— Моето предложение щеше да е двайсет и пет отгоре — каза той с усмивка. — Новият Ред Поул е по- щедър от мен.
Генерал Дао беше явно удовлетворен. Фен седеше с непроницаемо изражение на лицето. Пръстите му бързо запремятаха оцветените мраморни топченца на смегапото. Накрая даде знак за резултата с нова комбинация от пръсти.
Цялата стока щеше да струва 142 500 долара, което правеше 2 850 000 бата.
— Какво ще кажеш за два милиона и осемстотин хиляди? — обърна се Фонг към вожда.
— Напълно съм удовлетворен — каза Дао и плесна отново с юмрук в дланта си. Сделката беше сключена. Фонг бръкна в черната торбичка и започна да вади бандероли с червени банкноти в батове и да ги подрежда пред Дао. Когато натрупа пред него цялата сума от два милиона и осемстотин, се изправи и направи уаи.
— Цялата сума, както се споразумяхме. Кога може мистър Кот да очаква доставката?
— Ще ви удовлетвори ли три дена, смятано от утре? — попита Дао.
— Чудесно — отвърна Фонг и също удари юмрук в дланта си. — А ако това няма да обиди генерала, бих искал да направя един подарък на хсонг — два нови камиона — в чест на новия Ред Поул.
Дао остана изненадан, но и много поласкан. Два чисто нови камиона от тая сделка!
— Много си щедър, приятелю — каза той. — Племето хсонг ще бъде много щастливо да работи с мистър Кот.
— Май — каза Фонг и се отправи към изхода. Те излязоха и тръгнаха към камиона с последвалия ги Суун.
Фонг беше доволен от избора, който беше направил с Били Кот, и потупа новия си Ред Поул по рамото.
— Държа се много добре с него — каза той насърчаващо. — Мисля, че няма да имаш никакви проблеми с тях.
— Мем гой — отвърна Били Кот и направи уай.
— Сто и петдесет килограма чист бял прах за сто и четирийсет хиляди долара и два камиона — каза самодоволно Фонг. — А колко ще ни донесе това, Уайт Фен?
Фен вече беше изчислил печалбата на базата на тазсутрешната цена на уличните продажби в Манхатън. Показа резултата с пръстовия код.
— Три милиона и седемстотин хиляди долара — произнесе Фонг сияещ. — Добра работа, за един ден.
Навсякъде, където живеят човешки същества, има и търговци на наркотици, готови да ги вкопчат в примката си. В хотел „Витоша“ в София, в хотел „Пик“ в Марсилия или в „Гардън Хотел“ в Амстердам сирийци, турци и ливанци се срещат с китайски, сицилиански и американски гангстери, за да търгуват с хероин, кокаин и марихуана. Това са всемогъщите босове на търговията с наркотици. Те имат разработена мрежа от плавателни маршрути от Ориента до Амстердам, Лондон и Рим, а оттам и до най-големите пристанища в Северна Америка, където хиляда килограма — 2 200 фунта — хероин струват един милиард долара, и това е цената още преди да бъде разфасован на дози за уличната търговия.
Основни партньори на американците са сицилианците, тъй като през годините след края на виетнамската война те бяха постигнали споразумение с американските гангстери за разпространяването на смъртоносния прах в повечето от големите градове на Съединените щати.
Наркобароните бяха превърнали контрабандата на наркотици в особен вид изкуство, нещо като смъртоносна игра на криеница между „мулетата“, — куриерите, които пренасяха пратките с хероин, от една страна, и митническите инспектори и агентите от службите за борба с наркотрафика, от друга. Безпощадният прах се пренасяше в кухи скъпоценни камъни, в икони и статуи, в превързочни материали и кондоми, в кукли, книги и дипломатически пратки, в корабни товари от кафе, соя и бамбук. Разтваряха праха във вода и накисваха в тоя разтвор вътрешността на куфари, картини, килими и облекло, изсушаваха ги и ги превозваха по суша и по вода до Съединените щати. Контрабандистите откарваха и заравяха праха в пустинята, докато намерят купувач, после го пренасяха през граница, като го даваха на камилите си да го погълнат, обучавайки ги сами да следват определени маршрути, за да ги използват отново за тая цел.
След всяко разкриване на мрежа и маршрути за контрабанда на наркотици се изработваше нова схема за разпространението им. На всеки конфискуван фунт други десет фунта преминаваха необезпокоявано границите.
В Банкок и Хонконг Толи Фонг и неговата организация Уайт Палмс бяха създали най-безчовечните и ужасяващи техники за контрабандно пренасяне. Сега вече беше настъпил моментът да се извърши най- решителната крачка за атакуването на пазарите в Съединените щати. Те бяха събрали почти три тона 99.9 процента чист хероин Чайна Уайт, укрити на различни места в Банкок и готови за масирано транпортиране към Америка.
Предвижданията, които беше направил преди двайсет и три години бащата на Толи Фонг, бяха на път да се сбъднат. Изминалите години бяха добри за тях. И Толи Фонг имаше превъзходен план. Планът беше одобрен от стария сан уонг.
Толи Фонг беше избран да оглави триадите Чию Чао, за да поведе война с техните заклети врагове — Ла Коза Ностра, Мафията.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Ърп излезе от сервизното помещение на Суийтс Уилки, премина през голямото помещение на бара „Лонгхорн“, изкачи двете стъпала и премина през завесата от стъклени мъниста в малкото помещение, наричано „Дупка в стената“. Достопочтения седеше в мекото си кресло, което, с внушителното присъствие на човека в него, приличаше на трон. Както обикновено той четеше. Единственото осветление идваше от лампата с ресничестия абажур до него В това помещение нямаше други хора и лампите над масата за покер и тая за билярд бяха изгасени. Ърп придърпа един стол и седна до него.
— Малко си закъснял, а?
— Увлече ме книгата — отвърна Достопочтения, без да вдигне поглед.
— Току-що ми се обади моят човек в Хонконг.
— Хм — хм — покашля се Достопочтения, продължавайки да чете.
— Един мъж на име Хатчър пристига утре със сутрешния самолет. Хатчър е убиец. Работи за Слоун.
— Може да е някакво съвпадение.
— Едва ли. Първо Слоун пристигна. Сега и Хатчър идва след него. Не, той не идва току-така.
— И опасен ли е тоя Хатчър?
— Съсипал е половината Хонконг за последните двайсет и четири часа. Тоя тип е по-опасен от чума.
— Би ли искал един съвет?
— За това идвам при теб, както винаги.
Достопочтения потопи пръст в чашата с виното си, прелисти страницата на книгата си и си облпиза пръста.
— Уреди нещата така, че той да дойде тук — каза той. — Провери го отблизо, тук, на наша територия.
— Това не е ли малко опасно? — попита Ърп. — Сами да си вкараме вълка в кошарата?
— Ако е толкова опасен, както ти казваш, и идва тук за да унищожи Тай Хорс, трябва да е и доста хитър. И бездруго ще стигне дотук, рано или късно.
Достопочтения вдигна поглед и по устните му пробяга нещо като усмивка.
— Както казват тайландците, „Много по-песно е да убиеш дружелюбно настроен тигър, отколкото бясно куче“
КРЪНГ ТЕП
Хатчър излезе от дрямката си едва когато неговият „Боинг 747“ прелиташе над града и направи рязък
