— Не го е направил — жената на Девърел се надигна от стола, с изкривено от гняв лице. — Не е лъжесвидетелствал.

Съседката й зашепна нещо и започна успокоително да я потупва по рамото.

— Смъртта на Девърел — продължи Блайдскот — е истинска загадка.

— Какво имаш предвид?

— Ами, сър Хю, капаците на прозорците и всички врати в къщата са все още затворени. Е, как тогава е бил убит Девърел? Как е успял убиецът да даде това късче пергамент на жертвата?

Корбет се загледа в жълтеникавото лице на помощник-шерифа. Още беше ранно утро, а Блайдскот, несъвзел се от запоя предишната нощ, пак беше пил. Страх те е, помисли си Корбет, когато му дойде времето, ще те хвана здраво за ухото, ще те притисна, както лекар стиска цирей — и ще видя каква нечистотия ще излезе.

Корбет погледна зад него и видя, че вратата е затворена. Тръгна към нея, отвори я и се озова в малък коридор. От двете страни на вратата стените бяха боядисани в розово. Съгледа процепа за наблюдение високо на дясната стена.

— Вижда се, че Девърел е правил промени по вратата — обясни Блайдскот.

— Няма ли друг вход към къщата? — попита Корбет.

— Казвам ти, сър Хю — простена помощник-шерифът, — задната врата и капаците на всички прозорци били затворени. Съседката се е разтревожила. Погледнала през процепа в един от капаците и видяла тялото на пода. Заблъскала по вратата и започнала да вика. Най-накрая Изабо отключила вратата, и била вдигната тревога. Жената била уплашена до смърт. Твърдяла, че убиецът ще се върне за нея. Заключила отново вратата. Когато дойдохме, викахме и я увещавахме да отвори — той посочи към отцепено парче дърво на каменния под. — Трябваше да разбием вратата.

— Убиецът трябва да е използвал процепа за наблюдение — размисли се Корбет. — Вижте, широчината и дълбочината му са една педя. Можел е да опре тук арбалет. Онзи, който стои от другата страна, може да бъде улучен в лицето със стрелата.

— Така е — отвърна Тресилиън. — Но според Изабо хлопането продължило и след като съпругът й бил убит. Спомня си го ясно. Била в спалнята, чула хлопането по вратата, трясъка при падането на тялото на мъжа й, но тропането продължило.

Корбет стоеше до процепа за наблюдение. Опитваше се да си представи как държи арбалет в едната си ръка, а с другата тропа на вратата. Беше невъзможно, разстоянието беше твърде голямо.

— Има и друг проблем.

Както надничаше през процепа за наблюдение, Корбет се загледа в стоящия от другата страна на стената Ранулф.

— Какъв, служителю на Зеления печат?

— Ами — колебливо поде Ранулф, — Девърел е убит посред нощ. Било е тъмно. Откъде ще разбереш, че съм застанал пред процепа за наблюдение и как ще се прицелиш? Една стрела да пропусне целта си и Девърел е щял да бъде предупреден.

Корбет помоли всички да се върнат в къщата. Накара ги да затворят вратата и застана в нишата на входа. Почука на вратата и едновременно се престори, че държи арбалет пред процепа за наблюдение. Не ставаше, не можеше да го достигне.

— Невъзможно е да направя и двете неща едновременно — измърмори той.

После помоли Ранулф да застане, както е седял Девърел, което още повече обърка положението. Изобщо не можеше да се разбере кога обутият с меки ботуши Ранулф стои на прицел пред процепа. През нощта щеше да е дори още по-трудно, призна си Корбет. Отвори вратата и отново влезе в кухнята. Зачуди се дали убийците не са двама. Дали единият е тропал на вратата, докато другият е дебнел на процепа с насочен арбалет? Но как убиецът е разбрал, че Девърел е застанал на прицел?

— Сигурен си — обърна се Корбет към помощник-шерифа, — че тропането е продължило, даже след като Девърел е бил мъртъв, така ли?

— Така казва Изабо.

Корбет взе смачканото парче пергамент и го обърна. По него личаха бледи следи от кръв.

— На Девърел ли е кръвта?

— Сигурно — отвърна Блайдскот.

Корбет се върна при входната врата и се загледа навън. Любопитните се бяха насъбрали в дъното на уличката. От мястото, където стоеше, Корбет можеше да чуе оживлението и шумотевицата на пазара. Пред навалицата от зяпачи стоеше старата Крауфорд, с едната ръка се подпираше на тоягата, а с другата беше хванала млад мъж със сплъстена коса и безизразно глуповато лице. Питъркин, помисли си Корбет, онзи, който открил главата на Молкин, поставена на поднос. Старицата вдигна тоягата си за поздрав. Корбет тъкмо щеше да й отвърне с махване на ръка, но притвори очи и се засмя.

— Господарю? — Ранулф стоеше зад него.

— Ранулф, намери ми една тояга, парче плат и малка чаша с вино.

Тръгна след смаяния си другар обратно към къщата. Ранулф се разтършува и донесе една дълга тояга, мокър парцал от килера и малка метална чаша, пълна до половина с ейл.

— Не открих бъчвата с вино — извини се Ранулф.

— Сър Хю? — Тресилиън, който дотогава седеше на пейка близо до огнището, се изправи.

— Седни, моля те, и наблюдавай — покани го Корбет. — Ранулф, да си представим за момент, че ти си дърводелецът. Щом потропам на вратата, ти се дръж така, както според теб се е държал Девърел предната вечер. Не прибързвай, но и не се размотавай.

Ранулф кимна. Корбет излезе навън и затвори вратата. Сложи долу на земята чашата с ейл, нави мокрия парцал на топка и го набута навътре в процепа, а с пръчката взе да тропа по предната врата. Чу как вътре в стаята Ранулф се раздвижи, а после чу и възклицанието му. Парцалът беше издърпан и в този момент Корбет плисна съдържанието на чашата в процепа за наблюдение. Ругатните на Ранулф бяха дълги и цветисти.

— Така е станало — заяви Корбет, когато влезе отново в кухнята. — Не са били двама убийци, а само един. Сложил е парчето пергамент в процепа и е опрял заредения арбалет на ръба, стрелата му е щяла да улучи всеки, застанал от другата страна на стената. Било е тъмно, убиецът е знаел, че Девърел се страхува, затова е продължил да тропа настойчиво по вратата с тояга. Не е можел да го чуе как се приближава до процепа, но е можел да види кога парчето пергамент ще бъде издърпано. Веднага щом Девърел е измъкнал пергамента, стрелата от заредения арбалет го е улучила право в лицето.

— Възможно ли е? — объркано взе да върти очи Блайдскот.

— Логично е — отвърна Корбет. — И много лесно. Помисли си само, Девърел е бил уплашен. Чул е продължително хлопане по вратата. Мислел е, че зад процепа е на сигурно място, познавал е къщата си: човек не може едновременно да тропа по вратата и да надзърта през процепа. Не се е сетил, че убиецът би могъл да използва тояга. Отишъл е до процепа, за да погледне през него, но е бил изненадан — парче пергамент му пречело да види какво става навън. Девърел не си е давал сметка какво се случва. Освен това е пил, сетивата му са били притъпени. Вниманието му е погълнато от парчето пергамент. Може да си е мислил, че е съобщение. Разбира се, дърпа пергамента, и това е чаканият от убиеца знак. Вижда слаб проблясък на светлина от кухнята, знае къде точно е застанал Девърел, арбалетът е зареден. Само лек натиск на пръста и стрелата е изстреляна. Девърел е умрял на мига, тялото му се строполило на кухненския под. Пръстите му са изпуснали смачканото парче пергамент. Даже не е имал време да го прочете.

Сър Морис плесна леко с ръце.

— Добра работа, сър Хю, но кой е убиецът и защо го е убил?

— Не знам кой е, но знам защо. Девърел е свидетелствал на процеса срещу баща ти, твърдял е, че го е видял да бяга по Гъли Лейн в нощта на убийството на вдовицата Уолмър. Сър Луис, искрено вярвам, че това е лъжа и че е екзекутиран невинен човек.

— Толкова скоро? — лицето на сър Морис пребледня. — Толкова скоро ли направи такова заключение?

— Сър Морис, не е необходимо да си голям учен или да имаш блестящ ум или образование, просто си дай сметка, че вече са убити Молкин и Торкъл, а сега и Девърел.

— Но защо? — попита сър Морис.