независимо кой филм би свършил работа, — когато на вратата се почука. Чудесно!  — помислих си и надигнах чашата.

Евелин стана.

— Върхът! — заявих аз, попадайки по средата на „Асфалтовата джунгла“. Помирисах крадешком Елеонорината коса, събух с крака обувките си и диванът ми се стори дар божи, а „Джон Хюстън“ — най- доброто уиски.

След малко Евелин се върна. Сега пък какво има? — мина ми през ум.

— За теб — подхвърли тя по адрес на Елеонор.

Е, какво пък! — въздъхнах нейде дълбоко в себе си.

Обърнах се, за да видя дали някой влиза, но Елеонор се измъкна навън и дръпна вратата след себе си. Запалих цигара и отидох да си налея още една чаша, преструвайки се, че не забелязвам усмивката на Евелин. За бога, как успявах непрекъснато да я настройвам срещу себе си? Защо не се оставехме взаимно на мира? Вече не помнех дали някога се бяхме разбирали. Дали изобщо ни се бе случвало да се държим малко по-нежно един с друг? Бях забравил.

След малко Елеонор се върна, нарушавайки очарователното ми уединение със сестра й, и без да каже дума, отново седна до мен.

— Кой беше? — попитах просто от учтивост.

— О, никой…

— Как така никой? — натърти Евелин и се изтъпани пред нас. — Марк току-що ми каза, че искал да те заведе на купон!

Аз (отегчен извивам врат, за да не пропусна прелестната усмивка на Стърлинг Хейдън) : Кой е Марк?

Елеонор (въздиша): Слушай, Евелин…

Евелин (с ръце на кръста гледа сестра си, поклаща глава, после се вторачва в мен) : За твое сведение Марк е гаджето й… И мисля, че с голямо удоволствие би прекарал известно време с нея. Но тя е прекалено заета, нали?

Аз (диванът започва да ми се струва неудобен): Какво искаш да кажеш?

Елеонор (измъква се изпод мишницата ми, събира с една ръка косата си на тила и се обръща към Евелин): Просто не ми се ходеше. Защо не ме оставиш на мира?

При тези думи се чува гласът на Мерилин: „Представи си ме на плажа с моя зелен бански!…“ Евелин скръства ръце и се навежда към сестра си.

Евелин (с присвити очи и глух глас): По дяволите! Да не си болна? Какви ги дрънкаш: не ми се ходеше? За глупачка ли ме смяташ?

Елеонор (пребледнява, сетне на лицето й се изписва изумление): Защо си пъхаш носа там, където не ти е работа? И ако обичаш, не ме учи какво да правя!

Евелин (забелва очи към небето и тежко въздиша): И какво? Ще прекарваш всичките си вечери с него (посочва ме с пръст)? Можеш ли да ми обясниш какво означава това?

Аз: Но какво ви прихваща?

Евелин (без да ми обръща внимание): Той няма нужда от болногледачка!

Елеонор (става и пъхва ръце в задните джобове на дънките си): Изобщо не съм искала мнението ти! Не, ама ти добре ли си? (Поклаща се на пети.) Защо от време на време не се опиташ просто да си затвориш устата?

Евелин (яхва подлакътника на едно кресло и ни дарява с широка усмивка): Знаете ли, че двамцата сте ужасно сладки?

Аз (въздишам): Бога ми, започнеш ли да се заяждаш, ставаш адски досадна.

Евелин: Ти, разбира се, намираш това за напълно естествено. И ни най-малко не те притеснява фактът, че тя остава тук да те дундурка, вместо да излезе с приятелите си! Или може би го смяташ за нормално?

Елеонор (изведнъж рязко ни обръща гръб): Я стига! Как може да говориш така? Какво съм ти направила?

Аз (запалвам цигара, впивам поглед в Евелин, но се обръщам към Елеонор): Не е необходимо да си й направила нещо. Тя е малко задръстена. Трудно е да се сърдиш на толкова недодялан човек.

Евелин (скача на крака и сграбчва сестра си за раменете, но доста внимателно) : Питай го дали нямам право!

Елеонор (с рязко движение се изскубва от ръцете й): Остави ме на мира!

Евелин (към мен): Хайде, кажи нещо!

Аз: Добре. Внимавай някой ден чувствата ми към теб съвсем да не изстинат.

Евелин (за миг се обърква, но веднага се окопитва): О, знаеш ли, аз и сега не си правя особени илюзии.

Аз: И грешиш. Но имаш право да смяташ каквото си искаш.

Евелин (гледа ме продължително, сетне поклаща глава и отново се настанява на подлакътника, без да ме изпуска от очи): Знаеш ли, ти си направо върхът! Едва се сдържам да не започна да ти ръкопляскам! (Обръща се към Елеонор.) Чу ли го? (Елеонор не реагира и продължава да стои с гръб към нея.) По дяволите, нима човек не може да каже нищо, без веднага да направиш от мухата слон? Ама ти какво си въобразяваш? Че си Господ-Бог и че трябва да пълзим в краката ти и да ти се кълнем във вечна любов? Не се ли притесняваш поне малко заради онова, което причини на мама?

За миг настъпва стерилно мълчание. После Елеонор се обръща към нас.

Елеонор (към Евелин, глухо): Не очаквах и да кажеш друго. На теб изобщо не ти пука от тази история, тъй че ми спести тъпите си реплики, ако обичаш! (Прави неопределен жест, сякаш се отказва от по-нататъшна полемика.) Бога ми, Евелин, наистина си адски досадна!

Евелин (весело): Е, инцидентът е приключен! (И ме прострелва с убийствен поглед.) Предполагам, че си доволен…