— Ама вие сте били наистина много гаден тип.

Майк Роджърс спря до вратата. Колкото и да ненавиждаше този факт, истината беше, че хората не можеха да реагират един на друг човешки. Марта беше съвсем равностоен противник. Но един бял мъж, който влизаше в единоборство с чернокожа жена, направо си просеше боя.

— Съжалявам много, че съм наранил чувствата ви — каза Роджърс. — И ако искате да знаете мнението ми, съжалявам много и загдето ядосах така сенатор Фокс.

— Честно казано, пет пари не давам за мнението ви. Вие използвахте факта за смъртта на дъщеря й, за да я стъписате, и после я нарекохте враг. И след това имате куража да ми кажете, че съжалявате?

— Точно така — отвърна той. — Само че това не е кураж, Марта, това е съжаление. Съжалявам много, че се случи така.

— Наистина ли? Я ми кажете, бихте ли извъртели същия номер на Джак Чан или Джед Лий или на който и да било друг от сенаторите мъже, с които си имаме работа? Бихте ли подходили толкова безмилостно?

Тонът й накара Роджърс да де почувства сякаш изправен пред съд. Страшно му се прииска да я прати по дяволите, но се сдържа.

— Вероятно не.

— Вие сте дяволски прав, че „вероятно не“ бихте си го позволили — присмя му се Марта. — Нали сте мъже.

— Не заради това — отвърна той. — Бих се отнесъл по съвсем различен начин със сенаторите Чан и Лий, защото те просто не биха се опитвали да ме удрят под кръста.

— О, значи вие смятате, че това е лично? Че сенатор Фокс иска да ни ореже бюджета, защото ви мрази ли?

— И това — каза Роджърс. — Не поради пола ми или лично мен самия, но защото аз вярвам, че ние като единствената останала свръхсила носим отговорността да се намесваме навсякъде където е необходимо. А Оперативният център е жизненоважно, съдбоносно звено в тази ни мисия. Марта, наистина ли мислите, че си правех само реклама?

— Да — отвърна тя. — Така смятам. Точно така звучеше.

— Не беше така — възрази той. — Правех реклама на всички нас. На теб, на мен, на Пол, Лиз и Ан, на духа на Чарли Скуайърс. Защитавах Оперативния център и ударната ни група. Колко пари, колко човешки живота би ни струвала една нова корейска война? Или една нова надпревара във въоръжаването с един нов Съветски съюз? Това, което сме постигнали тук, е спестило на нацията милиарди долари.

— Тогава защо не й говорихте така, както говорите на мен?

— Защото искаше да ме постави пред свършен факт — отвърна Роджърс. — Изобщо нямаше да ми даде думата.

— Виждала съм и Пол да не ви дава думата.

— Аз съм му подчинен.

— А не е ли Оперативният център подчинен на сенаторите Фокс, Чан, Лий и останалите членове на Комисията по надзор върху разузнаването?

— До известна степен — призна Роджърс. — Но тя все пак е комисия. Сенаторите Чан и Лий не са безкомпромисни изолационисти. Те не биха разговаряли с Пол или с мен за орязвания, без да ни дадат възможност да ги обсъдим предварително.

— На чашка, нали?

— Така се решават нещата.

— От мъже — заяви Марта. — Господ е забранил на жената да взема решения и да кара мъжа да ги изпълнява. Ако го направи, просто се обърни и я сръгай, ама здравата.

— Точно толкова здравата, колкото и тя мен — отвърна Роджърс. — Аз да не съм някаква безгласна твар? Кой непрекъснато ни надува ушите с приказки за равенство?

Марта не каза нищо.

— Мисля, че вече се отклонихме доста от темата — въздъхна Роджърс. — Имаме си достатъчно други грижи. Някакви негодници се канят всеки момент да залеят мрежата с видеоигри как бели линчуват чернокожи. Ще се срещна по-късно с Даръл и Лиз да видя дали можем да се справим с тях. Бих се радвал, ако вземеш участие.

Марта кимна.

Роджърс погледна часовника си.

— Трябва да се обадя по телефона. Защо не се свържеш с Лиз и Даръл, за да ускорят работата, и после ще се присъединя и аз.

— Добре — каза Марта. — И въпреки всичко наранихте много сенатор Фокс. Направете ми една услуга — обадете се по-късно, само да се уверите, че е наред.

— Ще се обадя — кимна Роджърс, докато отваряше вратата. — Аз също мога да бъда великодушен.

Боб Хърбърт прекара един уморителен час на телефона.

Седнал в инвалидната си количка, Хърбърт използва част от времето в разговор със своя помощник Алберто Гримоутс. Алберто, току-що завършил „Джон Хопкинс“, бе умен психолог с добри идеи. Все още беше млад и без житейски опит, но работеше много упорито; Хърбърт го имаше като свой по-малък брат.

Първият въпрос беше да разберат кого от съюзниците си могат да издоят за най-последна информация относно германските терористи. И двамата подозираха, че израелците, британците и поляците ще са единствените, които следят групите отблизо. Никоя друга нация нямаше този несекващ ужас от германците.

Хърбърт изчака, докато Алберто провери базата данни ЧОВРАЗ — човешко разузнаване. Тази информация, доставяна от оперативни работници на място, се съдържаше във файла РРЧПП, което означаваше Ресурси, работещи в чужбина под прикритие.

Хърбърт не успяваше да скрие срама си всеки път, когато му се наложеше да моли за информация от чуждестранните си колеги, но собствените му източници в Германия бяха повече от скромни. Преди обединението на Източна и Западна Германия САЩ вземаха дейно участие в подпомагането на германците при контрола и наблюдението върху терористичните групи, които идваха от Изтока. След обединението обаче американското разузнаване буквално се бе изтеглило без остатък от страната. Германските групи бяха проблем на Германия, не на Америка. След дълбоките съкращения, които бяха претърпели бюджетите им, ЦРУ, Националната разузнавателна служба и другите агенции по събиране на информация имаха прекалено много грижи да слухтят какво става в Китай, Русия и западното полукълбо.

Разбира се, даже и да приемеха, че други правителства разполагат с информация за германското разузнаване, нямаше никаква гаранция, че ще пожелаят да я споделят с тях. След широко огласените в масмедиите утечки от разузнавателните служби на САЩ през осемдесетте години, другите нации с голяма неохота споделяха тайните си. Не искаха да излагат на риск източниците си по места.

— Хъб и Шломо имат съответно по четири и десет човека на място — каза Алберто. Ставаше дума за командор Хъбард от британското разузнаване и Ури Шломо Зохар от МОСАД.

Тъй като линията не беше обезопасена, Хърбърт не посмя да иска подробности. Но знаеше, че по- голямата част от агентите на Хъбард в Германия са ангажирани със спирането на потока контрабандно оръжие от Русия, докато израелците следяха потока от оръжия към арабските страни.

— Изглежда, момчетата на Бог още почистват кашата с Русия — каза Алберто. Имаше предвид генерал Богдан Лоте от полското разузнаване и избегнатата на косъм война с Русия.

— Искаш ли да се посмееш малко? — запита Алберто.

— Не ми е много до смях, но няма да ми се отрази зле — отвърна Хърбърт.