Ако е ядрена експлозия, радиоактивното замърсяване щеше да послужи като подходящ повод цялата околна зона да бъде поставена под карантина. Това щеше да предпази обекта от любопитни и най-малкото щеше да поразклати „мундщука“ на тунела. Може би чувствителността на японците към ядрените експлозии, дори и подземни, щеше да накара Киц да заложи на конвенционален взрив. Щяха да я прикрият като поредна авария в каменовъглените мини в Хокайдо. Но Ели се съмняваше дали изобщо някаква експлозия — конвенционална или ядрена — ще успее да откачи Земята от тунела.

Но може пък Киц изобщо да не възнамерява да прави подобно нещо. Може би просто го подценяваше. В края на краищата, той също бе повлиян от Пътя на Машината, Машиндо. Би трябвало да има семейство, приятели, някой, когото обича. Не може никога да не го е лъхнало това чувство.

На другия ден президентът я награди с „Държавен медал на свободата“, на публична церемония в Белия дом. В камината край една мраморна бяла стена горяха цепеници. Президентът бе вложила огромен политически и обикновен капитал в цялото начинание и беше решена да го представи във възможно най- добра светлина пред нацията и пред света. В словото й се изтъкваше, че средствата, вложени от САЩ и останалите държави в Проекта, са се изплатили щедро. Разцъфтели са нови технологии и индустрии, които предлагат на обикновените хора облаги, сравними с тези от изобретенията на Томас Едисон. Открихме, че не сме сами във вселената, че там, в далечния космос, съществува разум, много по-напреднал от нашата цивилизация. Те промениха завинаги нашето собствено разбиране за себе си, заяви президентът. Лично за нея — но също така, според нея, и за повечето американци — откритието е укрепило вярата й в Бога, който сега е разкрил, че твори живот и разум на много светове, заключение, което по дълбоко убеждение на президента ще се окаже в хармония с всички религии. Но най-голямото благо, което Машината ни даде, подчерта президентът, бе духът, който тя донесе на Земята — нарастващото взаимно разбирателство сред човешката общност, всеобщо споделеното усещане, че всички ние сме пътници в едно опасно пътешествие в пространството и времето, стремежът към едно всеобщо, изпълнено с предначертание единение, — станал известен по цялата планета с названието Машиндо.

Президентът представи Ели на пресата и телевизионните камери, изтъкна нейната последователност като учен в продължение на дванадесет дълги години, нейния гений в засичането и дешифрирането на Посланието и нейния кураж да се качи на борда на Машината. Никой не беше наясно какво ще направи Машината. Доктор Ароуей доброволно бе рискувала живота си. Не е виновна доктор Ароуей за това, че след активирането на Машината не е станало нищо. Тя е направила всичко, което е в човешките възможности. Заслужила е благодарността на всички американци и на всички останали хора по Земята. Ели е много деликатна личност. Въпреки присъщата й мълчаливост, винаги, когато се е налагало, тя е разяснявала смисъла на Посланието и на Машината пред широката общественост. Тя действително е проявила търпеливост към пресата, от която президентът искрено се възхищава. Сега доктор Ароуей трябва да бъде оставена насаме, за да може да продължи своята научна кариера. В замяна на това имаше изявления пред пресата, брифинги и интервюта със секретаря по отбраната Киц и с президентския научен съветник дер Хеер. Президентът се надява пресата да прояви уважение към желанието на доктор Ароуей да не дава пресконференции. Съществува обаче възможност да й се направят снимки.

Ели напусна Вашингтон, без да разбере в каква степен президентът беше информирана.

Откараха я с малък самолет на военновъздушните сили и се съгласиха да се отбият в Джейнсвил. Майка й беше облечена в старата си, поизтъркана роба. Някой й бе поставил малко грим по бузите. Ели опря лице във възглавницата до майка си. Освен, че си бе възвърнала частично говорните способности, старата жена бе възстановила в достатъчна степен дясната си ръка и можа да я потупа леко по рамото.

— Мамо, имам да ти кажа нещо. Нещо страхотно. Но се опитай да запазиш спокойствие. Не искам да те обезпокоя. Мамо… аз видях татко. Видях го. Той ми каза да ти предам обичта му.

— Да… — старицата кимна бавно. — Беше тук вчера.

Ели знаеше, че Джон Стотън бе посетил старческия пансион предния ден. Той помоли Ели да не настоява да я придружи днес, като се оправда с много работа, но изглежда просто не искаше да се натрапва в такъв момент. Все едно, тя долови в гласа си известно раздразнение, като каза:

— Не, не. Говоря ти за татко.

— Кажи му… — Старицата се затрудняваше в говора. — Кажи му, шифонената рокля. Да я вземе от химическото… като се връща от магазина.

Явно баща й продължаваше да държи магазина за инструменти в майчината й вселена. И в нейната също.

Противоциклонната ограда се простираше, вече ненужно, от хоризонт до хоризонт и разваляше безбрежния пейзаж на трънливата пустиня. Радваше се, че отново е тук и може да се залови с нова изследователска програма, макар и с по-скромни мащаби.

За изпълняващ длъжността директор бяха назначили Джак Хибърт и Ели се чувстваше облекчена от бремето на административните отговорности. След като сигналът от Вега бе прекъснал, се беше освободило голямо количество машинно време за дълго протакани под-дисциплини на радиоастрономията. Никой от колегите й не направи и намек в подкрепа на мнението на Киц, че всичко е било шашма. Чудеше се какво ли разправят дер Хеер и Валириън на своите приятели за Посланието и Машината.

Ели се съмняваше, че Киц е промълвил и думичка по въпроса извън кабинета си в Пентагона, който скоро щеше да напусне. Веднъж го бе посетила. Един флотски офицер, с кожен кобур и прибрани отзад ръце беше охранявал портала в поза „мирно“, да не би някой минаващ по лабиринта от концентрични коридори да се поддаде на ирационален импулс.

Уили лично бе докарал нейния „Тъндърбърд“ от Уайоминг и колата я чакаше. По споразумение Ели имаше право да я кара само в границите на комплекса, за обикновена разходка. Нямаше да ги има вече пейзажите на западен Тексас, почетната охрана и шофирането из планината, за да погледне към една южна звезда. Това беше май единствената страна на уединението, за която съжаляваше. Но все едно, през зимата го няма шпалирът от диви зайчета.

Отначало в зоната се изсипа голяма тълпа папараци и журналисти, които се надяваха да й изкрещят някой сензационен въпрос или да я щракнат зад обектива на телескопа. Но тя запази хладнокръвие и остана в изолация. Новоназначеният персонал, отговарящ за връзките с медиите, се оказа достатъчно ефективен, дори малко безцеремонен, в обезкуражаването на натрапниците от пресата. В края на краищата самият президент беше помолила да осигурят спокойствието на доктор Ароуей.

В следващите седмици и месеци батальонът от журналисти намаля до рота, а после до взвод. Сега бе останало само едно отделение от най-упоритите репортери, предимно от „Уърлд Холограм“ и други сензационни жълти издания, хилиастични списания и един самотен представител на някакво периодично издание, което се наричаше „Наука и Бог“. Никой не знаеше на коя секта принадлежи, а и самият репортер не казваше.

Когато репортажите им бяха публикувани, във всички тях се говореше за дванадесетте години, посветени на работа, кулминиращи в мигновеното, триумфално дешифриране на Посланието и последвалото го строителство на Машината. В самия разгар на велики очаквания по целия свят, за съжаление, тя бе отказала да заработи. Машината не бе заминала никъде. Естествено, разсъждаваха те, доктор Ароуей е разочарована, дори малко потисната.

В много редакторски рубрики се коментираше, че тази пауза сигурно е за добро. Скоростта, с която се бе появило новото откритие, и очевидната необходимост от значителни философски и религиозни преоценки предизвикваше такава умопомрачителна смесица от проблеми, че забавянето и спокойното преосмисляне бе просто наложително. Вероятно Земята все още не е готова за контакт с чужди цивилизации. Социолози и образователни експерти твърдяха, че самият факт на съществуване на извънземни цивилизации, по-