запас от памет. Трябва да използваме езика, който е говорела душата приживе.

— Разбирам — помислих аз, — но вие подценявате Сварталф. Той е живял дълго време в семейството ни. Още от раждането му го е възпитавала и обучавала магьосница и затова е много по-умен от един обикновен котарак. Пък и атмосферата на магьосничество, която го е заобикаляла през целия му живот, е оставила своите следи.

— Прекрасно. Говорите ли немски? — Сварталф ентусиазирано кимна.

— Мияу — с ясно изразен немски акцент рече той.

— Добър ден, милостиви господине. Аз съм математикът Николай Иванович Лобачевски, преподавател в Казанския университет в Русия. Радвам се да ви поднеса приветствията си, монсиньор.

Последната фраза бе произнесена на френски, по всички правила на учтивостта от края на XIX век. Лапата на Сварталф издраска по пода.

— Той иска да пише! — Джини ококори очи от изумление. — Сварталф, чуй ме. Не се сърди, не се страхувай. Не му пречи да прави, каквото иска. Не се съпротивявай, помогни му. А когато всичко свърши, ще имаш повече каймак и сардини, отколкото можеш да изядеш. Обещавам ти. Нали си добро котенце — тя го погали по гушката. Сварталф май не се бе примирил напълно, че в тялото му се е напъхал дух, но ласката помогна — той скоро замърка.

Докато Джини и Грисуълд бяха заети с магическите си проблеми, аз се концентрирах върху мисления си диалог с Лобачевски. Останалите се скупчиха наоколо, потресени от случилото се. Изобщо не се знаеше какво ще стане по-нататък и това ги измъчваше. Долавях думите им на пресекулки:

Чарлз: — Дявол да го вземе, никога не съм чувал светците да се появяват по този начин!

Карслунд: — Адмирале, моля ви.

Янис: — Вярно си е. Хора са били обладавани от демони, но за разлика от тях светците никога не са се вселявали в чуждо тяло.

Грисуълд: — А може и да са се вселявали. Понякога се отнасяме с пренебрежение към доказателствата за съществуването на взаимен пренос на маса при пресичането на континуумите.

Карслунд: — Те не са дяволи, никога преди не са го правили.

Барни: — М-м да-а… Нека помислим. Духът или мисълта могат безпрепятствено да преминават от една вселена в друга. Може би светците винаги така се връщат при хората — не в телесния си облик, а като някакво видение?

Карслунд: — Някои безусловно са успявали да се материализират.

Нобу: — Моето предположение е, че за да си създадат тяло, светците могат да използват каквато и да е материя. Например, във въздуха ще има всички необходими за това атоми, ако му добавите няколко десетки грама прах с минерално съдържание. Спомнете си какво представлява светецът. Доколкото знаем, душа, взета на небето, тъй да се рече, седяща редом с Бога. Заемайки толкова високо духовно положение, тя сигурно получава редица забележителни способности, защото има възможност да черпи от самия Източник сили и творческа енергия.

Чарлз: — Но тогава те няма за какво да се безпокоят!

— Господа — каза моето тяло, прекрачвайки напред, — моля да ме извините, тъй като все още не съм свикнал с обстоятелството, че ми се налага да споделям с господин Матучек неговото тяло. Ще ми окажете ли тази чест да си спомните, че това не е същото, като да владееш собствената си плът. Още не зная съвсем точно какво ви е принудило да молите за помощ. И тъй като сега се намирам в човешко тяло, нямам други, по-добри средства от онези, с които разполагате вие, за да разбера кой е господинът, вселил се в котарака. Струва ми се, че зная целта на превъплъщението му, но ако нямате възражения, нека почакаме и да вземем решение въз основа на по-точна информация.

— Ама че работа — Барни пое дълбоко въздух. — Как си, Стийв?

— Добре — отвърнах. — И с всяка минута се чувствам все по-добре — това не бе съвсем точно, защото когато се споразумяхме с Лобачевски, аз сякаш се раздвоих и заедно с моите усетих и неговите емоции и мисли. Но мъдростта и добротата им надминаваха всяко въображение.

Разбира се, не можех да зная нищо нито за земния му живот, нито за преживяванията му сред многобройната тълпа светци. Мозъкът ми на смъртен и препълнената ми със скръб душа не можеха да вникнат във всичко това. Най-многото, което разбирах, приличаше на едва доловима мелодия и в нея се преплитаха безкраен покой и вечна радост. Все пак ще се опитам да обясня какво беше за мен присъствието на Лобачевски. Представете си, че ви се яви насън най-старият и най-добрият ви приятел, и в общи линии ще ви стане ясно.

— Почти сме готови — съобщи Джини. Тя и Грисуълд бяха поставили върху масата някаква дъска — просто приспособление, което приличаше на планшет, но за онези, които имат лапи вместо ръце. Джини седна на крайчеца на масата, клатейки крака. Трябва да ви кажа, че бяха много хубави, дори Лобачевски отбеляза това. Въпреки че реакцията му бе да започне да съставя уравнения, изразяващи формата им.

Сварталф седна пред дъската, а аз се наведох от другата страна на масата, готов да задавам въпроси.

Тишината се нарушаваше единствено от дишането ни. Лапата помръдна, задвижи парчето тебешир, омагьосано със същото заклинание, което управлява метлата.

Всички прочетоха изречението, написано с едри букви:

— Аз съм Янош Бойаи от Унгария.

— Бойаи! — на Фалкенберг чак му секна дъхът. — Господи, съвсем бях забравил за него! Не е чудно, че той… но как…

— Това е голяма чест за мен. Изследванията ви бяха вдъхновяващи за всички — с нисък поклон изрече Лобачевски.

Нито Бойаи, нито Сварталф искаха да му отстъпят по учтивост. Котаракът се изправи на задни лапи, поклони се, сетне отдаде чест по военному. После тебеширът отново се задвижи и изписа един ред цветисти комплименти на френски.

— Кажете ми все пак кой е този? — пошепна Чарлз зад гърба ми.

— Не си спомням биографията му — също шепнешком му отговори Фалкенберг, — но зная, че е бил изгряваща звезда на небосклона на неевклидовата геометрия.

— Ще се поровя в библиотеката — предложи Грисуълд. — Май тази размяна на любезности ще продължи доста дълго.

— Прав е — пошепна Джини на ухото ми. — Не може ли да ги накараме да побързат? Отдавна трябваше да сме в къщи. И ако телефонът иззвъни — чакай поредните неприятности.

Обясних всичко това на Лобачевски, който пък го обясни на Бойаи. Той написа „Аber naturlich“44 и ни увери (уверението излезе предълго), че когато е възникнала необходимост, е станал военен и като имперски офицер се е научил да действа решително. Смята да действа така и сега, особено щом такава очарователна девойка апелира към неговата чест. Като почтен човек е държал и ще държи на честта си при каквито и да е обстоятелства. Уверява ни, че нито веднъж в живота си не я е накърнил…

Нямам намерение да се подигравам с този велик човек. За да мисли, душата му разполагаше само с един котешки мозък и възприемаше света чрез сетивните органи на Сварталф. Ето защо човешките недостатъци на Бойаи ни се представяха в явно преувеличен вид. Именно поради това му бе толкова трудно да намери израз за гигантския си интелект и своя рицарски дух.

Грисуълд откри нещичко за него в енциклопедиите и в трудовете по история на математиката. Докато си разменяха любезности с Лобачевски, ние се запознахме с биографията на Янош Бойаи.

Роден е в Унгария през 1802 година. Тогава страната е една от провинциите на Австрийската империя. Баща му45 е бил виден математик, познавал се е отблизо с Гаус. Обучил сина си на изчислителна техника и на математически анализ още преди да навърши тринадесет години. Посъветван от баща си, Янош на петнадесет години постъпва в Кралското инженерно училище във Виена. А на двадесет става офицер от инженерните войски.

Еднакво добре умеел да свири на цигулка и да върти шпагата — опасно било да се дуелираш с него. През 1823 година изпраща на баща си черновата на своя труд „Абсолютна наука за пространството“. Гаус