— Знам — отвърна Норберто. — Един от тях умря в ръцете ми, също като Адолфо.

— Как тогава можеш да заставаш на тяхна страна?

— Не съм на тяхна страна — каза Норберто. — Аз съм на страната на Бога. И в Негово име те моля да прекратиш тази война.

— Нямам време за такива работи — рече рязко Амадори. — Моите врагове са враговете на Испания. Кажи ми коя е тази жена и ще те пусна.

— Няма да ти помогна — рече Норберто.

— Тогава ще умреш. — Амадори изстена. Болката очевидно беше непоносима. Като продължаваше да държи здраво свещеника, той излезе на ярката светлина и се обърна към южната порта. — Помощ! — изкрещя той. Обърна се бързо назад, за да се увери, че Ейдийн си стои на мястото.

Войниците от другата страна на двора бяха насочили оръжията си към сводовете. Обърнаха се, за да погледнат към вратата. Изведнъж иззад стълба на портата изскочи един войник и извика:

— Не мърдайте оттам, сеньор!

Амадори погледна към арките. Там бяха приклекнали двама души. Мъж и жена. Ранени.

— Докарайте взвода си тук — извика Амадори. — Обезопасете двора!

Войникът свали радиостанцията от колана си и извика подкрепленията. Жената зад свода се прицели в Амадори. Генералът гневно завъртя свещеника пред себе си, така че да застане с лице към нея. Амадори отново погледна към вътрешността на двореца, за да се увери, че другата жена не е излязла иззад ъгъла.

Не беше. Не беше и необходимо да излиза.

Даръл Маккаски беше полегнал на едната си страна по средата на коридора. Гледаше Амадори право в очите и държеше насочен право към него пистолета, който Ейдийн беше подритнала преди секунда.

Отец Норберто също погледна натам. Нищо не разбираше. Беше видял как генералът прострелва този мъж в гърдите, но пък нямаше никаква кръв.

Амадори започна да извърта свещеника. Маккаски обаче въобще не му даде възможност да постави отец Норберто между двамата. Освен това не стреля, само за да рани генерала. Пусна му два бързи куршума право в слепоочието.

Генералът умря още преди да е тупнал на земята.

— Ти си с бронирана жилетка — каза Ейдийн, докато тичаше към Маккаски.

— Никъде не тръгвам без нея — отвърна той и се изправи с мъка. — Облякох я, преди да дойда тук. След като той стреля в мен, прецених, че е по-добре да лежа неподвижно, докато не се появи удобен случай като този.

— Извадихме късмет, че не подритнах само очилата — каза Ейдийн.

Фердинанд пък се втурна към свещеника. Отец Норберто стоеше до вратата, вторачен в трупа на генерал Амадори. Коленичи и започна да казва някаква молитва над тялото на мъртвеца.

— Отче, той не заслужава благословията ти — каза Фердинанд. — Хайде, трябва да вървим.

Норберто довърши молитвата и се изправи. Едва след като направи кръстния знак над генерала, погледна Фердинанд и попита:

— Къде отиваме?

— Махаме се — отвърна Фердинанд. — Войниците…

— Прав е, отче — намеси се Ейдийн. — Въобще не знаем какво ще направят. Каквото и да е то обаче, ние не трябва да сме тук.

Маккаски се беше подпрял на рамото на Ейдийн.

— Освен това веднага трябва да съобщим на шефа си какво става — каза той. — Къде е отрядът?

— Останаха да спрат подкрепленията — обясни тя. — Оттеглиха се.

— Можеш ли да стигнеш до тях?

Ейдийн кимна и попита:

— А ти можеш ли да вървиш?

Да, но няма да дойда с теб — отвърна Маккаски. — Не мога да оставя Мария.

— Даръл, много добре чу какво каза Амадори — заяви Ейдийн. — Всеки момент ще пристигнат още много войници.

— Знам — съгласи се Маккаски и на лицето му се появи едва доловима усмивка. — Още една причина, поради която не мога да я зарежа.

— Той няма да е сам — намеси се отец Норберто. — Аз ще остана с него.

Ейдийн изгледа и двамата през маската си.

— Нямаме време за спорове. Ще предам съобщението. Бъдете много внимателни.

Маккаски й благодари. Тя се обърна и хукна. Маккаски тръгна уморено към свещеника.

— Съжалявам — каза той на английски, като посочи трупа на генерала. — Беше абсолютно наложително.

Норберто не каза нищо.

Фердинанд пъхна пистолета в колана си и каза на испански:

— Аз ще потърся приятеля си Хуан. — После изгледа Маккаски. — Благодаря ви, че спасихте Испания от този бъдещ каудильо, сеньор.

Маккаски не разбра съвсем точно какво му казват, но усети идеята.

— De nada6! — отвърна той. — Пак заповядайте!

Изведнъж отец Норберто хвана Фердинанд за гърлото и го стисна здраво.

— Падре! — възкликна Фердинанд объркано.

— Приятелят ти е в една от стаите там — каза Норберто и посочи. Очите му се напълниха със сълзи. — Мъртъв е.

— Мъртъв?! Сигурен ли сте?

— Да — отговори Норберто. — Бях край него, когато умираше. Бях край него, когато изповяда греховете си. Умря, след като се разкая за тях.

Фердинанд затвори очи.

Норберто го стисна още по-силно.

— Всеки има право на пречистване, чадо мое, независимо дали е убил едного, или милиони.

Свещеникът пусна Фердинанд и се обърна. Тръгна към Маккаски, който беше изкуцукал покрай тях и сега предпазливо надничаше през вратата. Маккаски не можеше да разбере за какво си говорят двамата, но не му изглеждаше да е нещо приятно.

— Какво ще правим сега? — попита Норберто.

— Не съм много наясно — призна си Маккаски.

Гледаше войниците, които също бяха вперили погледи в него. През един още по-далечен вход влизаха новите подкрепления. На Маккаски му се струваше, че всички са снабдени с противогази. По всяка вероятност принадлежаха към същата бойна част, която беше тръгнала подир отряда на полковник Огъст.

За пореден път се почувства безпомощен. Хората на Интерпол, които следяха развитието на нещата от покрива на Операта, по всяка вероятност още не бяха разбрали, че Амадори е мъртъв, че демонстрацията на сила от страна на местната полиция ще е съвсем достатъчна, за да бъде потушена революцията. Особено ако полицията се появеше преди войниците да са се групирали около някой нов водач.

— Какво ще стане, ако отида да поговоря с тях? — попита Норберто. — Ще им кажа, че вече няма причина да се бият.

— Мисля, че въобще няма да се вслушат в думите ви — каза Маккаски. — Можете да постреснете някои от тях, но не и всички. Това няма да е достатъчно, за да се спасим.

— Трябва да опитам — отсече Норберто, заобиколи Маккаски и излезе навън. Маккаски въобще не си направи труда да го спира. Беше почти сигурен, че войниците няма да стрелят по отчето. А ако Норберто успееше да им спечели още минутка-две, опитът му си струваше. Точно в този момент Маккаски беше готов да опита всичко възможно.