докачлива — когато й съобщих, че съм разкрил мошеничество в нейната „църква“, тя не пожела да ме изслуша и ме обвини, че й завиждам на душевното спокойствие. От този момент почна да ми задръства пощенската кутия с напомняния да не се помайвам, ами да разследвам научно-техническата страна на случая. Сигурно беше наредила на компютъра си сам да пуска писмата — по няколко десетки дневно. Всичките ми опити да й обясня колко съчинена и неубедителна е версията й удряха в непоколебимия камък на нейното „експертно“ самочувствие. А и аз нямах никакво намерение да й разкривам догадките си — не стига, дето така ме засегна онази вечер в концертната зала, ами и поръчката нали си беше на нейно име и тя щеше да вземе хонорара. Е, при това положение имах право да искам лаврите само за себе си…
За да ми е спокойна съвестта, проверих дали все пак няма съвпадения между феномена и някакви действия при нас. Както знаете, цивилизацията ни е енергетична, няма явление или процес, което да не е съпроводено с енергийни прояви, а в случая те трябваше да са повече от забележими. Затова влязох в базата данни на институтската инфраструктура и щателно прерових енергийния баланс. Нито един от случаите на абсенция не съвпадаше с резки или необясними промени в режима. Едновременно с това прегледах много внимателно архивните записи и установих, че Луси Померанец определено има таланта да е наблизо почти всеки път, когато се проявява загадъчният феномен, и че освен това той в много случаи определено изглежда свързан с полагането на изпити.
Така се изтърколи целият август, а когато си погледнах програмата за септември, установих, че мис Померанец се е записала за моя семинар, значи беше време да взема предпазни мерки. Реших, че мога да комбинирам това с един набег в лагера на врага и отидох при баща й — добродушен дребен очилатко, който беше въодушевен от посещението ми:
— Толкова съм слушал за вас от дъщеря ми и от нейния приятел Еди Брокан! Тази година тя ще посещава семинара ви, знаете ли?
Д-р Найсим Померанец бе доста учуден, когато поисках да ми направи пълна противосугестивна блокада и трябваше да го излъжа, че приятелката ми е много силен индуктор и ме е страх да не ме накара да се оженя за нея пряко волята си. Той поцъка съчувствено с език и ме вкара в кабинета си, където можах с очите си да се убедя, че пренебрегва елементарните правила на съхранение на такова опасно оръжие като хипназера.
През целия път до вкъщи се мъчех да си спомня откъде ми е позната фамилията на приятеля на Луси и като се прибрах, я пуснах за търсене в мрежата. Брокановците се оказаха неподозирано много — над двайсет хиляди по всички възможни начини на изписване, но така и нищо съществено не открих. (После се оказа, че целия ми труд е бил нахалост, защото не бях забелязал говорния дефект на доктора. И на едно негово предупреждение не бях обърнал внимание, но за това — по-нататък.)
Към края на септември получих сърдито писмо от Фил, който ме упрекваше, че не съм си мръднал задника по случая — явно Делия му се беше оплакала. Но и без това вече бях решил да приключа, защото ме ядеше любопитството, и обявих приравнителен тест за новозаписаните в семинара, който посещаваше Луси Померанец. На сутринта пред кабинета ми стояха петима студенти — всъщност четирима, защото момчето с Луси не ми беше познато.
— Моля ви, един по един. Напоследък ме дразни присъствието на много хора.
— Да пропуснем, а? — полугласно рече на Луси приятелят й.
— Не, Еди — провлече тя капризно, — този колоквиум ми трябва — и добави нещо като „отдавна не сме се забавлявали“.
„А-ха, влязохте ми в капана“, злорадо помислих аз.
Първа се яви високата зеленоока Нина Бедкрофт, която както никога се беше подготвила добре, после мина зубрачът Джими Уайтъл — него с удоволствие върнах за второ явяване, Трета бе пухкавата блондинка Лора Травъл, която упорито криеше, че е племенничка на виден сенатор от Комисията по образованието и си мислеше, че никой не го знае, докато целият факултет разчиташе на него за ежегодната субсидия и затова всички я толерираха. Вече почнах да си мисля, че приятелчето на Луси я е накарало да се откаже, но се сетих, че почти всички случаи на абсенция започват в зала или лаборатория, но като правило приключват навън — иначе щеше много да бие на очи, значи Луси вероятно щеше да влезе най-накрая. И наистина тя влезе последна, приятелят й я изпрати до самата врата и ме огледа. Момичето седна нахакано, кръстоса насреща ми хубавите си крака и очаквателно ме загледа. Връчих й теста и попитах:
— Ще го попълните ли или предпочитате диалогов режим?
— Нали може да помисля малко? — и впи в мен очите си по начин, който очевидно й бе присъщ по наследство.
— Мислете… колкото си искате — извърнах се, защото изпитвах неудържимо желание да се разхиля. След минута или може би две в главата ми се появи нещо като вибрация, за което баща й ме бе предупредил. Като се стараех да изглежда колкото може по-естествено, леко люшнах глава. Момичето веднага каза с тържествуваща нотка в гласа: — Предпочитам да говоря — и съвсем без нужда повтори: — Да, ще говоря!
И започна… да рецитира монолога на Хамлет! Признавам, че макар и жена, беше убедителна. Нямаше нужда да се преструвам, че съм впечатлен. Проблемът се появи малко по-късно, когато към усещането за вибрации се добави и постепенно засилваща се болка някъде зад челото ми. Тогава чак се сетих за другото предупреждение на д-р Померанец, че съм имал някаква особеност в делта-ритъма и било възможно, ако приятелката ми наистина е много силен индуктор, да изпитам „неприятни усещания“. Препоръката му бе, ако това наистина стане, да се оттегля поне на неколкостотин метра от нея. Нямаше накъде да мърдам, защото трябваше да се правя на манипулиран до края. (После по грубите ми сметки излезе, че за да се отърва от „неприятните“, а всъщност убийствени, ако ме питате, усещания, би трябвало да се телепортирам поне на миля от кабинета си. Изглежда Гомес-и-Мария също имаше особености в делта-ритъма си.)
Само инатът ми помогна да изтърпя тази инквизиция. Най-сетне, през болката върху „вибрацията“ се наложи безплътен и безполов „глас“, който, ако не беше блокадата, щеше да изпрати сигнал директно към мускулите на гърлото и устата ми: „Достатъчно, мис, много добре сте се подготвили!“ Добре, казах го. Но копелето не изключи веднага хипназера, сигурно чакаше да запиша оценката, така че след още десетина секунди не издържах и без никакви преструвки се хванах за главата също като мексиканеца.
Луси се дръпна встрани: — Какво ви става, професоре?!
Пряко сили вдигнах очи: — Нищо особено… сигурно от кръвното — и се направих, че пиша нещо в протокола. Най-сетне „чух“ заповедта да забравя всичко станало и „неприятните усещания“ почти веднага изчезнаха, аз облекчено се отпуснах назад и продължих с лъчезарна усмивка: — Искате ли да видите нещо любопитно?
Момичето ме погледна недоумяващо, вече без никакво театралничене. Поднесох пред лицето й ръчния си часовник, а с другата си ръка извадих от джоба си механичната антика, която предния ден бях наел от един познат колекционер: — Колко минути е изостанал?
Луси остана залепена на стола си и механично промълви: — Дванайсет…
Господи, а имах чувството, че е минал цял час! Времето наистина е относително…
— Интересувам се какво носите в чантичката си.
Все тъй механично момичето извади странен овален предмет с формата на луксозен сапун, но по-голям и доста тежък. Би трябвало да е някакъв уред, но по повърхността му не се виждаха никакви клавиши или индикатори. В този момент вратата се открехна и приятелят й надзърна в стаята: — Хайде, Луси, какво се бавиш?
— А… номер две. Влезте, влезте, млади господине. Нали знаете какво се полага за незаконно ползване на хипназер?
След кратко двоумение хлапето се вмъкна вътре, без да затваря вратата, и се изправи пред нея.
— За ръка ли да ви доведа? — все още изпитвах безмерно облекчение и дори усетих, че не се сърдя. — Поне се представете.
— Аз… не съм от вашия факултет, сър. Дори не съм и студент. Казвам се Еди… Едуард Броган.
Ами да, разбира се! В сипкавия глас на д-р Померанец „г“ звучеше като „к“.
— И какъв ти е Космическият вехтошар20?
— Той… той ми е чичо, сър.
Това бе един от най-големите ми провали. Още когато разбрах, че не всички часовници изостават при
