по-късно използва някои от идеите му във философските си произведения. Самият Бойаи никога не узнава за това. В книгата си младият унгарец за пръв път прави сериозен опит да формулира неевклидовата геометрия. Той пръв доказва, че аксиомата за успоредните прави не е логически необходима.
За нещастие трудът му е публикуван едва в 1832 година, и то като приложение към първия том от съчиненията на неговия баща, написани на латински. Междувременно Лобачевски независимо от Бойаи получава сходни резултати, а трудът на унгареца остава незабелязан.
Това, изглежда, силно го разочарова. Заедно с баща си, който става преподавател в Реформисткото училище, се заселва в Базарели и умира през 1860 година. Животът му протича в епохата на зараждаща се революция. Пред очите му избухва революцията на Кошут от 1848 година, последва поражението й и развихрилата се след това реакция. Но в материалите за него, които открихме, не се казваше нищо за участието му в революцията или поне за някакво негово отношение към нея. Бил е свидетел на отмяната на военното положение през 1857 година и засилването на либерализма. Наистина страната му не си извоюва пълна национална независимост, а остава в рамките на Австро-Унгарската империя. Това се случва едва седем години след смъртта му. Питах се дали душата му е дочакала събитието, преди да се възнесе в други селения?
Повече неща успяхме да открием за Лобачевски. Роден е през 1792 година в Нижни Новгород. Когато става на седем години, баща му умира. Семейството се премества в Казан. Мизерстват, но майката успява да му осигури добро образование. На осем години Николай взема успешно всички изпити и го приемат в гимназията. На четиринадесет влиза в местния университет, на осемнадесет получава научна степен, на двадесет и една е назначен за асистент-професор, а на двадесет и три става професор. Отговаря за музея и библиотеката на университета. Общо взето, по това време между тях няма разлика — навсякъде запуснатост и безпорядък, отделените средства са малко. Лобачевски полага голям труд и след няколко години с библиотеката и музея се гордее цяла Русия. При царуването на Александър в задълженията му влиза и шпиониране на студентите. Но той успява да мине без доноси — и правителството е доволно, и студентите го обожават.
През 1827 година става ректор на Казанския университет. Той изгражда университета в буквалния смисъл на думата и така изучава архитектурата, че може самостоятелно да проектира сгради. Когато през 1830 година избухва холерната епидемия, взема особено строги санитарни мерки и затова смъртността сред студентите и преподавателите не е голяма. По-късно половината град е унищожен от пожар. Обсерваторията и най-важните университетски сгради са опожарени, но Лобачевски успява да спаси апаратурата и книгите. След две години щетите са възстановени.
От 1826 година Лобачевски започва да работи върху неевклидовата геометрия. Дори да не живееше в Казан, а в Канзас, пак щеше да го стори. Новината за откритието му се разпространява из Западна Европа толкова бавно, че един по-нетърпелив човек би излязъл от кожата си. Но Лобачевски е твърде зает със своето дело, за да бърза. Най-сетне откритието му става известно и когато за него научава Гаус, то му прави толкова силно впечатление, че предлага Лобачевски за член на Кралското научно дружество в Гьотинген. Това става през 1842 година.
Може би причина за снемането му от длъжността ректор през 1846 година е омразата и злобната подозрителност на царското правителство към всичко неруско, към признанието в чужбина. Разрешават му да бъде преподавател, нищо повече. Смазан от мъка, Лобачевски намира утешение единствено в математиката. Зрението му отслабва с всеки изминал ден. Синът му умира. Лобачевски работи, мечтае, диктува своята „Обща геометрия“46. Книгата е завършена малко преди смъртта му. Умира през 1856 година.
Той безспорно беше светец.
—
На дъската се появяваха все нови изречения. От време на време Янис изтриваше написаното и тебеширът подновяваше своя бяг. Русинът и унгарецът решиха, че на френски се разбират по-добре, отколкото на немски, и онези, които знаеха езика, постепенно започнаха да схващат каква е работата. Единствено аз разбирах всичко, защото споделях едно тяло с Лобачевски. Колкото повече неща ми се изясняваха, толкова по-голяма нужда изпитвах да ги обясня и на останалите. А времето летеше.
—
Извиках останалите да дойдат по-близо. Всички с изключение на Джини и седящия до краката й Сварталф (в очите му светеше човешки разум) изглеждаха твърде жалки — изморени, потни, измъчени, с разхлабени вратовръзки или изобщо без тях, с разрошени коси, повечето с цигара в ръка. Седях на стола и ги гледах — а може и моят вид да не е бил по-добър от техния. Онова, което ми съобщи влезлият в тялото ми светец, беше поразително. Не, то бе ужасно!!!
— Сега всичко е ясно — рекох. — Ние грешахме. Бог лично нищо не заповядва на своите светии и ангели. Поне в нашия смисъл на думата. Светците се появяват единствено заради молитвата. Пасторе, вие го разбирахте и по-рано. Но ние — съзнателно или не — смятахме, че сме нещо повече, отколкото сме всъщност. — Лобачевски веднага ме поправи. — Не, пред Бога всички са равни, но той допуска свобода на избора, дори за силите на злото. Нещо повече, съществуват съображения, поради които… Макар че терминът „реалполитик“, продиктуван от съблюдаване на политиката на реалността, на фактите, не е съвсем точен. Не знае дали има подходящ земен аналог… Грубо казано, нито Бог, нито Врагът желаят да предизвикат с действията си прекалено рано Армагедон. Вече две хиляди години те избягват пряката взаимна намеса в работите си. Изконните им територии — Небето и Адът, — са взаимно недостъпни за тях. И тази политика няма да се промени в близкото бъдеще…
Както и да е, нашата молитва е чута. Лобачевски е светец в прекия смисъл на думата. Той не е могъл да пренебрегне молбата ни, но не ще ни помага в Ада, забранено му е. Има право да дойде с нас, оставайки в тленното ми тяло, но само като наблюдател, нищо повече. Много съжалява. Ако успеем да се вмъкнем там, той няма да ни окаже пряка помощ. Всеки дух трябва да върви по собствения си път, понеже… С една дума, влязъл е в нашия континуум и в моето тяло, преследвайки своя собствена цел.
Бойаи е друго нещо. Той също е чул молбата ни, защото молитвата бе съставена толкова свободно, че напълно важеше и за него. Казва, че не е признат за светец, душата му се намира в Чистилището. Подозирам, че всички ние разбираме това понятие като място, където душата не може да възприема непосредствено божията мъдрост, не може самостоятелно да се стреми към усъвършенстване. Във всеки случай още не е взет на Небето, но не е и прокълнат. Тъй че не му е забранено да вземе активно участие в борбата. Изглежда имаме шанс да спечелим. Той разбира за какво се молим в молитвата, дори онова, което не сме изрекли с думи. Също като Лобачевски е избрал моето тяло. Но Николай Иванович не е знаел за намерението му и понеже като светец притежава по-голяма мощ, го е изпреварил с някакъв си миг.
Спрях, за да запаля цигара. Страшно ми се искаше да изпия цяла дамаджана изстудено ябълково вино. Гърлото ми бе пресъхнало и продрано, като минато с шкурка.
— Очевидно в случаите, подобни на нашия, духът трябва да съблюдава определени правила. Не ме питайте защо. Убеден съм, че ако узнаехте причините, щяхте да ги сметнете за достатъчно сериозни. Предполагам, че искат да предпазят тленното ни тяло от стрес, от пренапрежение. Едно от правилата е съвсем очевидно. Бойаи не притежава силата на светците и не може да си създаде подходящо тяло. Помните ли, доктор Нобу, вие преди малко предположихте такова нещо. Така че, даже и да бяхме приготвили всички необходими вещества, вероятно той не би могъл да ги използва. Единствената му възможност да се яви пред хората е да влезе в нечие живо тяло. Има още едно правило — душата не може да прескача от тяло в тяло. Тя е длъжна да остане там, докато не изпълни онова, заради което се е върнала на земята.
Трябвало е Бойаи светкавично да вземе решение. Правилата за приличие не са му позволили да влезе… в тялото на жена. А ако би се вселил в някого, който нямаше да дойде с нас в Ада, ползата от него не би била голяма. Макар и в молитвата да не се уточняваше специално, Бойаи е доловил малката подробност, че в експедицията ще участва още един, от мъжки пол. И се е втурнал към неговото тяло. Както винаги, той е действал бързо и твърде късно е открил, че се е вселил в тялото на котарак.
Могъщите плещи на Барни отчаяно се приведоха.
