Толкова жертви бяха направили за нея, а тя беше така погълната от себе си, че дори не го бе забелязала. Прииска й се сега Палмър да е до нея.
Факсът иззвъня отново и каретката се задвижи предпазливо, опипващо. Беше програмирала компютъра да бъде настоятелен в усилието си да привлече вниманието й, дори изобретателен, ако прецени, че е намерил нещо в пи. Но сега умът й бе твърде зает в разплитането и преподреждането на митологията на собствения й живот. Майка й е седяла до бюрото в спалнята на втория етаж, поглеждала е през прозореца, докато е мислила как да подреди думите си в писмото, и очите й са се спирали на петнадесетгодишната Ели, опърничава, странна и бунтовна.
Майка й беше оставила още един подарък. С това писмо, Ели бе завършила кръга и се бе върнала след всичките тези години. Оттогава беше научила толкова много. И толкова много предстоеше да научи.
Над масата, на която дрънчеше телефаксът, висеше огледало. В него тя видя една жена, нито млада, нито стара. Нито майка, нито дъщеря. Бяха прави да й спестят истината. Не беше достатъчно напреднала, за да получи сигнала, да го разчете. Бе прекарала цялата си кариера в усилие да осъществи контакт с най- отдалечените и чужди странници, докато в собствения си живот едва ли бе осъществила контакт с когото и да било. С ярост бе отхвърляла митовете на другите за сътворението, сляпа пред лъжата за нейното собствено. Беше проучвала вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-ясното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.
Бележка на автора
Въпреки че, естествено, съм повлиян от хората, които познавам, нито един от описаните тук герои не представлява точен портрет на действителна личност. При все това тази книга дължи много на обществото на SETI — шепа учени от цялата наша малка планета, работили заедно, понякога изправени пред мъчителни пречки, за да чуят сигнал от небесата. Бих искал да изкажа дължимата си благодарност на някои от пионерите на SETI като Франк Дрейк, Филип Морисън и покойният И. С. Шкловски. Търсенето на извънземен разум навлезе в нова фаза с двете главни програми — 8 милиона каналното проучване МЕТА/Сентинел в Харвардския университет, спонсорирано от Планетарната асоциация в Пасадена и още по-мащабната програма, осъществявана под ръководството на НАСА. Моето най-съкровено желание е един ден тази книга да се окаже остаряла пред мащабите на истинското научно откритие.
Неколцина приятели и колеги бяха така добри да прочетат ранния ръкопис и/или да направят подробни коментари, които повлияха на книгата в сегашния й вид. Дълбоко съм им благодарен, особено на Франк Дрейк, Пърл Драйън, Лестър Гринспуун, Ъруин Грубър, Джон Ломбърг, Филип Морисън, Нанси Палмър, Уил Провайн, Стюърт Шапиро, Стивън Сотър и Кип Торн. Професор Торн се нае да обмисли галактическата транспортна система, описана тук, като по този повод създаде петдесет реда с уравнения в съответната гравитационна физика. Полезни препоръки за съдържанието и стила получих от Скот Мередит, Майкъл Корда, Джон Хърман, Грегъри Уебър, Клифтън Фадиман и покойния Тиъдър Стърджън. В многото стадии по подготовката на тази книга Шърли Ардън работи дълго и неуморно. Много съм й благодарен, както и на Кел Ардън. Благодарен съм на Джошуа Ледърбърг, за това, че пръв ми подхвърли идеята преди много години, може би полу на шега, че в центъра на галактиката Млечен път би могъл да съществува високо развит разум. Тази идея, както всички идеи, си има предходници, и нещо подобно изглежда е било сторено и около 1750 година от Томас Райт, човекът, който пръв е заявил експлицитно, че галактиката може би има център. На корицата е показана дърворезба, изобразяваща описанието на Райт на галактическия център.
Книгата израсна от един опит за киносценарий, който двамата с Ан Драйън написахме през 1980–1981 г. Линда Обет и Джентри Лий ме улесниха в началната фаза. Във всеки етап от писането на книгата се ползвах изключително от помощта на Ан Драйън — от Първоначалното набелязване на сюжета и основните герои, до последната коректура. От писането й най-много ценя онова, което научих от нея.
За автора
Книгите на изтъкнатия астроном КАРЛ СЕЙГЪН са сред най-четените научно-популярни трудове по света. „Космос“, публикувана през 1980 година, се превърна в най-продаваният научен труд, издаван някога на английски език. Заснетият по нея телевизионен сериал бе награден с телевизионните награди „Пийбоди“ и „Еми“ и бе излъчен в над шестдесет страни по света. Сред останалите негови книги са „Драконите на Еден“, наградена с „Пулицър“ през 1978 година и бестселърът, написан в съавторство с Ан Драйън, „Мозъкът на Брока“.
Доктор Сейгън се бе посветил дълбоко както на научните наблюдения на планетите от космоса, така и на радиопроучванията за извънземен разум. Многобройните награди, с които е удостояван, включват медалите на НАСА за изключителни научни постижения и за обществени заслуги, наградата на Астронавтическата асоциация на името на Дж. Ф. Кенеди, наградата „Хонда“, наградата „Джоузеф Пристли“ „за значителни приноси за благото на човечеството“, както и наградата на Националната научна академия за граждански заслуги. Националната научна фондация заяви, че неговата „изследователска дейност революционализира планетарната наука… приносът му за човечеството е неизброим“.
Доктор Сейгън беше професор по астрономия и космически науки към университета в Корнуел, където заемаше и длъжността директор на лабораторията за планетарни изследвания и на центъра за радиофизика и космически изследвания.
Той почина през 1996 година.
