— Значи нищо не излезе от плана ни?!

— Не е точно тъй — рекох аз. — Джини е велика магьосница и ако успее да засили мощта на котешкия мозък на Сварталф, Бойаи мисли, че ще се справи. След смъртта си той дълго е изследвал геометрията на различни континууми. Включително на толкова странни и зловещи, че не може дори да ни намекне за тях. Идеята за атакуване на Ада много му е харесала.

Сварталф врътна опашка, мустаците му щръкнаха, а козината около врата му се наежи.

— Значи имаме успех! — завика Джини и се разтанцува. — Ура-а!!! Ию-у-у!!!

— До известна степен — да — и аз бях изпълнен с решителност, но ентусиазмът ми бе значително по- слаб. Охлаждаше го онова, което научих от Лобачевски. Предчувствах, че ще срещнем големи трудности. Едва ли Врагът толкова лесно ще ни позволи да успеем. Срещу нас ще се възправи цялата му сила, цялата му хитрост.

— Така — смутено каза Карслунд, — така, така…

Джини прекрати бойния си танц, когато рекох:

— Може би е по-добре да му позвъните, доктор Грисуълд?

Дребничкият доктор кимна.

— Ще му позвъня от кабинета си, а вие оттук ще виждате и чувате всичко.

Наложи се няколко минути да почакаме. Притиснах силно Джини към себе си. Някои тихичко разговаряха, други безсилно се бяха отпуснали на столовете. Само Бойаи беше бодър — чрез Сварталф той задоволяваше ненаситното си любопитство, изследвайки всичко в лабораторията, сякаш беше обикновен посетител. Но нека не забравяме — пред нас беше един от най-големите учени сред всички хора, които ще живеят на Земята, докато тя съществува… Страшно много го интересуваше как се развиват нещата на нашата планета и изпадна във възторг, когато Янис му изнамери отнякъде подшити броеве на списание „Световна география“.

Телефонът оживя — чу се звън.

— Извинете, че ви накарах да чакате — рече Грисуълд, — но не можах да ви се обадя по-рано. С какво мога да ви бъда полезен?

Фебереецът назова името си и показа карта.

— Опитвам се да открия мистър и мисис Матучек. Вие ги познавате, нали?

— Е, да… Отдавна не съм ги виждал — Грисуълд хич не умееше да лъже.

Лицето на Блестящия нож стана сурово.

— Моля, изслушайте ме, сър. Днес се върнах от Вашингтон. Ходих там заради тях. Много е важно. Разпитах подчинените си. Мисис Матучек е изчезнала и изобщо не могат да я открият. Мъжът й известно време се намирал в защитена от външно наблюдение зала за съвещания. Никой не го е видял да я напуска след работно време. Изпратих човек да го потърси, но напразно. Моите хора са фотографирали всички, които са влезли в сградата. Сътрудниците от криминалната лаборатория са разпознали вас сред другите участници в срещата. Продължавате ли да твърдите, че семейство Матучек не са при вас?

— Н-не. Няма ги… Какво искате да правите с тях? Да ги обвините в криминално престъпление ли?

— Докато не са замесени в такова — не. Но ми е дадена специална писмена заповед, с която се нарежда да не бъдат допуснати някои действия, които семейство Матучек вероятно ще пожелаят да предприемат. В такъв случай, както те, така и всеки, който им окаже помощ, еднакво подлежи на арест.

Грисуълд се оказа юнак. Надви уплахата си и занарежда, като пръскаше слюнки:

— Честна дума, сър, възмутен съм от подтекста на думите ви. При всички случаи заповедта следва да бъде връчена на онези, за които е предназначена, тоест на мисис и мистър Матучек. Иначе тя няма законна сила. Дотогава не ограничава нито техните, нито на съучастниците им действия.

— Правилно… Нали не възразявате да дойда и да огледам помещението? В което се намирате сега. Може би все пак са там. Без вие да знаете.

— Не, сър, възразявам. Вие не бива да идвате тук.

— Бъдете благоразумен, доктор Грисуълд. Освен всичко друго, нашата цел е и да ги защитим от самите тях.

— Подобни намерения са присъщи на сегашната администрация. Но на мен те не ми се нравят. Довиждане, сър.

— Ей, почакайте — Блестящия нож понижи глас, но това не смекчи тона му. — Вие не сте собственик на сградата, в която се намирате.

— Само че аз отговарям за нея. „Трисмегист“ е частно владение. Мога да упражнявам управлението на тази сграда по свое собствено усмотрение. И забранявам достъпа в нея на вас… и на вашите слуги.

— Но не и ако дойда със заповед за обиск, професоре.

— Тогава ви съветвам по-скоро да си я издействате — и Грисуълд прекрати телефонното вълшебство.

Ние в лабораторията се спогледахме.

— Колко време ни остава? — попитах.

Барни вдигна рамене.

— Не повече от трийсетина минути. Феберейците сигурно са вече на път.

— Има ли смисъл да се опитаме да избягаме оттук? — въпросът беше на Джини.

— Не бих ви съветвал. Вероятно всичко наоколо е под наблюдение още преди Блестящия нож да бе потърсил Грисуълд по телефона. Мисля, че той е изчаквал единствено за да разбере какво правим тук. Заповядали са му да предприеме решителни действия само в краен случай.

Джини се изправи.

— О’кей, тогава отиваме в Ада — горната й устна потрепна. — Направо в Ада. Не бива да изпуснем тази възможност. Няма време да се подготвяме.

— А! — Барни се преви, сякаш го ритнаха в корема. — Не, вие сте полудели! Без подготовка, без да имате нужната екипировка…

— Ще се задоволим с това, с което разполагаме — настоя Джини. — Ще се възползваме от съветите на Бойаи. Докато сме тук, Лобачевски също има право да ни помага. Ще спечелим — на наша страна е ефектът от неочакваното ни появяване. Демоните не ще успеят да организират силите си. Нахлуването ни, повтарям, ще бъде твърде неочаквано за тях. А щом излезем извън границите на американската юрисдикция, Блестящия нож няма да има законно основание да ни принуди чрез вълшебство да се върнем. И няма да ни пречи. Ако спрете помощта си, това навярно ще означава нашата смърт. То ще е равно на убийство. Освен това подозирам, че и Ножа е на наша страна. Съвсем не му харесват действията, които е задължен да предприеме. По-скоро ще ни предложи своята помощ. — Джини приближи до Барни, взе ръката му с две ръце и погледна от долу на горе прорязаното му от бръчки лице. — Не ни пречете, стари друже — помоли го тя. — Трябва да се съгласите с мен.

Болеше ме, като гледах как се мъчи Барни. Но в края на краищата той яко изпсува и даде заповед. Хората се хванаха на работа.

В залата влезе Грисуълд.

— Вие вече… О! Не можете да тръгнете веднага!

— Не можем да не тръгнем — казах аз.

— Но вие… дори не сте обядвали! Силите ви ще отслабнат и… Добре де, знам, че не мога да ви спра. Понякога оставаме да работим до късно и затова в лабораторията имаме хладилник с хранителни продукти. Ще отида да видя какво има вътре.

Ето тъй тръгнахме да щурмуваме Ада! Янис даде на Джини чантата си, която се носеше през рамо, а Барни ми връчи якето си. То ми беше голямо, тъй че се наложи да скъсим ръкавите му. Натъпкахме чантата и джобовете на якето със сандвичи с фъстъчено масло за нас и консерви с пушена селда за Сварталф- Бойаи. Взехме и четири кутии бира.

Що-годе имахме екипировка. Тя се намираше главно в чантичката на Джини. Там беше и донесеното от доктор Ашман удостоверение за раждането на Валерия. Инструкциите му как да го използваме бяха основната причина да го поканим на съвещанието. Сега-засега Джини бе прибрала документа в чантичката