скоро в небето могат да се появят бойни кораби. А вас ви съветвам да си намерите някое скришно местенце и да не си показвате напразно носа.

Мърдок удряше с юмрук по дланта си. За един миг беше остарял с десет години.

Но сетне на лицето му пак се появи усмивка.

— Ти спечели и този рунд, Майк. Аз самият ще те придружа. Вземи — и той протегна на Тревелян бластера си. Координаторът взе оръжието.

Фаустина седна на земята. Върху скулата й се беше появило синьо петно от удара на Мърдок. Тя местеше очи от единия към другия мъж — разплакано, напердашено дете в безизходица.

— Но защо? — молеше се тя. — Защо не можем да получим патент? Та ние открихме свръхнова за теб… Ти… ти развали всичко… заради двеста-триста учени… и тяхното любопитство.

Тревелян се наведе над Фаустина, стисна с една ръка двете й ръце, а с другата с широк жест посочи храма.

— Не — меко каза той. — Заради тях. Нима те нямат това право? Някой трябва да узнае и да разбере този народ, за да не забравим никога за него.

Но тя не разбра.

Ние браним Великия договор, сърцевината на цивилизацията, на обществото, на самия живот: неписан закон за живите, мъртвите и неродилите се, който ги зове да полагат всички сили, но да останат единно цяло в неразривното време. Ако го пренебрегнем, животът ще стане безсмислен. Ала младите поколения толкова често не искат да разберат това…

© 1968 Пол Андерсън

© 1994 Красномир Крачунов, превод от английски