е трудно. Е, надявам се, че всичко ще се оправи. И така, седим си ние и сякаш се носим по някакво леко течение. Разговаряме и вече не знаем къде сме. Едва се сдържам да не му кажа какво сме правили с Боб. Имам усещането, че няма да му хареса. Но то ме работи, не ми се ще да го пазя в тайна, искам да се отърва от него. Свивам устни. Обгръщам коленете си с ръце и забелязвам, че хвърля поглед между бедрата ми.

И какво правя тогава? Ами това, че с най-невинно изражение леко ги раздалечавам, просто ей тъй, за да видя как ще реагира. Прехвърлям през ум нещата, които сме правили заедно. Спомням си как веднъж се беше настанил между краката ми и проучваше цепката ми с една линийка. След това дойде моят ред. Сега обаче и най-незначителното събитие приема нови измерения. Не искам да кажа, че е по-лошо, но е някак странно, като си помисля. Накратко, атмосферата леко се нажежава. Лично на мен това ми е по-скоро приятно. Когато не прави мили очи на Боб, Мириам неизменно започва да ми досажда с коментари по адрес на Анри-Джон. Но е вярно, че този негодник не е лишен от чар. Гледам го, докато ми обяснява бог знае какво. Бих искала да се сгуша в обятията му и повече да не мръдна. Понякога ни се случваше да го правим. Навремето не бяхме чак толкова задръстени. Харесваше ли ни нещо, изобщо не се притеснявахме.

Той, разбира се, не иска просто да ме държи в обятията си. И чудесно го разбирам. Казвам си, че би трябвало моментално да се чупя. Сигурна съм, че просто не може да си представи колко съм щастлива в момента. Но оставам и продължавам да наливам масло в огъня с риск да подпаля цялата къща. Бога ми, хитра съм като куца мравка, набия ли си нещо в главата!

Човек не знае кога трябва да спре. Казвам си: ще ми се само да протегне ръка към мен, да направи само едно движение, за да ме докосне, не искам нищо повече и веднага се омитам. И това е гадно от моя страна, защото знам, че рано или късно наистина ще го стори, тъй че е напълно излишно да се измъчваме взаимно. Но кой ти слуша. Най-идиотското е, че съм убедена, че нищо няма да се случи, че ще успея да сложа край на всичко, преди да е станало прекалено късно. По дяволите, как можа да ми хрумне подобна глупост? Междувременно краката ми започват да треперят, а бузите ми стават кръв червени. Това вече не е самоувереност, а чиста проба лудост.

Затварям очи. Решавам да преброя до петдесет. Чувам го да гъгне нещо, после настъпва тишина. Човек не би трябвало да го прави всеки ден, явно не е добре за сърцето. После усещам ръката му върху бедрото си. Затаявам дъх. Давам му една минута. Оставям го да ми пъхне един пръст и броя до двайсет и пет. После отблъсквам ръката му. Правя го много спокойно. И се притеснявам не по-малко от него, тъй като началото беше обещаващо. Но нещо в мен отказа да отстъпи и се поздравявам за това. Не го поглеждам. Мълчаливо излизам от стаята.

Всичко мина много добре. Само дето си бях въобразила, че няма да е лесно. Когато на сутринта се видяхме на закуска, бях по-скоро нащрек. Очаквах да започне да ми се подиграва или да ми говори гадости и се бях приготвила да му го върна тъпкано. Просто не мога да понеса да ми каже крива дума, това е по- силно от мен. Но той се държа както обикновено и дори малко се изненадах. И трябва да призная, че така е по-добре. Тогава си рекох: или е дяволски интелигентен, или наистина е завършен мръсник. А не е изключено да е и двете.

Снощи татко срещнал Ролан Пьоти. И тъй като никак не му харесва онова, което той прави, срещата завършила със скандал и някакви типове изхвърлили татко от „Алхамбра“. Беше направо бесен. Вече си мислех, че ченгетата ще го окошарят, но Елизабет и Рамона успяха да го укротят. Малко след това си възвърна доброто настроение. И да не ти разправям до колко часа останахме да слушаме джаз!

На прибиране ни очакваше изненада. Къщата беше пълна с пожарникари, които току-що бяха разбили вратата на банята на първия етаж. Заварихме ги да свестяват Корин. По-точно един я свестяваше, а останалите се бяха струпали около тях и си плакнеха очите. Татко ги разблъска. Тоя ден явно не му вървеше. Покри Корин с палтото си и им каза, че е излишно да стърчат тук като глупаци. И това никак не им хареса.

Често имаме подобни инциденти. Най-вече заради Джереми и Ерик. Случват се, когато излизаме или когато в къщата идват външни хора, особено ако са повечко. Било доставчици или типове, които идват да поправят нещо, било ченгета или пожарникари — с една дума, тъпанари се намират навсякъде. Отначало се правят на интересни, защото явно не са очаквали да попаднат на толкова мацки накуп, и то доста готини. Ако татко е там, задоволяват се мълчаливо да ни оглеждат. Но ако заварят само Джереми или Ерик, мигновено си въобразяват, че двамата са единствените мъже в къщата, и направо пощуряват. Понякога стават дори агресивни. Не че маниерите на Джереми или на Ерик са прекалено женствени, но все пак двамата нямат нищо общо с хамалите. И ония като че ли не могат да го понесат и сякаш им прилошава, когато забележат това. Понякога си казвам, че малко остава да се случи някоя беля. Когато видиш подобни дръвници, преставаш да се питаш защо хората се избиват помежду си.

За щастие пожарникарите не са най-тежкият случай. Те само поръмжаха малко и заплашиха татко, тъй като се оказа, че отдушниците ни не били съобразени с правилника и че бойлерът изгарял целия кислород. После Корин започна да повръща и това охлади щенията им. След като си тръгнаха, останахме при нея в стаята й. Всички бяха тук, дори Оли, който се беше събудил от шума. И пак се наложи да слушаме за ирландската революция. Единствените истории, които татко ни разказваше, засягаха балета, джаза и ирландската революция. Баща му е бил доброволец, така че знаем всичко за Великденското въстание. В интерес на истината трябва да кажа, че го бива да разказва и че никой никога не се е опитвал да го прекъсне, щом веднъж е отворил уста. Просто те омайва, докато в същото време самият той буквално се преобразява. Така ми действа и на мен, и то винаги, макар че лично аз не изпитвам особена слабост към подобен род истории. Общо взето, възползва се от всеки удобен случай, за да се уреди със слушатели. Но този път направо надмина себе си. Защото какво видя, когато слагаше Корин в леглото? „Дъблинчани“! Бога ми, направо се просълзи! А и Корин си пада малко слагачка.

Имам чувството, че китката ми ще се разглоби. Не знам какво са правели Достоевски и другите. Може би са писали с две ръце? В леглото съм. Късно е, но не съм уморена. Ужасно ми е приятно да описвам всичко това и ми се струва, че ако поискам, никога не бих могла да се спра. Само че трябва да подготвя нещо за Алис — една от ония дивотии, на които е царица. Този път трябва да направим разбор на един стих на любимия й Уитман. „Звездите както вземат връх над дневния светлик, смъртта живота надделява.“ Лично аз нямам нищо против. Дори се надявам да е така.

Още две неща, преди да се заловя за работа. Днес ми дойде мензисът и за първи път му се зарадвах. Това е едното. Другото е, че Боб е разказал на Фло, че двамата сме се чукали. Още не знам как ще му го върна, но все ще измисля нещо. Като начало няма да му дам повече да ме пипне и ще го оставя да се тръшка, докато му се завие свят. На мен и през ум не би ми минало да хукна да го разправям наляво и надясно… всъщност, знам ли… но подобни истории ми се струват прекалено лични. Казах й, че ако се интересува от подробностите, може спокойно да попита Боб. Фло е от ония мацки, които се самозадоволяват с пръст по ъглите, когато стане дума за момчета, но тъй като я е шубе да се изчука, подхранва въображението си с историите на другите. Все не й споделяли достатъчно, все не й уточнявали нещата. Не твърдя, че от време на време не може да се водят подобни разговори. Човек винаги научава нещо ново. Но нямам намерение да й рецитирам биографията си. Това, че е порочна, не ме притеснява ни най-малко. И на мен ми се случва да навлажня гащите само при мисълта за оная работа. Не, притеснява ме фактът, че си пъха носа там, където не трябва. А нямах намерение да казвам на никого за 12 февруари 1958-а. Първо, защото няма нищо за казване. Да не съм им лейди Чатърли! Според мен това е нещо наистина много лично. И така ще бъде, независимо дали й харесва, или не.