„Чудни неща стават из нашата така наречена света Русия, в нашия век на реформи и на големи капиталистически предприятия, век на национализма и на ежегодно преселване на стотици милиони в чужбина, век на поощряване на промишлеността и на сковаване на работническите ръце и така нататък, и така нататък; всичко не може да се изброи, господа, и затова направо на въпроса. Странно произшествие се случи с един от потомците на нашата покойна помешчишка аристокрация (de profundis70), впрочем един от тези потомци, чиито деди още са изгубили всичко на рулетката, бащите им са били принудени да служат като юнкери или поручици и обикновено са умирали, привлечени под съдебна отговорност зарад някаква невинна грешка при боравене с държавни суми, а децата на които, както героят на нашия разказ, или растат като идиоти, или се забъркват дори в криминални афери, но съдебните заседатели ги оправдават за назидание и поправяне; или в края на краищата пускат някоя от онези измислици, които учудват публиката и позорят и без това вече доста позорното наше време. Преди около половин година нашият потомък, обут в гетри като чужденец и треперещ в неподплатено шинелче, се е върнал през зимата в Русия от Швейцария, дето се е лекувал от идиотство (sic!). Трябва да признаем, че нему все пак му е вървяло, така че, без да говори за интересната си болест, от която се е лекувал в Швейцария (а представяте ли си: лекуване от идиотство?!!), той би могъл да докаже правотата на руската пословица: „Върви им на някои!“ Сами съдете: бил още пеленаче, когато останал сирак след смъртта на баща си, който умрял, казват, като поручик, когато го привлекли под съд, задето внезапно изчезнали, проиграни на карти, парите на ротата, а може би и задето понашибал малко повече някой свой подчинен (нали помните старите времена, господа!), нашият барон бил взет от състрадание да бъде отгледан от един много богат руски помешчик. Този руски помешчик — да го наречем, ако щете, П., — притежател в златното минало на четири хиляди крепостни души (крепостни души! Разбирате ли, господа, какво значи това? Аз не го разбирам. Трябва да го потърся в тълковния речник: „макар и от скорошно време, мъчно е за вярване71“), бил, изглежда, един от онези руски хайлази и готовановци, които са прекарвали празния си живот в чужбина, лете на бани, а зиме в парижкия Шато де фльор, дето са оставили на времето си фантастични суми. Би могло с положителност да се каже, че най-малко една трета от данъците, плащани на времето от крепостниците, са отивали в джоба на съдържателя на парижкия Шато де фльор (това се казва щастлив човек!). Както и да е, безгрижният П. отгледал господарското сираче като княз, вземал му възпитатели и гувернантки (без съмнение хубавички), които впрочем сам довеждал от Париж. Ала последният господарски потомък на рода бил идиот. Шатодефльорските гувернантки не помогнали и до двадесетгодишната си възраст нашият възпитаник не се научил да говори никакъв език, дори и руски. Последното впрочем е извинително. Най-после в руската крепостническа глава на П. дошла фантастичната мисъл, че идиотът може да се научи на ум в Швейцария — мисъл впрочем логична: готованецът и собственикът естествено лесно си е въобразил, че с пари дори и ум може да се купи на пазара, още повече в Швейцария. Пет години минали за лекуване в Швейцария при някакъв известен професор и хиляди рубли били похарчени. Идиотът, разбира се, не станал умен, но все пак, казват, почнал да прилича горе-долу на човек. Изведнъж П. умира неочаквано. Завещание, разбира се, никакво; работите му, както винаги става, объркани, цяла тълпа алчни наследници, които не ги е ни най-малко грижа за последните в рода потомци, лекувани по милост от вродено идиотство в Швейцария. Макар и идиот, нашият потомък все пак се опитал да измами своя професор и, казват, успял да се лекува при него безплатно още две години, като криел от него смъртта на своя благодетел. Но самият професор не бил по-малък шарлатанин; като се уплашил най-сетне от безпаричието и най-вече от апетита на двадесет и пет годишния си готованец, той му сложил старите се гетри, подарил му изтъркания си шинел и го експедирал на свои разноски в трета класа nach Russland72 — да се маха от Швейцария. Би рекъл човек, че щастието е обърнало гръб на нашия герой. Но не излязло така: съдбата, която унищожава с глад цели губернии, излива отведнъж всичката си благодат върху аристократчето, също както криловският Облак, който минава над изсъхналите ниви и се изсипва над океана. Почти в момента, когато той пристигнал от Швейцария в Петербург, умира в Москва един от роднините на майка му (от търговско потекло, разбира се), стар бездетен самотник, брадат търговец и разколник и оставя няколко милиона наследство в сухи пари — безспорно, кръгло, чисто, — и то (кам да се паднеше на двама ни, читателю!) всичко това на нашия потомък, всичко това на нашия барон, лекувал се от идиотство в Швейцария! Но сега вече задухал друг вятър. Около нашия барон в гетри, който почнал да се занася по една известна хубавица-държанка, изведнъж се събрала цяла тълпа познати и приятели, намерили се дори роднини, а най-вече цели тълпи от благородни моми, които ламтели и жадували за законен брак, пък и какво по-хубаво биха могли да намерят: аристократ, милионер, идиот — всички качества събрани на едно, със свещ не можеш намери такъв мъж, по поръчка не можеш го направи!…“

„Но докато нашият новоизлюпен милионер се намирал, така да се каже, на седмото небе, случило се едно съвсем странично събитие. Една прекрасна заран при него идва един посетител със спокойно и строго лице, облечен скромно и благородно, с вежлива, но достойна и справедлива реч, с явно прогресивна отсянка на мисълта и е две думи му обяснява целта на посещението си: той е известен адвокат; един млад човек го е натоварил да води дело; идва от негово име. Този млад човек ни повече, ни по-малко е син на покойния П., макар че носи друго име. На младини сладострастникът П. прелъстил едно честно, бедно момиче от домашната си прислуга, но европейски възпитано (той естествено използувал баронските права на старото крепостно съсловие), и когато забелязал близките и неизбежни последици от тази връзка,