малки букви: „Бутилирано и продадено от Касталдо Севън старз Ко — Сан Франциско, Кал.
Фед. пат. 1112083652
43 % алк., 0,7 л
Да се пие при 293 0К.“
От гърлото на бутилката на лъскава лентичка висеше миниатюрна дипляна с рецепти за коктейли — „Дълбок вакуум“, „Черна дупка“, „Гравитационен колапс“ и други, на които не обърнах внимание, тъй като Фил ме прикани да започнем сравнителната дегустация. До петата чаша не открих разлика между двете питиета. След това може и да съм забелязал нещо, но спомените ми стигат само до там…
Късно следобед продължихме деловия разговор, вече в кантората. Фил свали решетката на климатика и си завря главата вътре, та не чуваше нищо, затова се налагаше да повтарям всяка своя дума.
— Много ли е важно това за „Галакси“? За тях брендито е страничен продукт.
— А?
— Какво толкова са се уплашили в „Галакси“???
— Нали главният им бизнес е в доставката на суровини от космоса. А „Касталдо“ атакува клиентите им с оферти за неограничени количества по дъмпингови цени.
— И защо ние ще се занимаваме с това?
— К’во?
— Защо опряха до нас???
— Патентното управление е отхвърлило претенциите им, данъчните нямат никакви забележки към новата компания. Полицията иска поне една улика, ФБР вдига рамене, не било в тяхната компетентност. А във федералната търговска инспекция дори са доволни, че се е явил конкурент.
— Нали „Галакси“ има собствена служба за сигурност…
— Не чух!
— Техните вътрешни ченгета не могат ли да се оправят???
— Без коментар… — Фил се измъкна от дупката, целия настръхнал. — Те така са се ояли, че ги познава всеки пияница оттук до Сан Диего и Сиатъл.
Той изпи бутилка сода и пак се пъхна в еъркондишъна, който бълваше всяка секунда по половин кубик охладен въздух.
— Значи подозират, че са им откраднали ноу-хауто за ахронарите?
— Повтори!
— Патентът на „Касталдо“ чист ли е???
— От него трябва да почнем, но дори и да се окаже само, че са го откраднали и по някакъв начин префасонирали, нас какво ни интересува? Десет хиляди невъзвръщаем аванс, покриват всички разходи и дават царски хонорар, ако докажем нещо.
— С това бренди всичко ли е наред, да не го фабрикуват в някоя рафинерия?
— Нищо не разбрах!
— Дали не пробутват някакво менте???
— Автентично е… доказват го всички анализи — лазерно-спектрален, газ-хроматографен, гама- структурен, радиоизотопен и органолептичен даже!
— Да бе, и органолептичен — измърморих аз. Главата ми тежеше като спътника на Сириус.
След малко Фил окончателно се измъкна от климатика, смени си ризата и заприлича на човек. Кафеварката ни направи по една двойна „Мока“ и се заловихме за работа.
— Откъде се взе тая компания, за първи път я чувам, и защо е с италианско име?
— Все още нищо не мога да кажа, офшорка е — лаконично отвърна Фил и ми връчи диска с техническата документация, върху която трябваше да проявя като експерт. Прегледах я набързо, съдържаше патентната заявка на „Касталдо“. Не че бях временар, но за няколко години партньорство Фил ми беше възлагал какви ли не задачи.
Адвокатът ми съобщи, че Кет и Стив Морли Младши са заминали на шестмесечно предсватбено пътешествие из Системата и през това време мога да ползвам къщата срещу наем. Длъжен съм да отбележа, че алчността не беше сред пороците на Кет — тя не само че не ми искаше издръжка, ами и наема го беше определила като за безработен. Така можех на спокойствие да се заловя с експертизата, а тя доста ме изпоти. В самите дисплейсъри (обикновено им казват „изхвъргачи“ или „времеотразители“) няма нищо кой знае колко сложно, те са стандартни контейнерни резонатори за хроноактивна субстанция като тези в щит- генераторите. Но докато в защитните устройства те работят импулсно и във фиксирана позиция, за космическо пътешествие ги включват на „пуш-пул“ режим (как да го кажа по-просто за онези, които не са и чували за хрономеханиката — около ахронара се създава безвременна зона, която на мястото на старта изчезва, за да възникне заедно с него някъде в Космоса и после пак става същото, само че в обратен ред, ако въобще можете да си го представите). Патентите всъщност се отнасят до уредите за настройка на изхвъргачите, а тя е капризна, защото хрономеханиката е пълна с какви ли не тънкости и почти всички трябва да се възприемат интуитивно.
Направи ми впечатление, че в патентната заявка елегантно бе заобиколен проблемът с вероятността за точна настройка. Задействах всички възможни статистически анализи и резултатите съвсем ме объркаха. Излизаше, че гаранцията за точно нагласяване на изхвъргачите е под 90 процента — с други думи, в „Касталдо“ поемаха риска средно на всеки девет-десет курса да губят по един ахронар. Методът си беше чист боклук от комерсиална гледна точка, но фирмата явно имаше яко храносмилане, щом този нездравословен продукт й понасяше.
Забелязах и друга нелепица, корабите имаха разгънат жилищен сектор — напълно непотребен, тъй като ахронарите дефинитивно се движат без екипаж, нищо живо не може да понесе прехода към безвремие. В обяснителната записка обаче бе казано, че корабите ще се използват и за междупланетен трафик на конвенционален ход. Не бях сигурен колко е рентабилно това, но в края на краищата всеки е свободен да фалира както му е удобно, нали така?
В края на втория ден по куриер пристигна още един диск от Фил. Педантичната му секретарка бе подредила всичко по рафтовете и аз си отбелязах основните неща:
1. „Касталдо Лтд“ е регистрирана преди две години в Оущън Вю (щата Дилауеър) от местната посредническа агенция „Роувър и Роувър“, която я представлява и досега.
2. Капиталът е внесен от анонимен инвестиционен фонд.
3. Предмет на дейност на компанията е „добив и доставка на суровини от външните планети и други системи“.
4. Фирмата е получила от Икономическия съвет на ООН 10-годишна концесия за правоползване на астероида Касталдо 17 и прилежащата му икономическа зона.
5. За изминалите две години не е известно „Касталдо“ да е правила каквито и да било доставки на суровини от Космоса.
6. Три месеца след регистрацията, фирмата е заявила за патентоване „Метод за настройката на дисплейсъри“ и след още шест месеца патентът е издаден.
7. Преди 19 дни Космическият комитет на ООН е лицензирал флота на „Касталдо“ — седем ахронара.
8. Същия ден в Сан Франциско е регистрирана дъщерната компания „Касталдо Севън старз Ко“, за производство на спиртни напитки и търговия с тях.
9. Две седмици по-късно пазарът е наводнен с новото космическо бренди.
Голяма работа! Същото щях да науча, ако бях надзърнал в архива на „Бизнес уик“. Впрочем, нищо чудно Фил да е направил точно това, а в отчета да опише поне стотина часа за издирване, обработка и систематизиране на информацията. Няма равен в надуването на сметките!
И докато си мислех за това превъзходно качество на моя приятел и съдружник, интуицията ми явно проработи, защото съвсем механично, без никаква конкретна идея, подчертах точка седма и написах срещу нея грамадна въпросителна. После, все тъй напосоки, попитах в „Лойд“ за колко са застраховани корабите на „Касталдо“. Заекваща от негодувание брокерка (дори не се сети да каже, че това е поверителна информация) ми съобщи, че „тези парвенюта въобще не ни потърсиха, а станаха клиенти на някакво
