Телефонните връзки бяха възстановени, пътищата изчистени от снега и на внимателно подбрани представители на световната преса бе разрешено да разгледат набързо комплекса. Неколцина репортери и фотографи бяха заведени през отворите в бензелите, през люка и вътре в додекаедъра. Направиха се записи на телевизионни коментари с репортери, седнали в креслата, заемани преди от Петимата, разказващи на света за провала на този пръв смел опит за активиране на Машината. Ели и колегите й бяха снимани от разстояние, за да се види, че са живи и здрави, но засега те не даваха интервюта. Проектът „Машина“ си поемаше дъх и обмисляше по-нататъшното си бъдеще. Тунелът между Хоншу и Хокайдо отново беше отворен, но коридорът от Земята до Вега бе закрит. Тази възможност всъщност още не я бяха пробвали. Ели се чудеше, дали когато Петимата най-сетне напуснат обекта, проектът няма да се опита отново да завърти бензелите. Но вярваше на онова, което й бяха казали: Машината повече нямаше да проработи; повече достъп на земните същества до тунелите нямаше да има. Можем да си драскаме във време-пространството колкото си искаме — това изобщо няма да ни помогне, ако някой не се закачи от другата страна. Просто ни хвърлиха поглед, прецени тя, след което ни оставиха да се спасяваме сами. Ако можем.

Най-накрая разрешиха на Петимата да поговорят помежду си. Ели поред си взе сбогом с всички. Никой не я обвини за празните касети.

— Тези снимки на касетите са върху магнитна повърхност, на ленти — напомни й Виджи. — На бензелите се бе акумулирало силно електрическо поле и те, разбира се, през цялото време са се движели. Движещо се във времето електрическо поле предизвиква магнитно поле. Уравненията на Максуел. Мисля, че това е причината лентите ти да се изтрият. Не е по твоя вина.

Разпитите на Виджи го бяха изтощили. Не го бяха обвинили пряко, но бяха изказали предположение, че е станал част от антисъветски заговор, който включва западни учени.

— Знаеш ли, Ели, единственият открит въпрос, който остава пред мен, е дали има разумен живот в Политбюро.

— Както и в Белия дом. Не мога да повярвам, че президентът ни би позволила на Киц да се измъкне след тази история. Тя се бе посветила на проекта.

— Планетата ни се управлява от луди. Помисли си само какво е коствало на всички тях, за да се доберат до постовете си. Тяхната перспектива е толкова тясна, толкова… къса. Няколко години. В най-добрия случай — няколко десетилетия. Тях ги е грижа само за времето, докато са на власт.

Ели се сети за Лебед А.

— Но те не са сигурни, че нашият разказ е лъжа — продължи Луначарски. — Не могат да го докажат. Следователно, ние трябва да ги убедим. Вътре в душите си те се чудят: „Възможно ли е всичко това да е вярно?“ На някои от тях дори им се иска да е вярно. Но тази истина е рискована. Те имат нужда от нещо по-убедително… И вероятно ние можем да им го осигурим. Можем да усъвършенстваме теорията за гравитацията. Можем да предприемем нови астрономически наблюдения, които да потвърдят онова, което ни беше казано — особено за галактическия център и за Лебед А. Те няма да спрат астрономическите изследвания. Освен това можем да изследваме додека, ако ни осигурят достъп. Ели, трябва да променим мисленето им.

Няма да е лесно, ако всички са луди, помисли си тя.

— Не виждам как правителствата могат да убедят хората, че е било измама.

— Нима? — отвърна той. — Помисли в какво само не са ги убеждавали. Та те ни убедиха, че ще бъде най-безопасно за нас, ако харчим цялото си богатство за това, да може населението на Земята да бъде убито за един миг — тогава, когато правителствата решат. Бих си помислил, че ще им е трудно да убедят хората в нещо толкова глупаво. Не, Ели, в убеждаването те са добри. Достатъчно е да кажат, че Машината не работи и че ние сме малко побъркани.

— Не смятам, че ще изглеждаме толкова побъркани, ако разкажем нашата история едновременно. Може би първо трябва да се опитаме да намерим някакво доказателство. Виджи, с теб всичко наред ли ще бъде, когато се… върнеш?

— Че какво могат да ми направят? Да ме изселят в Горки? Това мога да го преживея. Нали си имах своя ден на плажа… Не, с мен всичко ще бъде наред. Между теб и мен има договор за взаимна сигурност, Ели. Докато ти си жива, те имат нужда от мен. И обратното, разбира се. Ако историята ни се окаже вярна, ще се радват, че е имало и съветски свидетел. Сигурно ще го прогърмят до небесата. А както и твоите хора, ще търсят от това някакви военни и икономически изгоди.

Няма значение как ще постъпят с нас. Важното е да останем живи. После ще разкажем историята си. Всичките петима — дискретно, разбира се. Първо — само на тези хора, на които се доверяваме. Те ще я разкажат на други. Мълвата ще тръгне. Никой няма да може да я спре. Рано или късно, правителствата ще признаят какво точно се е случило с нас в додекаедъра. А дотогава ние ще бъдем застрахователни полици един за друг. Ели, много съм щастлив от нашето преживяване. Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.

— Целуни Нина от мен — каза му тя, преди да е тръгнал с нощния полет за Москва.

На закуската, Ели запита Ши дали е разочарован.

— Разочарован? Да отида там — той вдигна очи към небето, — да видя тях и да съм разочарован? Аз съм сирак от Великия поход. Преживях Културната революция. Опитвах се шест години да отглеждам картофи и захарно цвекло в сянката на Великата китайска стена. Целият ми живот е минал в катаклизми. Познавам разочарованието.

Бил си на пиршество и когато се връщаш в селцето си, където близките ти хора гладуват, да се разочароваш, че не празнуват завръщането ти? Това не е разочарование. Загубили сме само едно малко сражение. Виж само… разположението на силите.

Скоро той щеше да замине за Китай, след като бе обещал, че няма да прави никакви публични изявления какво се е случило в Машината. Но в замяна на това щеше да се върне към работата си като главен ръководител на разкопките в Шиан. Гробницата на Кин го очакваше. Той нямаше търпение да види доколко императорът прилича на своята симулация от другия край на тунелите.

— Прощавай. Знам, че ще прозвучи нахално и невъзпитано — започна Ели след малка пауза. — Но фактът, че от всички нас само ти се срещна с… в целия ти живот нямало ли е някой, когото да си обичал?

Съжали, че не успя да формулира въпроса си по-добре.

— Всеки, когото съм обичал, ми е бил отнеман. Изтриван от паметта ми. Виждал съм императорите на двайсети век да идват и да си отиват — отвърна той. — Търсех някой, който да не бъде ревизиран или реабилитиран, или преправян. Има само няколко исторически фигури, които не могат да бъдат изтрити.

Беше се загледал в ръба на масата и пръстите му си играеха с чаената лъжичка.

— Посветих живота си на Революцията и не съжалявам. Но не знам почти нищо за майка ми и баща ми. Нямам спомен за тях. Майка ти е все още жива. Ти си спомняш баща си и го срещна. Никога не забравяй колко си щастлива.

У Деви Ели усети тъга, каквато досега не беше забелязвала. Реши, че сигурно е от скептицизма, с който