Изпреварих го и като му подложих задницата си, спрях екстремно. Пред очите ми избухнаха шестте стоп- заряда, въздушните възглавници ме затиснаха отвсякъде и ми причерня за няколко секунди.
Ударът — все едно че го бях смятал с компютър — се беше паднал точно върху лявата врата на доджа; багажникът ми бе станал на хармоника, а задният стрингер на кокпита беше проникнал отвъд шофьорското място, така че нямаше вероятност някой да е в състояние да действа. Все пак първо изстрелях цял пълнител сънотворен газ по колата и едва тогава си позволих да се размърдам и огледам. Другият додж въобще го нямаше на шосето, няколко гънки по мантинелите и дупка в оградата маркираха траекторията му. В разнебитената лимузина някой се мъчеше да отвори заклинената врата.
— Пит, ти ли си, момчето ми? — чух гласа на Фил.
След малко се показаха трима — Фил, Хю и един, който ми се видя смътно познат. Оказа се шефът на сигурността в „Галакси“.
— Това се казва карамбол — похвали ме той. — О, ами че ти си Пит „Орела“ от факултета по физика в Чикаго.
— А стига бе — взрях се аз в тъмното. — Барни „Ленивеца“ от юридическия? Считай, че сме квит!
Преди години на финала на илинойското първенство по автобол Барни пропусна да ни вкара решаващ гол, защото по една случайност на пътя му се изпречих аз, с изкъртена врата и почти изпаднал от колата, увиснал на предпазния колан.
— Твоята таратайка върви ли още? — попита Барни. — Давай да се изнасяме към брега, след минути тук ще стане истинско стълпотворение.
Задните гуми адски скърцаха в огънатите ламарини, но колата все пак се движеше. Провряхме се през дупката в телената мрежа и скоро бяхме на плажа, където изчакахме поръчания от Барни глайдер и без повече премеждия стигнахме Ванденберг. Междувременно полицаите засякоха колата ми и се докопаха до приятеля, който ми нае трайълкара, но докато да го заведат в участъка, а той пък да извика адвоката си, ние вече бяхме в кабината на десантния катер.
Над главата на пилота светеше индикаторът на защитата, включена с ефективност 99 и още четири деветки след запетаята — на ръба на капсулирането, защото Касталдо-17 вече се виждаше и на екрана за визуално наблюдение и не бе желателно да рискуваме. Астероидът приличаше на уродлива круша, от острия му край стърчеше стартова кула, окръжена от няколко постройки. На другата страна се издигаха петте яйцевидни купола на реакторите за хроноактивация. Потупах Фил по рамото и му посочих екрана на термоскопа. Там се виждаше само един купол.
— 3D-видео — досети се той и зяпна.
— Точно така. Изрисувал ги е оня видеодизайнер от списъка ти, за да ги покаже Морли на данъчните инспектори.
— Измама на Федералното данъчно управление — изпъчи се Фил.
— Глупости, адвокатите му ще те направят на идиот! Той не е крил данъци, дори е надплатил. Големият ни удар ще е друг — престъпно укриване на научно откритие.
Само че големият удар не стана, защото Фил го домързя да прати веднага отчета — реши да го издиктува, като се върнем на Земята12. А когато пресичахме на връщане орбитата на Марс, в световния ефир гръмна новината, че президентът Салавьов свикал извънредно заседание на правителството и кризисния щаб. Минути по-късно руснаците огласиха декларацията си. Ще я цитирам цялата, защото тя сложи чертата на нашето разследване…
„Агенция ИТАР — ТАСС е упълномощена от правителството на Русия да заяви, че през последния месец в околностите на астероидния пояс се наблюдават астрономически и гравитационни аномалии, за които е установено, че са в пряка връзка с дейността на компанията «Касталдо». Нейните звездолети не използват преход през безвремието, а предизвикват нагъване на пространството, като прилагат теорията на проф. Реймънд Вейюн, който повече от две години работи в частна лаборатория, намираща се извън Земята, най- вероятно на астероида Касталдо-17.
Руското правителство и Руската академия на науките отбелязват, че до този момент не е известно да е извършена регистрация на неговото откритие, което е сериозно нарушение на международното законодателство. Признавайки реалния приоритет на проф. Вейюн, в същото време ние решително протестираме срещу по същество престъпното използване на неговите научни разработки, което може да има фатални последици за човечеството, тъй като нагъването на пространството е съпроводено с т.н. «дефект». Видимата му проява се изразява в изчезване от пространството на физическата Вселена на известен обем, чиито размери и координати не могат да бъдат предварително определени поради принципа на неопределеността.13
За да се предотврати реалната заплаха от космически катаклизми, засягащи цялата Слънчева система, на руския представител в ООН е наредено да поиска незабавно свикване на Съвета за сигурност.“
— Какви катаклизми може да се случат? — попита Фил.
— Например върху Земята да падне някой астероид.
Фил не повярва и поиска да му обясня какво значи „дефект на пространството“. За да направя това по достъпен за него начин, трябваше да прибягна до некоректни примери, затова моля компетентните читатели да прескочат следващия диалог.
— Нали си виждал стари документи или банкноти?
— Да, но какво е общото?
— Питал ли си се защо те се протриват или дори късат по сгъвките?
— Защо?
— При всяко сгъване от хартията се откъсват микроскопични частици. Така с времето тя постепенно изтънява и се прокъсва. Това може да се нарече дефект на веществото.
— Разбирам, значи нещо подобно става и с пространството, но не виждам връзката с астероидите.
— Щом изчезва някаква част от пространството, това променя орбитите на небесните тела, които се намират наблизо. И нали корабите на „Касталдо“ стартират близо до астероидния пояс…
Преди кацането ни задържаха на висока орбита, докато се разминем с армадата, изпратена от Съвета за сигурност към астероидите. По-нататък събитията се развиха с главоломна бързина.
Откаченият Вейюн се заключи в командната зала на реактора за хроноактивация и заплаши, че ще взриви астероида, ако корабите на ООН се приближат по-близо от една светлинна минута. С голям труд го убедиха да пропусне поне една совалка, която да прибере хората. Час след като персоналът напусна Касталдо-17, той все пак изпълни заканата си и няколко милиарда души в източното полукълбо добиха представа как изглежда една нова звезда.
Избухването й докара фатален инфаркт на Стив Морли Старши и така правосъдието изпусна двамата главни обвиняеми. Заседателите оневиниха другите членове на екипа, понеже били в „добросъвестно заблуждение“, а съдът присъди в полза на ООН цялото имущество на фамилията Морли.
Назначеният от швейцарския съд прокурист на изследователската фондация „Морли“ обаче успя да прибере парите й от ООН, задейства я, както си пишеше в статута й — нали основателят й вече бе мъртъв — и оттогава до днес нейни стипендианти са получили сума ти Нобелови награди.
Събитията настигнаха младия Морли и Кет във външната зона на Системата. Срещу Стив не бяха повдигнати обвинения, но тъй като внезапно обедня, той трябваше да си търси прехрана и се хвана пилот в локалния каботаж между спътниците на Юпитер. Кет не го заряза (да й се не надяваш!) и направи собствено шоу в местната телевизия на Ганимед.
Данъчният инспектор, който беше описал петте линии за добив на хроноактивна субстанция, си подаде оставката.
Няколко дребни риби от Агенцията за национална безопасност бяха уволнени.
Конгресът бламира федералния секретар по науката, но въпреки това президентът го остави на поста му.
От шестимата участници в инцидента на крайбрежното шосе оцеля само един.
„Галакси“ ни покри всички разходи, но отказа да плати хонорара — според договора условието бе нашите разкрития да съсипят конкурентите им. Ние обаче бяхме доволни и с десетте хиляди аванс, още
