(б.а.)

Благодаря на д-р Арчибалд Е. Лоуръл от Кеймбридж, който съобщи за този очевидно първи случай на абсенция, запазил се в архивите на предшественика му и заради лекарската етика останал неразгласен. (б.р.)

Не вярвам мистър Роха да не е прочел в проспекта, че вноските на членките и приятелите на клуба се предоставят на Програмата за развитие на ООН и няколко малки държавици разчитат на тази помощ, за да попълнят бюджетния си дефицит. Що се отнася до енергийните разходи, в същия проспект пише, че клубът има собствена приливна електростанция. (б.р.)

Ами сливи ли е имала Делия в устата, та да не ми каже, че ще рови във форума? Дори абсолютните новаци в чат-рума знаят, че ректорът умира да се подписва с имената на известни учени от двайсети век, когато си диктува нравоученията (при това не е бил напълно прав в случая, но нека не избързвам). Това от И.Ти. аз го написах, когато ме беше хванал яд заради катастрофата на „тигрите“ срещу „лъвовете“ в бейзболното първенство и още не бях чувал за абсенцията. А що се отнася до Нострадамус VII, глупостите на тоя безобиден маниак са известни поне от двайсетина години насам. (б.а.)

Вижда се, че от самото начало Делия е била обсебена от представата за някакъв заговор. А що се отнася до „изчезването на темата“, тя не е обърнала внимание на обявата „Ако някой ви досажда, пратете му подарък, ще му го доставим през покрива“, подписана от „Авиогрупа 11 септември“. След нея ФБР задължи сисопа на форума да сложи скенер на портала, за да идентифицира участниците, и оттогава чатът стана скучен като скаутска сбор. (б.а.)

Благодаря на мистър Робърт Ф. Робинсън Младши, че ни предостави този и следващите откъси от дневника на д-р Делия Робинсън-Аберкромби. (б.р.)

Делия въобще не е разбрала, че се сблъсква с най-конспиративните фракции при нас. „Клубът на културистите“ по онова време скрито се финансираше от демократите, а в изобретателността си републиканците стигнаха до там, че инспирираха комунистически семинар. Най-забавното е, че още същата есен те изтърваха контрола върху него и членовете му колективно се записаха в Комунистическия интернационал. (б.а.)

Днес Уесли Броган е забравен, но по онова време беше известен почти толкова, колкото аз съм сега — със свръхестествения си усет към техниката. Още на двайсетина години бил сред най-скъпо платените техници, но звездният му час дойде с ерата на ахронарите, и по-точно когато робоскаутите попаднаха на Склада край Ипсилон-3 от Змиеносеца. В ръцете на тоя тип всякакви извънземни устройства проработваха, въпреки че той си нямаше и представа за техния принцип на устройство и действие. Именно той задейства прибора за управление на гравитацията и с парите, спечелени от патента, си купи собствен спътник в орбита около Венера, където си обзаведе работилница по последна дума на техниката и прекарваше времето си в занимания с най-невероятни предмети. Но почти нищо от десетките му открития не влезе в работа. От гравитрона, например, всички очакваха революция в космическите полети, но заради проклетата кубична прогресия се оказа, че за да се създаде и поддържа поне час достатъчно дълъг безгравитационен „тунел“ с необходимия диаметър, ще трябва повече електроенергия, отколкото е цялото годишно световно производство. Така уредът си остана скъпоструващо развлечение, а най-сериозното му приложение е в медицината, където замести водните легла. Или ментокристалите, върху чийто цвят влияят мислите на човека, който ги докосва — за тях обаче важи принципът на неопределеността, така че надеждите да се овладее телепатията останаха напразни и психотерапевтите и детективите останаха с пръст в устата. Иначе кристалите са красиви и много ефектни, наистина, и не излизат от мода в бижутерията. (б.а.)

Предполагам, че в изделието по някакъв начин се концентрираше енергия от вакуума, но за съжаление не успях да го изследвам подробно. В спомените си Брендън Магуайър (главата „Как се разминах с Нобеловата награда“) най-безсрамно лъже, че „със зъби и нокти спечелил правото да изследва този артефакт“. Всъщност веднъж забравих „сапуна“ на бюрото си и Брендън го сви. И изделието изгуби свойствата си не „внезапно и необяснимо“, ами защото от глупост той го прекара през рентгеновия кристалограф, при което апаратът за над два милиона долара гръмна. А аз, както се бях заловил с него, можех да променя облика на света. Второ такова изделие така и не се намери, макар че робоскаутите обърнаха Склада наопаки. Колкото до Нобеловата награда, още тогава имах първата, а Брендън цял живот и до номинация не се докопа! (б.а.)

Помня, че тогава поръчах в Мрежата бърза информация и ми излезе един атрактивен сайт, озаглавен „България: пет хилядолетия за пет минути“. Страната бе в североизточния край на Балканския полуостров — благодатно кътче, обитавано още в праисторическите времена, където възникнала първата автентично европейска цивилизация на един народ, наречен траки. Те първи почнали да правят златни бижута, от тях бил и певецът Орфей — гробът му в една местна планина бил световна туристическа атракция. Първо гърците почнали да колонизират страната, после римляните, но и те не успели да се закрепят задълго. През първите векове след Христа по тези краища масово се заселили славяни, а името на страната идваше от друг древен народ. Българите обитавали планинските земи в Централна Азия и били една от най- многочислените племена, последвали Атила във Великото преселение. Оставили следи по цяла Европа — от Северен Урал до Южна Италия, а един от вождовете им се съюзил с балканските славяни и създал царство, което два века по-късно вече съперничело на Византия и Свещената Римска империя. И нали тогава вървяла лютата надпревара кой ще покръсти славяните, императорът в Константинопол възложил на двама апостоли — покровители на Европа, родени от баща грък и майка славянка, да измислят азбука за славяните и да ги покръстят. Те не само направили това, но и се преборили римският папа да признае славянския като официален за църквата, наред с гръцкия и латинския. Силната българска държава не само била трън в очите на съседите си, но и повод за вътрешни разпри и преживяла няколко цикъла на възход и падение. Турците, като почнали нашествието си на запад, първо се разправили с България. Пет века тя била най-богатата стратегическа провинция на Османската империя и българите били на път да се затрият като народ, но оцелели благодарение на една уникална гражданска процедура, наречена „Възраждане“. А в края на ХIХ век, когато турската империя и без това неудържимо вървяла към разпадането си, шепа български революционери се вдигнали на зле организиран и практически невъоръжен бунт, който бил потушен толкова