кожи. Но обясни ми какво си видял.

— Един кораб, който идва към нашите скали, тласкан от вятъра.

— Сигурен ли си, че това е тримачтникът?

— Не, затова ми трябва бинокъл.

— На добрия моряк бинокълът не му служи за нищо. Къде го забеляза?

Младежът простря дясната си ръка напред, за да покаже далечната точка. Каменна глава постави най- напред лулата си в джоба, след това сложи ръцете си на очите и се загледа напред.

— Това не е тримачтникът — каза той след дълго наблюдение.

— Не се ли лъжеш?

— Аз?… Един риболовец от Батц?…

— Когато си пил шампанско, може би не виждаш добре…

— Ти ще си умреш магаре, синко мой. Колко жалко! Ти впрочем си един несравним нехранимайко!

— Благодаря, приятелю!

— Е, ти забравяш винаги, че съм ти началство.

— Моят дядо…

— А, и ти ли си имал дядо?

— Моят баща не е роден от орангутан.

— Отлично! И какво е направил твоят дядо?

— Той ми остави една връзка, която аз…

Каменна глава не го слушаше вече. Той наблюдаваше внимателно кораба, тласкан от вълните и вятъра точно към скалите, върху които те се бяха спасили.

— Какъв тримачтник? — извика изведнъж той. — Това е търговски кораб.

— Виждаш ли хора на борда му?

— Никакви, малки Флок.

— Но къде ли е изчезнал екипажът му?

— И аз не зная.

— Какво ли ще ни предложи този хубав кораб?

— Вземи счупената мачта от лодката и събуди Хулбрик, защото корабът се приближава.

— Имаш право, капитане, аз ще си умра магаре. Каква съобразителност!

— Ей, немирнико!… Слушай!

— Веднага, коменданте!

Той отиде при Хулбрик и му затисна носа. Младият немец се събуди и седна.

— Знаеш ли да плуваш? — го запита капитанът.

— Аз съм роден на брега на голяма река и съм пропътувал много морета.

— Тогава всичко върви добре. Едно плуване от две хиляди метра би те уплашило, нали?

Хулбрик направи жест на отрицание.

— Колко смели са тези немци — каза бретонецът.

Те отново се загледаха в приближаващия се кораб. Явно беше, че на кораба нямаше моряци. Той плаваше, без да бъде направляван. Платната му бяха смъкнати.

— И ти правиш сметка да се покачим на него?

— Нямам намерение да си оставям кокалите на този скалист остров. Обаче сега ме занимава едно нещо — как да спасим нашите провизии, нашите две пушки и мунициите ни? По някакъв начин трябва да ги спасим.

— И албатроса ли? — запита малкият Флок.

— Остави го него тук да изгние. Върху този кораб се надявам да намерим нещо по-хубаво.

Натъпкаха джобовете си с каквото можаха и взеха по един вързоп, толкова голям, че да не им пречи при плуването. Слязоха до водата, като стискаха двете пушки в ръце. Корабът приближаваше, но тъй като нямаше кой да го управлява, той изви наляво.

— Нямаме време за губене, момчета! — извика капитанът, когато корабът беше на разстояние от километър и половина. — Скачайте във водата.

Тримата нещастници скочиха във водата и заплуваха бързо към тайнствения кораб. Вълните бяха грамадни и бученето на морето заглушаваше всякакъв друг шум. Бяха преплували половин километър, когато Хулбрик извика.

— Какво има, синко? — запита Каменна глава. — Умори ли се?

— Не, патре.

— Тогава защо крещиш така силно?

— Едно животно плува до мен.

— Но какво животно?

— Не мога да го видя под водата.

— Може би е морско куче?

— Ще ме изяде ли?

— А, не. Ще се задоволи само с единия ти крак.

Старият бретонец беше избързал напред, обаче той не се страхуваше от нищо, ето защо се върна малко назад към Хулбрик с изваден нож, призовавайки на помощ всички камбани на света.

Скоро достигна до немеца, който плуваше спокойно, колкото може да бъде спокоен човек, застрашен всеки момент да бъде изяден.

— Да разгледаме малко — бърбореше смелият моряк, мушвайки се под водата. — Една акула може да разреже на две човек като цигара. — Удряше водата на разни посоки и като не откри нищо, извика:

— Към кораба! Към кораба!

Търговският кораб се беше приближил много към тях и те скоро можаха да се заловят за него.

— Покатерете се нависоко! — извика Каменна глава. — Спасени сме!

За един миг тримата корабокрушенци се намериха на палубата на кораба и побързаха да оставят двете пушки и припасите, които бяха донесли, но не бяха успели да ги запазят от водата.

Както бяха предвидили, корабът беше изоставен.

— Никой няма! — извика капитанът. — Нито живи, нито умрели!

Страшен шум от мяукания и от рев го накара да замлъкне веднага. До тях достигна ревът на мечки, ягуари, кугуари и вълци.

— Кълна се в камбаните на Батц! — извика бретонецът, който беше отворил веднага своя нож. — Какви са обитателите на този кораб? Не са хора, но са диви зверове. Как ги е натоварил техният капитан?

За по-голяма предпазливост малкият Флок заедно с Хулбрик взеха пушките и припасите и се покатериха на високата наблюдателница. Каменна глава с отворен нож се приближи до отвора на кувертата и погледна надолу, но изведнъж отскочи назад и побърза да се присъедини към приятелите си.

— Е, впрочем, Каменна глава, можеш ли да ни кажеш имената на нашите нови приятели? — запита малкият Флок.

— Ах, безделнико! Приятели — така ли имаш куража да ги наречеш? Върви за малко да опиташ техните зъби! Искаш да знаеш имената им ли? Добре, ще ти ги кажа веднага: ягуари, кугуари, бизони, мечки сиви и черни, плюс змии.

— Струва ми се, че би било по-добре да бяхме останали върху скалите.

— И аз мисля така.

— Но как са попаднали тези зверове на кораба?

— Сигурно търгуват с тях. Отнасят ги в Германия. Нали така, Хулбрик?

— Хамбург е пълен с лоши животни и жителите му не могат да спят от техния рев, когато пристигнат от Африка и Азия.

— И ти казваш, Каменна глава, че те са излезли от клетките?

— Видях няколко сиви мечки и три-четири ягуара да се разхождат долу — отговори капитанът.

— Има също и змии, казваш?