надменния му дух. И тъй, кралю,
победата е наша!
ДЪНКАН
Славна вест!
РОС
Сега горкият Свено проси мир;
и да зарови своите убити,
ний позволихме му едва когато
на остров Свети Колм ни наброи
в хазната десет хиляди жълтици.
ДЪНКАН
И Кодорският тан от днес нататък
не ще изменя вече! Разгласи
да бъде тутакси обезглавен
и поздрави героя на войната
със неговия сан!
РОС
Разбрано, сър!
ДЪНКАН
За подлост този сан му е отнет —
за доблест получава го Макбет!
ТРЕТА СЦЕНА
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Къде беше, сестро?
ВТОРА ВЕЩИЦА
Свине морих.
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Ами ти, сестрице?
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Една женка моряшка, гледам, седнала с кестени в скута, пък като замляскала, като зажвакала! „Дай и на мен!“ — казвам й. А краставата му трътла: „Къш — вика, — вещице!“ Знам го аз мъжа й, кормчия е на „Тигър“. Плъх ще стана, в решето ще скоча, през морето ще заплавам подире му, няма нощ и ден да мигна, край Алепо ще го стигна — мъчно ще се отърве от обратни ветрове!
ВТОРА ВЕЩИЦА
Да ти дам ли една буря?
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Много мило!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Да ти туря
един вятър и от мене?
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Дай го — нейде ще се дене!
Във чувала ми сега са
всички хали от компаса —
мъж й сън не ще го хване,
като сено сух ще стане,
двайсет седмици ще крее,
чезне, тлее и линее;
нямам власт да го удавя,
но добре ще го оправя!…
Вижте споменчето мое!
ВТОРА ВЕЩИЦА
Покажи го пак! Какво е?
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Палец на един моряк,
не достигнал роден бряг!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Пристигат, чуй!
Макбет е туй!
ТРИТЕ ВЕЩИЦИ
Три орисници-сестри
трижди се въртим по три!
Три за тебе, три за мене,
три за нея — спри въртене!
Деветорна проклетия
ха, опитай — разплети я!
