при Исландия?

— Не съм проучвал задълбочено картата ви, капитане — замисли се Манкузо. — Може би двадесет мили, тридесет или горе-долу толкова километра.

— А тогава ние се движехме с тринадесет възела — звукът се разпространява по-бързо. Мисля, че можем да тръгнем бавно на изток, без да бъдем засечени. Ще използваме „гъсеницата“, ще се движим с шест възела. Както знаете, съветският сонар не е ефикасен колкото американския. Съгласен ли сте, капитане?

Манкузо кимна.

— Лодката е ваша, сър. Мога ли да предложа североизточна посока? По този начин до един час най- много ще се озовем зад нашите ударни лодки.

— Добре. — Рамиус закуцука към пулта за управление, за да отвори тунелните люкове и след това се върна при телефона. Подаде необходимите заповеди и след по-малко от минута двигателите на „гъсеницата“ заработиха, а скоростта им започна бавно да нараства.

— Рул дясно десет, Райън, — нареди Рамиус. — И освободи уредите за управление на крилата за потапяне.

— Рул дясно десет, сър, освобождавам крилата, сър — изпълни заповедта Райън, доволен, че вършат нещо.

— Курсът ви е нула-четири-нула, Райън — обади се Манкузо откъм картната маса.

— Нула-четири-нула, преминавам през три-пет-нула. — От кормчийското си място той можеше да чуе как водата свисти, нахлувайки в левия тунел, Почти през минута се разнасяше странно бучене, което траеше три или четири секунди. Скоростомерът пред него премина четири възела.

— Страх ли ви е, Райън? — изсмя се Рамиус.

Джак изпсува на себе си. Гласът му трепереше.

— Освен това съм и малко уморен.

— Зная, че ви е трудно. Справяте се добре за новак без подготовка. Ще закъснеем за Норфолк, но ще стигнем, ще видите. Били ли сте на ракетна подводница, Манкузо?

— Да, разбира се. Отпусни се, Райън. Ето това правят щурмоваците. Някой идва да ни търси, а ние просто изчезваме. — Американският капитан вдигна поглед от картата. Позициите на другите три подводници беше отбелязал с монети. Понечи да нанесе повече отметки, но се отказа. Върху картата имаше някои много интересни означения, например компютърно изчислени позиции за изстрелване на ракети. Военноморското разузнаване щеше да полудее за такава информация.

„Червения октомври“ вече се движеше с шест възела на североизток. „Коновалов“ следваше югоизточен курс с три възела. „Поджи“ се бе отправила на юг с два, а „Далас“ също на юг, но с петнадесет възела. Четирите подводници се намираха в кръг с диаметър от шест мили и се насочваха към една и съща точка.