Хю. — В дъното на цялата работа е Стив Морли.
— Кой по-точно? — осведоми се О’Доног. — Оня, дето тури рогата на Пит, или баща му?
— Старият, разбира се. Като начало още преди три години, когато почна Големият бум, на дребно е изтъргувал всичките си странични участия.
— Такава операция струва адски скъпо.
— Аз не бих се смущавал от разходите, ако продавах по среден курс сто и двайсет пъти номинала.
Шефът на детективското бюро смаяно подсвирна.
— Нашият е действал много внимателно. Ползвал е стотици брокери по борсите на всички континенти. И всичко се е стекло в Международната изследователска фондация „Морли“ в Цуг.
— Това не мога да го проумея. Там данъчните чиновници постоянно се врат из сметките на фондациите, все пак Швейцария е това, не е някакво си Косово или Либерия…
— Ненапразно Морли е взел от старите си служители само Майер, той е истински гений. Вписал е фондацията под условие: да развива дейност след смъртта на учредителя. Дотогава само ще трупа капитал. Данъчният бюрократ е прочел учредителния акт и е сложил параф: „За ревизия след 10 години“, или нещо подобно. А междувременно Майер е прелял почти цялата сума в „Касталдо“.
— Е да, при очакваните печалби е щял бързо да възстанови парите на фондацията.
— По сметките на Майер това щяло да стане за по-малко от година.
— Друго научи ли?
— Освен копия от документи на фондацията, в секретера имаше само един списък, трийсетина души.
— Само имена ли?
— Да, само имена.
— И никакви цифри, никакви бележки, адреси и телефони дори?
— О, я сам гледай, ето ти записа! — Хю му връчи смартфона си.
О’Доног задълбочено проучи съдържанието на списъка и заключи:
— Няма политици и бизнесмени, нито звезди, въобще нито едно известно име, значи едва ли става дума за рекет. Я да опитаме чрез адресното бюро.
В очакване на отговора Фил нервно барабанеше с пръсти по масата. Срещу него Хю чистеше зъбите си с бактерициден конец и зяпаше тавана. В ъгъла секретарката тихо бръмчеше с принтера, съставяйки месечната данъчна декларация. Сепна ги мелодичният сигнал на щатската справочна служба:
— По заявката на мистър Фил О’Доног — почна информаторът със синтетичния си глас, след което изброи правилата за ползване на информацията. — Реймънд Вейюн, космофизик, домашен и служебен адрес не е обявен. Томас МакЛири, физик, домашен и служебен адрес не е обявен… — и така нататък, като след всяко име казваше професията и неизменното „домашен и служебен адрес не е обявен“. Накрая обяви едва ли не като заклинание: — Носите отговорност пред закона, ако използвате информацията в ущърб на споменатите лица. Благодаря.
— Няма защо — машинално отвърна Хю.
— Разбра ли нещо? — попита го О’Доног.
— Аз не слушах — призна си помощникът му.
— О, Света Дево! — молитвено въздигна ръце Фил. — Виж с какъв кретен трябва да правя своя бизнес! Питам те какво общо може да има между един куп физици, астрономи, инженери, биолози и не знам още какви?!
Хю свърши със зъбите си и се прозя, деликатно прикрил с длан устата си.
— Трябва да сме попаднали на мозъчния тръст на „Касталдо“.
— Ставай — разбърза се шефът му. — С тия умни глави само Пит ще се оправи, трябва веднага да го намерим.
Едва след третото позвъняване на вратата се появи серв стар модел, който заучено гъгнеше: „Добър ден, лейди и джентълмени. Стопаните отсъстват. Какви съобщения имате?“
— Къде е Роха?
„Мистър Питър Роха отсъства. Какви съобщения имате?“
— А, проклето желязо! — развилня се О’Доног. — Друго не знаеш ли?
„Стопаните отсъстват. Какви съобщения имате?“
— Чакай, шефе — спря го Морисън. — Може да има съобщение за нас.
— Има ли съобщение за мен?
„Моля идентифицирайте се.“
Фил мушна в процепа шофьорската си карта.
„Съобщение за мистър Фил О’Доног“, обяви сервът и продължи с гласа на Роха:
— Фил, аз съм по нашите работи в обсерваторията Флагстаф. Ако искаш да станеш суперзвезда покрай Касталдогейт, осигури десантен катер за полет до астероидите. Поинтересувай се за транзакциите на Морли Старши и провери къде се намира напоследък професор Реймънд Вейюн.
— Пит сигурно си мисли, че аз съм Али Баба с вълшебната лампа11 — изсумтя О’Доног. — Така се взима десантен катер! Какво каза оня ръждив варел? Хей, повтори адреса!
— И си е изключил смартфона тоя мръсник! Та къде беше това Флагстаф? — попита Фил в колата, докато чакаха да извикат Пит при терминала в обсерваторията.
— Някъде в Ню Мексико или Аризона.
— И за какъв дявол се е завлякъл там? Нали не си гледа звездите наживо, а на снимки! — продължи да мърмори О’Доног.
— На мен ми е по-интересно как се е докопал до Морли и до оня китаец — рече Хю. — Да не е открил собствена агенция?
На малкия монитор се появи лицето на Пит.
— Здрасти, имам вече данните за Морли. И онзи професор е в списъка ни, заедно със сума ти народ. Трябва да видиш тоя списък, веднага…
— Готов ли е катерът?
— Ама ти как си представяш тези неща? Слушай, Пит, работата не търпи отлагане!
— Съжалявам, Фил, но без катера нищо не мога да направя — и Роха с каменно лице прекъсна връзката.
Някое време Фил О’Доног беззвучно мърдаше устни, после махна с ръка и се обърна към Хю:
— Свети Патрик ми е свидетел, че с тоя рекетьор няма да изляза наглава. Карай в „Галакси“, да уреждаме шибания му катер.
Бяха вече по средата на пътя, когато се обади секретарката и препредаде съобщението, току-що появило се в хедлайна на „Игзаминър“: „Моузис Майер, директор по финансите в «Касталдо», е бил застрелян в дома си. Полицията и ФБР молят всички, които имат някакви сведения, да се обадят в най- близкия участък.“
— Да не си оставил някакви дири — неспокойно попита О’Доног.
— Колкото щеш отпечатъци, но не те ме безпокоят — свъси вежди Хю, — там май че имаше и камери…
— Да не ти лепнат незаконно влизане?
— Глупости, той сам ме покани. Мен от друго ме е страх, тия явно са гангстери…
Отново се обади секретарката:
„Мистър О’Доног, в приемната има двама души. Искат…“
Чу се силно пращене и сигналът се изгуби.
— Пепел ти на езика, Хю! Гепиха ни!
Личната кола на Хю стана опасна, затова я оставиха на най-близкия паркинг и стигнаха до „Галакси“ с такси.
3.
