Опасността идваше обаче от флотилията, която лорд Хоув беше оставил в залива, за да предупреждава излезлите в океана кораби.

Въоръжението на „Гръмотевица“ беше пълно, екипажът й, достоен за голям кораб, се готвеше за всякакъв риск. Решен да посрещне и най-силните нападения на английската ескадра, корабът разчиташе на старата си слава, когато всяваше ужас дори и у най-смелите.

Започваше да се смрачава, когато „Гръмотевица“ пое своя път към север. Само корабостроителниците на Бостън биха могли да изправят на крак този кръст на Северния океан, както беше казал Каменна глава при гоненето на маркиз Халифакс и Мари Уентуърд.

Духаше хладен ветрец от север, който не нарушаваше спокойствието на водата. Сър Уилям се беше изкачил на кувертата, за да управлява кораба. Той изглеждаше много ядосан; въпреки това гласът му едва се чуваше през усилвателната тръба. Въпреки повредата те се движеха към Бостън.

Луната, която приличаше на силно нагрят метален диск, светеше над океана с бледите си лъчи. Медузите и прилепите изпускаха тук и там безброй чудни искри, изчезващи при първия удар на вълните.

Корабът, тласкан от лек ветрец, напредваше твърде бързо към север. Никаква опасност за момента не го заплашваше, тъй като ескадрата на лорд Хоув гонеше разбойниците корсари от Бермудите. Те предпочитаха да нападат от американския бряг, за да могат после да се укрият в някое приятелско пристанище.

— „Гръмотевица“ куца, но върви — беше казал Каменна глава на втория капитан. — Какво повече бихме могли да искаме, след като излязохме от такова сражение?

Американският бряг се виждаше и се отдалечаваше ясно на светлия хоризонт със зелените си възвишения и дълбоки канали, източници на жълтата треска.

Нощта се беше спуснала, когато Каменна глава, винаги на страж на носа на кораба, забеляза силна светлина, която се насочваше към небето. В същия момент вторият капитан сигнализира на един от фаровете на Бостън.

— Кълна се във всички камбани на Бретан! — извика старият началник, хапейки сивите си мустаци.

— Не свърши ли боят още в Бостън? Какво искат впрочем англичаните? Лошо постъпват, като ни оставят да се връщаме. Може би са забравили, че ние имаме тук един палач.

Баронът, веднага предупреден, се бе изкачил на кувертата и с бинокъл наблюдаваше пристанището на Бостън.

— Можете ли да ми кажете какво гори там, господин Хауърд? — запита той помощник-капитана. — Може би градът?

— Не, светлината би била по-голяма, ако гореше градът. Гори замъкът Джулиелмо, ако се не лъжа. Може би лорд Хоув, страхувайки се от наша атака, е заповядал да го разрушат и подпалят. Жал ми е за техните топове, които англичаните бяха поставили в канала.

В този момент едно силно подухване на вятъра накара кораба да се наклони на дясната си страна.

— Бърже смъкнете платната! Не искам да изгубя и втората перка — изкомандва корсарят.

Океанът, спокоен досега, започна яростно да бучи. Големите вълни яростно се разбиваха в страните на кораба. Каменна глава, след като беше дал една дузина заповеди на моряците, се бе изкачил на носа на кораба и беше седнал върху един от топовете. Не е нужно да казвам, че малкият Флок го беше последвал веднага.

Въпреки че мърмореха постоянно, тези два морски вълка не можеха един без друг и десет минути.

— Какво търсиш, Каменна глава? — запита младежът, виждайки как капитанът се навежда напред.

— Дупка в тъмнината — отговори той. — Ние бретонците имаме очи, които не се доверяват и на най- силните далекогледи.

— Бум!… Ти преувеличаваш малко — извика младежът Флок.

— Кой пръв от всички забеляза този огън в Бостън?

— Ти, това е истина. Е, продължава ли пожарът? Колкото до мен, признавам ти, нищо не забелязвам.

— Галите са половин бретонци, но английски бретонци, и ето защо тези французи нищо не струват — отговори с важен тон и жест началникът. — Запомни го, немирнико.

— Кажи ми тогава какво виждаш сега?

— Тъмнина и тъмнина.

— Това виждам и аз, без да съм истински бретонец — отговори малкият Флок, избухвайки в смях.

— Но не си способен да управляваш „Гръмотевица“ по каналите на Бостън, които вече съзирам.

— Как е възможно в тази адска тъмнина?

— Въпреки това — повтори бретонецът, ставайки.

— Къде ще се приютим, веднъж влезли в залива, ако при все това корабите, оставени от лорд Хоув, си позволят да потопят нашата черупка?

— Под прикритието на артилерията от форт Мултри ние ще накараме англичаните да разбият своите кораби в препятствията; аз ти го казвам това.

— И в тази тъмна нощ, ако полковникът, който — предполагам — командва издигнатия форт, за своя чест не предприеме бомбардировка?

— Само това ни липсва!… Мислиш ли, че нашият комендант не е взел предпазни мерки, в случай че се завърнем внезапно в тъмно? Ще пуснем три зелени ракети и ще чакаме мълчаливо… О! Ще има да се поизпотим.

Имахме късмет, че океанът не беше спокоен и се образуваха големи вълни, благодарение на които английските кораби не биха напуснали своите удобни пристанища, за да гонят когото и да било в тази дълбока тъмнина. Но това вълнение беше опасно и за бързоходния военен кораб, тъй като му липсваше мачтата и той можеше да заседне в някоя от многобройните плитчини. Обаче корабът, управляван от своето добро кормило и под бдителността на барона, господин Хауърд и Каменна глава, въпреки постоянните удари на вълните, които го поставяха в сериозна опасност, продължаваше своя път към север на половин дузина мили от американския бряг, под светлината на многобройните лампи, светещи без прекъсване.

Половината от екипажа беше на кувертата, готова за всякаква отчаяна маневра; другата половина се беше настанила зад топовете, очакваща заповед за стрелба.

Среднощ корабът пресече канала, удряйки се в Мултри, който се издигаше върху острова, наречен Съливан. Вълните на океана, които бяха твърде големи, се разбиваха с ярост в двата бряга, създавайки голяма опасност. Едно лошо завъртане на кормилото, една закъсняла само със секунди маневра, и корабът би бил загубен.

Корсарят даваше заповедите си по усилвателната тръба. Каменна глава се беше върнал на носа на кораба с малкия Флок и с палача на Бостън, който беше станал друг негов неразделен приятел. Наблюдаваше внимателно напред. От време на време неговият силен като на стар бик глас придружаваше командите на барона. Той показваше пътя на кормчиите с такава точност, че малкият Флок не можа да се въздържи и каза:

— Положително този бретонски демон вижда по-добре и от котките в нощта!

Изведнъж се чу тиха заповед:

— Дайте залп срещу вятъра!

Корабът, който се бореше с вълните, се завъртя и застана по продължение на брега на остров Съливан.

— Ракети! Ракети! — извика корсарят.

Каменна глава, предвиждайки тази заповед, беше донесъл на кувертата касетка с патрони.

— Помогни ми, малки Флок, и вие също, господин Палач, ако не искате да опитате какъв калибър са куршумите на форт Мултри.

Три зелени огнени ленти изскочиха нависоко и се пръснаха на хиляди блестящи искри. Миг по-късно други три ракети излетяха от края на канала, придружени с топовен гърмеж.

— Котвите да бъдат готови за спускане! — извика корсарят.

Маневрата беше извършена за миг от две дузини моряци, които приличаха по бързите си действия на