и столове, мотаеха се по къси ръкави и току блажено примижаваха, а младите листа на липата трептяха под тласъците на тежестта ми. Не знам какво направих, но изведнъж изхвърчах от люлката и се пльоснах по гръб.

От силата на удара дъхът ми секна. По-късно ми казаха, че за миг съм останал да лежа неподвижно и така съм посинял, че майка ми едва не припаднала. Спомням си само, че ми извъртя страхотен шамар, когато установи, че не съм мъртъв, и заяви, че съм искал да я уморя. Все още не схващах много добре точно тези нюанси на обичта й към мен. И ни най-малко не се съмнявах, че за нея съм просто ненужно бреме.

Когато най-сетне криво-ляво станах, бях целият зачервен, гърбът ми се бе вдървил и не смеех да вдигна поглед от моравата. Джереми беше нашият специалист по разтегнати мускули и всевъзможни навяхвания и изкълчвания. Всички редовно минаваха през ръцете му и дори злоупотребяваха с добротата му, просейки си с хленчене масаж, когато се случеше Жорж да им извади душата на репетициите. Доколкото знаех, при него това бе нещо като дарба. Докато майка ми ме обявяваше за глупак и същевременно настойчиво се интересуваше как се чувствам, той заяви, че ще ме поразтрие. Лично аз исках едно-единствено нещо — да се изпаря колкото се може по-скоро, за да преглътна унижението си в някой ъгъл.

Последвах го в къщата със стиснати зъби, тъй като цялото тяло ме болеше, но се стараех да вървя като човек, когото нищо не е в състояние да срази. На долния етаж имаше малка стаичка, предназначена за травмираните. Тя вонеше на масло за разтривки и на съселова мас, с чиято миризма, макар и в значително по-лека степен, бе пропита цялата къща — по времето, когато ходехме на училище, съучениците ни намираха, че ухаем доста странно. Джереми ми направи знак да си съблека ризата и да легна на масата, докато си миеше ръцете.

За първи път се подлагах на подобна процедура и я очаквах с интерес. В къщата масажите бяха нормално явление. Седнали, прави или легнали, обитателите й никога не стояха със скръстени ръце и повече или по-малко съзнателно винаги си масажираха нещо. Към Джереми се обръщаха само в най- тежките случаи, но през останалото време човек би рекъл, че присъства на колективното пощене на стадо маймуни. Като се изключи Алис, аз бях на практика единственият, който нямаше право на тази привилегия. Тъй като танцуваха, Оли и Едит донякъде също се ползваха от нея, а и Рамона, след като им бе акомпанирала цял ден, от време на време на свой ред се облажаваше с леко разтриване. Понякога, когато се измореше да ме шамаросва публично, майка ми подлагаше врат или просваше крака върху коленете ми, за да ги поотпусна, и аз ужасно се гордеех с въздишките, които изтръгвах от нея. Всъщност това бяха единствените моменти, когато чувствах, че не съм й съвсем безразличен. Което и ми попречи да я намразя веднъж завинаги.

Усмивката ми замръзна, когато Джереми смъкна долните ми гащи и се озовах по гол задник. Но тозчас някаква течност се разля по кръста ми и много скоро забравих тази малко неприятна подробност. С Джереми все пак бяхме мъже, а и движенията на ръцете му ми доставяха неописуема наслада. Вече ми бе трудно да държа очите си отворени и започнах да разбирам защо толкова се натискаха за масажите му.

По едно време членът ми взе да се втвърдява. Но това не ме притесни. Имах усещането, че едва ли не сънувам, излегнат на слънце с цвете в устата. Когато ръцете на Джереми докоснаха задника ми, не видях в това никаква умисъл от негова страна. Не мислех за нищо, просто не исках да спира. Вече не си давах много добре сметка какво чувствам, освен че тялото ми се носи сякаш върху облак.

Ръцете му се плъзнаха надолу по бедрата ми и по цялото ми тяло пробягаха тръпки. В стаята не влизаше слънце, поне не в истинския смисъл на думата. На прозореца имаше плътно памучно перде — в случай че на някой от съседите му хрумнеше да надзърне вътре — и дневната светлина се процеждаше само встрани и нагоре към тавана. Наблюдавах танцуващите в нея прашинки и си казвах, че и аз се чувствам като тях и че съм също толкова лек.

В първия момент не си дадох сметка, че ме обръща на една страна. Усещах се досущ като кукла в ръцете му — готов да се подчиня и на най-слабия им натиск, само и само да продължи. Едва след внезапното облекчение, което изпитах, когато престанах да смазвам с тяло члена си, в съзнанието ми припламна тревожна искрица. Но в същия миг той го обгърна с пръсти и го стисна.

Вцепених се. Но не от страх, нито от отвращение или от някакво неприятно усещане. Вцепених се от изненада, бях толкова изумен, че и през ум не ми мина да реагирам. После той се наведе и го налапа. Сега пък бях напрано хипнотизиран.

Чувствата ми бяха едновременно толкова бурни и хаотични, че почти изкривих лице, но в същото време удоволствието ме поглъщаше и вече нищичко не разбирах. Неволно нададох нещо като стон и зарових пръсти в косата му.

И точно в този момент влезе майка ми. Отвори вратата, изгледа ни продължително и излезе. Припряно се обух. Сега вече щеше да стане страшно. Чакаше ме отвън.

— Трябва да поговорим! — каза.

Старателно избягвах погледа й. Тя ме хвана за ръка и ме помъкна към стълбите. Едва успях да сложа малко ред в мислите си, когато захлопна вратата на стаята си зад гърба ни.

— Приближи се. Ела тук.

Седнах до нея на леглото.

— Погледни ме.

Вдигнах очи с пламнали бузи. Тя отново ме хвана за ръка.

— Преди всичко искам да знам нещо… Кажи, момчетата ли те интересуват? Не се притеснявай, отговори ми. Виж, това не е болест…

Притесняваше ме, че ме държи за ръка, но не исках да я засегна. Недоумявах не само как е възможно да водим подобен разговор, но и че се държи с мен така след онова, което беше видяла. Виж, това наистина не го разбирах.

— Анри-Джон… — продължи тя тихо и все така кротко. — Искам да ми кажеш истината. Към момчетата ли имаш предпочитания?

— Не! — престраших се най-сетне да изломотя.

Искаше ми се да й обясня как се бе случило, да я уверя, че съм бил полузаспал или че царящият в стаята полумрак ме е подвел, но не бях в състояние да произнеса нито дума. Не можех да се отърся от мисълта за гледката, която се бе разкрила пред очите й, пред очите на човека, в чието присъствие най- малко бих си позволил да се разгологъзя тъй безсрамно. Стомахът ми бе свит, почти се задушавах, а ето че тя ми говореше за онова нещо, докато в същото време седеше най-спокойно до мен и галеше ръката ми, сякаш нищо не се бе случило. Истината е, че адски се притеснявах, когато влезех в стаята й и я заварех по комбинезон. Да не говорим, ако беше по пликчета — тогава забивах очи в пода и никаква сила не бе в състояние да ме накара да вдигна глава. Дори когато бях по-малък и едно от любимите ни занимания беше да играем под масите, никога, ама никога не поглеждах между краката й. Тъй че най-малко с нея можех да обсъждам как се прави минет.

— Кажи ми нещо… Смяташ ли, че има теми, по които двамата с теб не бихме могли да говорим?

— Не… Защо?

— Не знам. Просто исках да се уверя в това. Както и да е… Сексът беше нещо, за което моята майка ми говореше съвсем свободно, и си спомням, че това ужасно ме притесняваше. Затова не бих искала да постъпвам по същия начин с теб. Важното е да знаеш, че можеш винаги да ми се довериш, ако имаш такова желание. Знаеш ли, майка ми държеше да е в течение на всичко и се чувстваше засегната, когато премълчавах нещо от нея. Анри-Джон, уверявам те, че си напълно свободен да ми казваш или да криеш от мен всичко, което пожелаеш. Разбрахме ли се?

— Ъхъ…

— А сега искаш ли един съвет?

Не исках, но обикновено мълчанието е знак на съгласие.

— Направи го първо с някое момиче. Разполагаш с предостатъчно време, за да си усложниш живота.

Отпуснах се назад с въздишка и се опрях на лакти. Едва сдържах яда си, че й се бях дал толкова лесно, че бях допуснал да ме държи за ръка и да ми нарежда какво трябва да правя или да не правя и дрън-дрън- та пляс, миличкият ми, защо не кажеш на маминка какви ги дървиш с пишленцето си, я дай да си поговорим за СЕКСА като големи хора и не би ли искал да научиш нещо повечко, пиленцето ми? По дяволите! Беше ме сгащила в невероятна ситуация и това бе избило почвата под краката ми, беше ме запокитило обратно в