Черната мечка, която беше се обърнала с гръб към стрелеца и дояждаше бисквитите от една касетка, беше сразена право в гръбначния стълб. Нещастната черна мечка не беше по-щастлива от своята сестра. Изправи се на задните си крака и въртейки отчаяно глава, нададе последен рев и се сгромоляса на пода. Ягуарите, кугуарите и вълците се нахвърлиха веднага върху нея и я разкъсаха на парчета.

— Какво ще кажеш, патре, за немските стрелци?! — запита Хулбрик.

— Кълна се във всички камбани на света, че вие сте много добри стрелци, но и бретонците не ви отстъпват, въпреки че ние предпочитаме тежката артилерия и макар пушките да са много леки за нашите ръце, гледай: аз ще се прицеля в този страшен ягуар, който гложди главата на повалената от теб мечка.

Той се прицели и гръмна. Улученият ягуар подскочи във въздуха и се строполи мъртъв на палубата.

— Убит! — извика Каменна глава. — Както виждаш, Хулбрик, и бретонците не оставаме по-назад и можем да си служим също така добре с топовете, както и с пушките и с карабините.

— Добър изстрел, патре! — отговори немецът.

— Колко патрона имаме още, малки Флок? — запита капитанът.

— Повече от сто.

— Значи ние сме богати и можем да си позволим лукса да направим чудесен лов сред океана.

Дивите зверове се нахвърлиха и върху убития ягуар.

— Трябва да очистим палубата от тези каналии — каза Каменна глава. — Защото в противен случай не биха останали хранителни припаси за нас.

— Вярвате ли, че ще намерим нещо, като слезем долу? — запита малкият Флок.

— Да, защото видях една лодка пълна с каси, която корабокрушенците не са успели да отнесат със себе си и която, може би, ще ни послужи по-късно. А сега да се отървем от неприятните ягуари, а по-късно ще се занимаем и с вълците.

И те започнаха да стрелят с двете пушки, като се сменяха и се мереха добре, за да не хабят напразно патроните. Животните падаха едно след друго по палубата. Един ягуар, който беше останал последен, се отправи към наблюдателницата. Каменна глава и малкият Флок, които се бяха спречкали за някаква дреболия, се помириха бързо, като последният призна, че Каменна глава му е началство.

— А сега да се заемем с този звяр, който е под наблюдателницата и всеки момент може да се нахвърли върху ни, защото ни очаква и друга опасност зад гърба ни, ураган пристига — заключи Каменна глава.

— Пак ли ще има буря? — запита немецът.

— Сега се подема и привечер ще ни накара да я усетим, и нашият кораб ще се разтроши.

— Казвате всичко това така спокойно? — осведоми се малкият Флок.

— Моето момче, ние с тебе двамата сме моряци, а Хулбрик е войник и няма защо да се безпокоим от тази новина, тъй като ние неведнъж сме се излагали на опасността да се удавим или да бъдем разкъсани от граната, или да бъдем продупчени от куршум. А още повече, че аз съм вече твърде стар…

— Но аз не съм! — прекъсна го младият шегобиец. — Аз съм едва двадесетгодишен!

— Ти ще преживееш повече от сто и една година — каза важно Каменна глава. — Имаш на челото си една подобна линия на тази, каквато имаше папа Картук, най-старият моряк в Батц.

— И е умрял…

— Да — столетник.

— Заради тази черта?

— Така казват.

— Тогава няма да се страхувам повече, ако ще и да ме глътне някоя акула, ще имам куража да вярвам, че ще изляза читав.

— А сега да свършим с тези животни, които са останали.

— Да, ще гръмнем още седем пъти за седемте звяра и после ще останем господари на кораба — каза Хулбрик.

След това заключение те взеха пушките си и започнаха да повалят едно по едно дивите животни. След пет минути последният ягуар и последният вълк лежаха, облени в собствената си кръв.

— Свършено? — запита Каменна глава.

— Не виждам други — отговори малкият Флок.

— Дали няма в долната част на кораба?

— Ще се спуснем долу, за да проверим. Аз и Хулбрик не се страхуваме повече от животните. Да слезем ли?

— Най-напред напълнете пушките си — каза Каменна глава.

Хвърлиха въжето, което бяха оставили на наблюдателницата, и слязоха на палубата предпазливо, като очакваха оттам да изскочи някое животно.

— Не се ли чува нищо? — запита Каменна глава.

— Изглежда, всички са избити.

Разгледаха внимателно клетката, която сивата мечка, благодарение на своята сила, беше счупила и избягала, последвана от другите животни. Каменна глава гледаше намръщено небето и предсказваше буря.

— Градушка ли ще има? — запита Хулбрик.

— Не, но силен дъжд, мой бедни Хулбрик, и ще прекараме лоша нощ, помни ми думите.

— Корабът ни ще издържи ли?

— Ще се строши, а същото ги очаква и главите ни — каза бретонецът, смеейки се.

След това те прегледаха внимателно целия кораб, за да се уверят, че не е останало нито едно животно. В това време гръмотевиците се чуваха все по-близо, а вятърът се усилваше. На кораба не беше останало почти нищо за ядене. Корабокрушенците обаче се успокоиха, като се надяваха, че в лодката, която беше привързана за кораба и съдържаше няколко затворени сандъка, ще намерят нещо за ядене. Освен това и мечешките бутове не бяха лоши за бифтеци.

Малкият Флок, който продължаваше да тършува из кораба, внезапно се натъкна на една голяма черна мечка, която се беше скрила в една кабина. При тази среща младият шегобиец отскочи назад. Той не беше успял да насочи пушката си, когато звярът се нахвърли върху му. С един силен ритник, който учуди дори Каменна глава, младежът я отстрани от себе си. Окървавена и настървена, мечката ревеше страшно и се мъчеше да го докопа.

— Ах, разбойнико! — изкрещя Каменна глава със силен глас и се хвърли напред с отворен нож. — Ще ти одера кожата!

И той заби ножа си до дръжката в животното. В това време Флок се беше съвзел и заедно с Хулбрик дадоха два изстрела. Последва ужасен рев и мечката падна в локва кръв.

— Сега, надявам се, че свършихме окончателно с тези животни — рече Каменна глава. — Момчета, да се приготвим да посрещнем идващата буря!

Големи вълни започнаха да тласкат на разни страни и без това повредения кораб.

— Ето, веселият танц започва — извика Каменна глава. — Внимавайте да не загинем в морето.

Когато започнат бури в Атлантическия океан, те продължават седмици и тежко и горко на моряците, които се случат в такова време в открито море.

— Накъде плаваме? — запита малкият Флок, който беше измокрен от главата до петите.

— Може би ще се разбием някъде.

— И тогава всичко ще бъде свършено?

Капитанът не отговори. Той наблюдаваше внимателно океана, който се осветяваше от светкавиците.

— Какво търсиш? — запита младежът.

— Знаеш ли, че нещо се носи бясно срещу нас?

— Кораб?

— Отгатни какво е!

— „Гръмотевица“?