винаги се чувствуваше влиянието на съседната зона, където не се работеше. Именно от бараките за „работещите“ бе докаран един старец — „битовак“, не криминален. Както разправяха пристигналите заедно с него апаши, той „непочтително разговарял с Васечка!“.
„Васечка“ бил млад апаш, от потомствените, значи — водач. Старецът беше два пъти по-възрастен от „Васечка“.
Засегнат от тона на стареца („ще ми се зъби“), Васечка наредил да му донесат парче бикфордов шнур с детонатор. Пъхнали детонатора в ръцете на стареца, вързали двете му длани — той не посмял да протестира — и запалили шнура. И двете китки на човека бяха откъснати. Толкова скъпо му струваше непочтителният разговор с „Васечка“.
Войната на „кучетата“ продължаваше. От само себе си се случи онова, от което някои умни и опитни началници се страхуваха най-много. Добили опит в кървавите разправи — а по онова време за убийствата в лагерите не се даваше смъртна присъда — и „кучетата“, и апашите започнаха да използуват ножове по поводи, които нямаха нищо общо с войната на „кучетата“.
Някому се сторило, че готвачът му е сипал малко чорба или тя е рядка — в ребрата на готвача се забива нож и той предава Богу дух.
Лекарят не освободил някого от работа — около врата му усукват пешкир и го удушват…
Завеждащият хирургичното отделение в централната болница веднъж укори един виден апаш, че криминалните са започнали да убиват лекари и са забравили за „Червения кръст“. Сиреч, как не се разтвори земята под тях? Апашите се ласкаят извънредно много, когато началството се обръща към тях по такива „теоретични въпроси“. Апашът му отговори, като се лигавеше и се превземаше с неподражаем апашки акцент:
„Закон на зивота, докторе. Има най-разлицни полозения. В един слуцай — тъй, в друг — съвсем инаце. Зивотът се променя.“
Апашът си падаше малко диалектик. Целият свят му беше крив. Станало така, че докато се намирал в изолатора, желаейки да попадне в болницата, той поръсил очите си със стружки от химически молив. Че го пуснали от изолатора — пуснали го, но квалифицираната медицинска помощ закъсняла и той ослепял завинаги.
Но слепотата не му пречеше да участвува в обсъжданията на всички въпроси от живота на престъпния свят, да дава съвети, да се произнася с авторитет и напътствията му да имат задължителен характер. Както сър Уилямс от „Рокамбол“, слепият апаш продължаваше да живее пълноценен живот на престъпник. В разследванията по процесите срещу „кучетата“ обвинителното му заключение бе предостатъчно.
Открай време в престъпния свят наричат „куче“ всеки, който престъпи апашките закони, всеки, прехвърлил се на страната на криминалната милиция. Във войната на „кучетата“ ставаше дума за друго — за нов апашки закон. Въпреки това на рицарите на новия орден им лепнаха този обиден прякор.
Лагерните началници не обичаха „кучетата“ (с изключение на първите месеци на „войната“). Те предпочитаха да си имат работа със старите апаши, които бяха по-разбираеми, по-елементарни.
Войната на „кучетата“ отговаряше на тъмната и силна апашка потребност от сладостно убийство, от утоляването на жаждата за кръв. Войната на „кучетата“ бе отражение на събитията, чиито свидетели години наред бяха криминалните. Епизодите на истинската война се бяха отразили като в криво огледало в събитията на престъпния свят. Реалността на тези кървави събития, от които на човек му спираше дъхът, извънредно много привличаше главатарите. Дори най-обикновената джебчийска кражба, за която се заплащаше с три месеца затвор, или ограбването на някое жилище според тях се извършват в някакъв „творчески подем“. Както разправят апашите, те се съпътствуват от висше душевно напрежение, което не може да се сравни с нищо друго, от благодатна вибрация на нервите — престъпникът усещал, че живее.
Колко ли по-остро, по-садистично остро е усещането, когато убиваш, когато проливаш кръв; и това, че противникът ти също е апаш, допълнително усилва преживяванията. Присъщата на престъпния свят театралност намира изход в този огромен дългогодишен кървав спектакъл. Тук всичко е истинско и всичко е игра, страшна, убийствена игра. Както при Хайне: „За месо ще е месото, а за кръв — кръвта човешка.“
Апашите играят, подражавайки на политиката и на войната. Апашите главатари окупираха градове, изпращаха разузнавателни отреди, прекъсваха комуникациите на противника, съдеха и бесеха изменниците. Всичко беше и реалност, и игра, кървава игра.
Историята на криминалните, датираща от хилядолетия, познава много примери на кървава борба между бандитски шайки — за зони на грабеж, за господство в „престъпния свят“. Но многото особености на войната на „кучетата“ я правят единствено по рода си събитие.
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
«Сучья» война,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16752]
Последна редакция: 2010-07-13 19:30:00
1
По всяка вероятност тук се има предвид станалата легендарна фраза-призив: „Бий белите, докато почервенеят, а червените — докато побелеят.“ — Б.пр.
