за живот. Можеше да си представи ужасяващата мизерия на Нов Марс и Хуан Мърдок — могъщия приказен рицар, дошъл да я измъкне оттам, да я качи на бял кон и да я отведе в замъка, който е обещал да й построи.

— Случи се така, че моите представи за дълга влязоха в противоречие с мнението на капитан Мърдок за правата му — обясни Тревелян.

— Аз печеля купища пари от износа на дървен материал и кожи от Ванахейм — отряза Мърдок.

— Като нарушавате екологичното равновесие на цял континент — наблегна Тревелян.

— Нямахте право да се намесвате и да ги карате да променят закона — не съвсем уверено заяви Мърдок. Изплакна една чаша с вода от гарафата и я напълни с шампанско. — Вярвам, няма да се засегнеш, че от тази чаша пи банкерът?

— Ще го преживея. — Тревелян пое чашата.

— Той честно е изпълнявал задълженията си на наемен войник… — започна Фаустина.

— Използвайки съвременно оръжие срещу невероятно примитивна цивилизация, която не представляваше никаква заплаха — довърши Тревелян. — Тази практика е забранена. Наред с унищожаването на коренните жители и първите колонисти.

— Нима вашият скъпоценен съюз претендира, че законите му са универсални за Космоса?

— Фаустина, млъкни — сряза я Мърдок.

— Съюзът не е държава — Тревелян не сваляше очи от жената, — макар много от обитаемите планети да го поддържат. Галактиката е твърде голяма, за да бъде управлявана от един център. Но смятаме, че имаме право да предотвратяваме нежелателно развитие на събитията. Включително и да не позволяваме на нашите съграждани да извършват лоши постъпки.

— Корди никога не са ме арестували — изхили се Мърдок. — Само са спирали дейността ми. Успявах да им се изплъзна и да не оставя улики. Така че не ви се сърдя — той вдигна чашата си. — Честно казано, благодарен съм ти, приятелю. Ти ми показа, че вървях по крив път. Сега намерих начин не само да забогатея, но и същевременно да стана толкова уважаван човек, че никой няма да посмее в мое присъствие да се уригне без разрешение.

Фаустина запали цигара и издуха дълга струя дим към тавана.

— Поръчаха ми да проверя дали вашето твърдение е истина — отбеляза Тревелян.

— Моля, всичко е както си му е редът. Пък и вече знаете всичко. Намерих си звездолет — не ме питайте как — и отлетях в съзвездието Еридан. Открих планета — необитаема, но годна за колонизиране, и представих документи, удостоверяващи правото ми на първооткривател. Инспекторът от Службата в отчета си потвърди, че заселването на Сполука — така я нарекох, не противоречи на закона. И сега съм на Земята, събирам екипаж и необходимите съоръжения за подготвителните работи, за да осигуря безопасността на колонистите. Нали помните — продължи с назидателен тон — да се провери дали има опасни организми и вещества, да се определят климатичните условия, сеизмичните характеристики и така нататък. След като приключа с подготвителните работи, ще започна да рекламирам планетата си и ще организирам извозването на колонистите. Докато действа патентът ми, аз ще установявам правилата за пристигане на Сполука. Повечето първооткриватели вземат от колонистите такса за доставянето им. Но аз имам намерение да им осигуря не само междузвездния полет, а и предварително построени жилища, пътища, подготвени за сеитба поля, за да започнат веднага да работят. Ето защо ми бе необходима финансова подкрепа.

— Идеята ви не е нова — предупреди го Тревелян. — Досега не е носила доходи. Стойността на заселването е толкова висока, че първата вноска не е по джоба на средния имигрант. Затова той си остава вкъщи, а пишман-първооткривателят се разорява. В края на краищата е благодарен, ако успее да продаде построеното за една хилядна от вложените средства.

— Този път всичко ще бъде другояче — възрази Мърдок. — Ще искам от тях минимална такса, горе-долу половината от сумата, необходима за купуване на земята и обзавеждането. Те ще дойдат. — Изпи чашата си и отново я напълни. — Какво ли е предизвикало интереса на корди? Аз не ти казах нищо ново, цялата информация е във вашите компютри. Щом сте решили да си пъхате носа в моите работи, защо не ме попитахте по-рано, преди да завърша подготовката на експедицията?

— Преди не успяхме — с горчивина призна Тревелян. — Анализът на някои факти завърши едва вчера. Мъчим се да осигурим сносни условия за живот из цялата Галактика, но не ни стигат силите за всичко. Твърде разнооб…

— Много добре! — прекъсна го Фаустина.

Тревелян я погледна мрачно:

— Бъдете предпазлива, иначе един прекрасен ден ще станете жертва на това разнообразие.

Мърдок се намръщи:

— За днес стига. Обсъдихме всичко. Това е моята вечер с моята жена, а ти май душиш нещо. Но пред закона аз съм чист, нали така? Много добре, измитай се оттук.

Тревелян се напрегна.

— Или лека нощ, ако така повече ти харесва — усмихна се Мърдок, като реши, че с грубост няма да си помогне.

Тревелян стана, поклони се, учтиво се сбогува и излезе. В поведението на противника си забеляза не толкова злорадство, колкото желание да си отмъсти за предишните несполуки.

„Ще се наложи да взема решителни мерки“ — помисли си той.

От земната орбита и от Слънчевата система „Кампесино“ излезе, използвайки гравитационните двигатели, а после се гмурна в хиперпространството. Това беше мощен звездолет, оборудван с лодки за кацане и с всичко необходимо за разработване на необитаеми планети. Екипажът му се състоеше от Мърдок, Фаустина, пет-шест космонавти и няколко техничари.

След него излетя и „Джинджи“ — компактен бързоходен кораб. Негов екипаж бяха само Тревелян и един хуманоид с непроизносимо име, чието значение приблизително съответстваше на земното Пушача. Преследването на звездолет в Космоса е по-скоро изкуство, отколкото наука, а всъщност си е чиста магия. В обикновеното пространство не бе необходимо много време да се намери „Кампесино“. На Тревелян му помагаха телескопът и датчиците за топлинно излъчване, за елекромагнитни вълни, за неутриновите потоци от гравитационните двигатели. Но в хиперпространството единствено слабият факел на тахионите издаваше местоположението на кораба. Пък и Мърдок положително не бе забравил да включи детекторите на звездолета си.

Благодарение на майсторството и късмета на пилота „Джинджи“ можеше да се движи на границата на чувствителността, без да издава присъствието си. Но само ако скоростта му беше по-голяма, а масата — значително по-малка от преследвания звездолет. Ето защо цялото му въоръжение се състоеше от един лазер, два едрокалибрени електродинамични ускорителя на масата и няколко метрови управляеми ракети с ядрени бойни глави. Тревелян ни най-малко не се съмняваше, че хората на Мърдок са въоръжени къде-къде по-добре.

Тревелян прекара дълги часове пред обзорния екран, без да откъсва очи от блестящите точици на звездите, пръснати по черното кадифе на небето, и с цялото си тяло усещаше равномерното боботене на двигателите.

— Мисля, че го засякохме — той посочи уредите. Обхвана го ликуващата радост на ловеца, проследил жертвата си. — Още не е ясно накъде летят, но при всички случаи не е към съзвездието Еридан.

— Може би вече знаят за нас, затова е вероятно да се отклонят от курса си и да ни нападнат — с безстрастен механичен глас отвърна Пушача.

— Да, ние рискуваме — съгласи се Тревелян. — Мърдок обаче не би постъпил така. Той води жестока борба, но не съм чувал някога да се е решавал на открито убийство.

— Информацията ни за живота му е откъслечна и не знаем какво може да се очаква от него. Нещо повече, компютърният анализ показва, че е събрал твърде разнородна компания.

— М-м-м да, отчаян народ, нито един земянин, няколко представители на хуманоидни цивилизации, които се славят с войнствеността си. Точно това ни разтревожи.

— Нещо друго? Излетяхме толкова бързо, че не успях да проуча материалите. По-специално не съм запознат с биологичните и социалните особености на човешкото общество.

Тревелян погледна спътника си. Директорът на Службата се помъчи да намери най-добрия агент, но

Вы читаете Мародерът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату