Знаете ли, че съгласно Проекта за затворнически присъди, основан от група с обществени интереси, една трета от всички чернокожи мъже между двадесет и двадесет и девет годишна възраст са в затвора с условни присъди или пък пуснати под гаранция? Знаете ли, че това число бележи десетпроцентно нарастване за последните пет години? Знаете ли, че тези чернокожи струват на нацията над шест милиарда долара всяка година? Гледайте ни още осемдесет и три минути.“

— Откъде дойде това, Мат? — запита Худ.

— Нямам представа.

— Намеси като тази обикновено се промъкват през интерактивните терминални портове или портовете за трансфер на файлове…

— Или пък през портовете за електронна поща — допълни Стол. — Но това прекъсване не е с произход от Оперативния център. Този свитък е дошъл от някъде другаде. А това другаде вероятно е много добре скрито.

— Какво имаш предвид?

— Такива сложни вмъквания обикновено се извършват посредством цяла поредица компютри.

— Така че да не можеш да го проследиш по обратния маршрут?

Стол поклати глава.

Прав си, че тези мръсници използват компютъра си, за да се вмъкнат в друг, после да използват вече завладения, за да влязат в следващия, и така нататък. А всеки компютър предлага хиляди потенциални маршрути.

Екранът се изчисти и се появи нов свитък.

„Знаете ли, че процентът на безработица сред чернокожите е над два пъти по-голям от този при белите? Знаете ли, че средно девет от всеки десет песни, стигнали върха на класацията в страната за тази година, се изпълняват от черни и че вашите бели дъщери и приятелки купуват над шейсет процента от тази така наречена музика? Знаете ли, че само пет процента от книгите в тази страна се купуват от чернокожи? Очаквайте ни още осемдесет и две минути.“

— Хубави данни — каза Худ. — А пък новият Енджойстик ще предлага и допълнителна тръпка. И децата, които все още не могат да различават доброто от злото, със сигурност ще искат да го опитат.

— Ами законите? — запита Нанси. — Няма ли ограничения върху това, което човек може да изпраща по Интернет?

— Има — отвърна Стол. — Това са същите закони, които са в сила и за другите пазари. Разпространителите на детска порнография се преследват и наказват от закона. Рекламата на наемни убийци е незаконна. Но разпространението на факти като тези, които можете да откриете във всеки добър годишен справочник, не е нелегално. Дори и когато се прави с явно расистко намерение. Единственото престъпление, което са извършили тези хора, е, че са се вмъкнали без предупреждение. И аз ви гарантирам, че това съобщение ще изчезне само след няколко часа, преди служителите по мрежата да успеят да ги локализират.

— Ти определено считаш, че това е работа на Доминик, нали? — попита Нанси.

— Той има тази възможност, не е ли така? — каза Худ.

— Това не го прави автоматично престъпник.

— Не — съгласи се Худ. — Но убийствата и кражбите го правят.

Очите й задържаха неговите за момент, после се сведоха.

— Върху свитъка има някои белези, които ми напомнят за играта в офиса на Хаузен — почна Стол. Говореше повече на себе си, отколкото на тях. — Сянката под накъдрената част в дъното е синя, а не черна. Някой с опит в издателската дейност може да го е направил по навик. При цветоотделките тъмносините нюанси се възпроизвеждат по-наситено от черните. А зададените цветове на свитъка, които му придават такъв солиден вид… — той почука все още сгънатия участък в горната част — … са сходни с текстурата на еленовата кожа в горите на другата игра.

— Преувеличавате — каза Нанси.

— Не — отвърна той. — Всъщност тъкмо вие сте човекът, който най-добре би трябвало да познава цветовите нюанси, които дизайнерите използват в графичното оформление на игрите си. Вероятно си спомняте първите години на видеоигрите. Онова време, когато човек веднага можеше да различи игра на „Активижън“ от игра на „Имиджик“ и така нататък, именно поради цветовата гама, използвана от дизайнерите. По дяволите, човек дори можеше да различи игра на Дейвид Крейн от останалите игри в „Активижън“. Създателите в буквалния смисъл на думата оставят отпечатъците от пръстите си по целия екран.

— Познавам онова време много по-добре, отколкото можете да предположите, Мат. И ви заявявам, че „Demain“ изобщо не е такава фирма. Когато програмираме игри за Доминик, ние оставяме нашите лични гледища пред вратата. Нашата работа е да опаковаме в една игра колкото е възможно повече цветове и реалистични графики.

— Това не означава, че зад тази игра не стои „Demain“. Доминик едва ли би пуснал игра с расовоненавистническо съдържание, която да изглежда като обикновените му игри.

— Но аз съм виждала портфейлите на хората, които работят там — възрази Нанси. — Седя си тук и си мисля за графиката им. Никой от тях не работи по този начин.

— Какво ще кажете за някои външни дизайнери? — запита Худ.

— На някой етап все ще им се наложи да минат през системата — отвърна тя. — Тестване, реклама, разпространение — има цяла поредица етапи.

— Ами ако предположим, че целият процес се прави отвън?

Стол щракна пръсти.

— Онзи момък, Райнер, помощникът на Хаузен. Той спомена, че създавал програми за стереограми. Познава компютрите.

— Правилно — възкликна Худ. — Нанси, ако някой създава игра отвън, какъв би бил минималният брой хора, които ще видят дискетите в „Demain“?

— Първо на първо, нещо толкова опасно никога няма да пристигне на дискети — възрази тя.

— Защо не?

— Защото това е все едно да вземеш мегафон, за да съобщаваш с него тайни — каза тя. — Програма върху дискета на „Demain“ ще бъде доказателство в съда, че Доминик участва в разпространението на игри, възбуждащи расова ненавист.

— Ако не приемем, че я изтрият веднага след като бъде заредена — каза Стол.

— Но ще я запазят дотогава, докато са сигурни, че всичко е минало съгласно плана — каза Нанси. — Така се работи тук. Така или иначе, една външна програма като тази трябва да стигне до работна станция без дискетно устройство.

— И ние имаме такива, шефе — каза Стол. — Използват се за данни с особена важност, които не искаме да бъдат копирани от сървъра върху местна дискета.

Худ бе достигнал границата на техническите си познания, но схвана смисъла на казаното от Стол.

— Единствените хора с работни станции без дискетни устройства в „Demain“ са вицепрезидентите, които боравят с информация за новите игри или бизнесстратегиите.

— Дайте ми имената на някои от тия високопоставени клечки, които имат технически умения да работят с програми за игри — каза Стол.

— Целият процес ли? — запита Нанси. — Само двама от тях могат да го направят. Етиен Ескабо и Жан- Мишел Орн.

Стол въведе имената, изпрати ги в Оперативния център и помоли за изчерпателен доклад. Докато чакаха, Худ се замисли над нещо, което не му бе давало мира, откакто бе разговарял с Балон. Полковникът не бе проявил почти никакъв ентусиазъм за участието на Хаузен в операцията. Беше го нарекъл човек, който умира да е на първите страници на вестниците.

„Ами ако нещата са много по-зле от това?“ — запита се Худ. Той не искаше да мисли лошо за човек, който изглеждаше добър, но това беше част от професията му. Да пита непрестанно себе си: „Ами ако?“ И след разказа на Хаузен за баща му, военен пилот от Луфтвафе, той си бе задал въпроса: „Ами ако Хаузен и Доминик не са врагове?“ Разполагаше само с версията на Хаузен за случилото се в Париж преди двайсет години. Ами ако двамата действаха съвместно? Господи, Балон бе споменал, че бащата на Доминик