математически като едно цяло. Тогава може да се подбере подходящо вълшебство.
— Какво?! Но това е невъзможно! Такова нещо… Нито един смъртен…
— Вярно — каза Джини.
Ние изумено се втренчихме в нея.
— Ключът за решението са сведенията, които Стийв успя да събере в подземията на катедралата — каза тя. — Адмирале, забележката ви е абсолютно правилна. С подобна задача не може да се справи нито един смъртен човек. Но все пак най-големите геометри, които историята познава, са мъртви.
Около масата се възцари удивено мълчание.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
След като направихме съответната магия и напъхахме негодуващия Сварталф обратно в куфарчето, ние напуснахме „Източниците“ с килима на компанията. Наближаваше четири часът. Ако закъснеем и нашата сянка от ФБР не ни види в къщи към пет-шест часа, ще заподозре нещо.
Първо се приземихме до църквата „Свети Олаф“ — пастор Карслунд трябваше да вземе някои неща от нея. Седящият зад нас Янис Вензел се приведе напред и зашепна:
— Може би съм несведущ, но нима молбата към светиите от католическата църква често пъти не е по- ефикасна, отколкото молитвата към светиите на лютераните?
Този въпрос беше повдигнат на съвещанието ни. Тогава Карслунд се ограничи да изтъкне разликата между молитвата — молба към Всевишния, заклинанието, което трябва да привлече вниманието на желаещите
— Съмнявам се дали има някакво значение към коя църква принадлежиш — рече Джини. — Какво нещо е душата? Учените получиха безспорни доказателства, че тя съществува, но резултатите са противоречиви и не се поддават на възпроизвеждане в експериментални условия. Както става винаги, когато нещата се отнасят за феномени от свръхестествения свят.
— Това обаче — намеси се доктор Нобу — на свой ред бе причина за бързото развитие на практическата магия. Ние достигнахме същността на практическото разбиране на вълшебството. А за разлика от физическите силови полета — гравитационното, електромагнитното и други, действието на парафизичните силови полета, като например полето на подобието и полето на следствието, не се ограничава със скоростта на светлината. Следователно, те по принцип могат да преместват енергия от една част на Вселената в друга. Ето защо вкарването на нищожно малка мощност на входа може да даде безкрайно голяма мощност на изхода. Оттук следва, че за овладяването на тези процеси разбирането на качествените аспекти има много по-голямо значение от количествените. Именно затова само три дни след като научихме за непостоянното време в Ада, доста уверено можем да кажем, че новите магии ще бъдат ефикасни… Но що се отнася до душата, склонен съм да смятам, че тя по-скоро е парафизично, а не свръхестествено явление.
— А аз не смятам така — възрази Джини. — Бих нарекла душата енергетична структура на параполето… Тя се формира от тялото, но продължава да живее и след смъртта на тази изходна матрица. След като се освободи от него, може лесно да преминава от една вселена в друга. Какво може да е призракът, освен душа, лишена от тялото си и оставаща по някаква причина на определено място. Какво е превъплъщението — не е ли проникване на душата в току-що оплоденото яйце?! А нима спасението не се постига, когато Всевишният позволи на душата да заеме място до него? И накрая — какво друго е вечното проклятие, освен влиянието на Падналия ангел върху душата?!
— Нима? — попита Янис и Джини рязко се засмя.
Барни, който седеше на шофьорското място, се обърна.
— Относно вашия въпрос, Янис, който не зададохте на съвещанието, а едва сега, мога да кажа следното. Лютераните не признават обикновената молитва към светиите32. Но това не означава, че изобщо отричат намесата им в човешките работи. Понякога и това се случва. Вероятно католическият свещеник или равинът по-добре знаят как да молят светиите за помощ. Трябва обаче да отбележа, че поканих Джим Карслунд да ни сътрудничи, защото го познавам от дълги години. Да се говори за пастора като за… — всички пресилено се засмяхме: тъкмо в този момент той се качваше на килима с ръце, пълни с еклезиастични съчинения.
Отново се издигнахме във въздуха, продължавайки пътя си към университета „Трисмегист“. Незабравимите за мен сгради, горички и полянки бяха облени от слънчева светлина. Беше ваканция и тук имаше малко хора. Над Студентското градче цареше тишина, подчертавана от далечния шум на града. Сякаш бяха изминали векове от времето, когато аз и Джини учехме тук, и това се бе случило в някакъв друг цикъл от развитието на Вселената. Погледнах изпод вежди Джини, но изразът на лицето й си оставаше непроницаем.
Дочу се шум от крила — след нас летеше гарван. Предзнаменование? Какво ли предвещава? Приземихме се, гарванът направи кръг и пляскайки с криле, изчезна в далечината.
Влязохме в сградата на факултета по естествени науки. Коридорите и стълбищата тънеха в мрак. Ние точно затова избрахме това място, понеже сега тук нямаше никого. Втората причина бе, че Грисуълд имаше ключове от всички лаборатории и складове. Карслунд би предпочел параклиса, но беше твърде вероятно да ни забележат там. Освен това Джини и Барни се посъветваха и решиха, че религиозната страна на нашето начинание е от второстепенно значение.
Трябваше ни някой, чиято молитва би била едновременно искрена и безкористна. Иначе навярно нито един светец няма да поиска да й отговори. Впрочем, светиите май че рядко се отзовават на молбите — като си представим огромния брой молитви, които всеки ден се отправят към Небето. Всевишният очаква ние сами да се справяме с проблемите си. А ние знаехме как да проникнем в царството на Врага (или поне вярвахме, че знаем) и се надявахме, че това ще бъде взето предвид, както и нашата непреклонна решителност да го приложим на дело. Бяха намесени интересите на Небето и затова едва ли молбата ни щеше да остане незабелязана.
Всичко се люлееше и плуваше пред очите ми. Борейки се със световъртежа си, аз си помислих: ако получа удар, вероятно ще забранят опита ни.
За молитвата избрахме философската лаборатория, наречена на името на Баркли33. Тя се намираше в неотдавна построено крило на древната сграда с жалък вид, в която преди инцидента със саламандъра беше отделът на Грисуълд. Лабораторията бе голяма и великолепно обзаведена. Тук студентите от горните курсове се учеха да използват свръхестествените и параестествените сили при провеждането на естественонаучни изследвания. Тъй че имаше всичко, което би могло да се окаже нужно. Главното помещение представляваше обширна зала с висок таван, покрай стените чинно бяха наредени шкафове и работни маси. През готическите прозорци с тъмнозелени стъкла се лееше прохладна слънчева светлина. Върху тавана, боядисан в наситено синьо, блестеше в златисто схемата на атома на Бор, обкръжена от зодиакалните символи. Едва ли можеше да се намери място, по-различно по дух от катедралата в Силоам. В лабораторията работеха хора, които приличаха на мен, усещах, че дори стените й влияят благотворно на психиката ми.
Грисуълд заключи вратата. Джини развали магията и пусна Сварталф. Той се отправи към ъгъла, пристъпвайки грациозно с меките си лапи, а вирнатата му опашка се люлееше като махало. Карслунд постла върху масата покривката от олтара и постави отгоре разпятие и съдове със светени хляб и вино. Всички останали се хванахме на работа под ръководството на Барни: взехме обичайните мерки срещу шпиони, издигнахме защитно поле и се приготвихме да отворим вратата към другата вселена. Това е изтъркан и неточен израз. Всъщност няма никаква врата, просто човек преминава от един континуум в друг, пък и преходът не зависи от никаква апаратура, важното е само да знаеш как се прави. Предметите — отворена на определена страница Библия, свещник със седем свещи (те бяха огромни и ги запалихме с кремък), колба с чист, без примеси въздух, кутийка със свещена пръст, шише с вода от река Йордан, арфата на Питагор34 — имаха повече символично, отколкото магическо значение.
