включително и официални лица, правителството се задоволява само да изрази протест. Откъде накъде ще се нагърби със смъртоносен риск, за да спаси някакво си малко момиченце? Съжалявам, мисис Матучек, но нещата стоят точно така…

— Както и да е — бързо изрече Фалкенберг, след като погледна Джини (лицето й беше страшно!) — доколкото разбирам… враговете ни сега са объркани. Действията на мистър Матучек се оказаха неочаквани за тях. Очевидно… маговете на йоанитите могат да вършат чудеса, но не са всезнаещи и всемогъщи. Не знаят какво точно сме успели да открием и какво имаме намерение да правим. Ала ако им дадем време да се окопитят, те ще засилят защитните мерки и вероятно ще предприемат някакви действия в отговор.

Лицето на Джини все повече наподобяваше ужасяващото изображение на горгоната Медуза31.

— Каквото и да решим тук — рече тя, — аз и Стийв няма да стоим със скръстени ръце.

— Не, дявол да го вземе! — избухнах аз, а Сварталф сви уши, оголи зъби и козината му щръкна.

— Виждате ли? — обърна се Барни към останалите. — Познавам ги тези двамата. Невъзможно е човек да ги спре, освен ако не ги пъхне в дранголника, и то доживот. Но не съм убеден, че съществува затвор, от който да не избягат. Навярно може да им се попречи само ако бъдат убити. Ще допуснем ли да се случи това или ще им помогнем, докато все още имаме възможност?

Гласовете на седящите около масата преминаха във викове, размятаха се ръце. Най-силно от всички крещеше Вензел: „И аз имам деца, Вирджиния!“ Погледите се насочиха към Ашман. Той почервеня.

— Нямам намерение да ви предам. Просто всичко беше твърде неочаквано за мен и бях длъжен да кажа онова, което мисля. Не вярвам, че ще постигнете нещо, като подстрекавате родителите на Валерия към самоубийство. Тяхната смърт няма да донесе нищо добро.

— Какво имате предвид? — попита Барни.

— Правилно ли съм разбрал?… Нима искате да изпратите Стийв и Вирджиния… в Адската вселена?

Сякаш ме заляха със студена вода. Бях готов на всичко, кипях и изгарях от желание да действам, но при тези думи като че ли неочаквано се оказах на ръба на пропаст. Погледнах Джини — тя ми кимна.

Всички — кой повече, кой по-малко — замръзнаха от ужас. После се надигна ропот, който стихна при жеста на Барни. Аз едва възприемах заобикалящата ме действителност. Най-сетне в стаята се възцари напрегнато мълчание.

— Трябва да ви се извиня — каза Барни. Гласът му звучеше като камбана — равномерно и басово. — Задачата, която ви поставих, се състоеше главно в събирането и анализирането на цялата достъпна информация за Долния континуум, за да намерим пътя за спасението на детето. Вие се справихте великолепно. Като получихте сведенията, които Стийв успя да набави, направихте голяма крачка напред в изследванията си. Развихте концептуалната страна и може би сте близко до изработването на методика. Но обширният обем на работата не ви позволи да видите какво именно се крие зад непосредствените ви задачи. Не можехте да си представите, че това не са просто изследвания с далечна перспектива и че работата не се ограничава само с издигането на хипотези. В крайна сметка, изследванията се свеждат до търсенето на възможни пътища за защита срещу нападение от страна на обитателите на Адската вселена. Казаното важи за повечето от присъстващите. По същия начин и онези, чиято дейност представляваше проучване на политическите и религиозните аспекти на проблема, не забелязаха колко близко са до разбирането, че трябва да се влезе в схватка с Долния континуум. И аз преди не разбирах вероятните резултати от нашата работа. Но се срещнах тайно с мисис Матучек, обрисувах й цялата картина, ние я обсъдихме подробно и начертахме план за действие — Барни направи къс поклон към Ашман. — Приемете поздравленията ми, докторе, много сте проницателен.

Значи тя е знаела всичко, се мярна в ума ми, и въпреки това никой нищо не подозираше, дори аз. Никой не подозираше нищо чак до тази минута — защото тя е искала така. Като схванах това, ума ми прониза още една откъслечна мисъл: дали на другите мъже им се е налагало някога да се сблъскват с подобни проблеми и изненади?

Джини вдигна ръка.

— Положението е такова — рече тя, — че шансове за успех има само една малка група. — В гласа й звучеше онази решителност, която познавах от първата ни среща. — Голяма група хора без нужните умения няма никакви шансове. Безспорно, първата ще бъде по-маневрена и ще успее да преодолее препятствия, недостъпни за армейско подразделение или за цял отряд от фаустовци.

— Смърт, осакатяване, плен в Ада с всички произтичащи от това последици… — прошепна Ашман. — Смятате ли, че Стийв ще е съгласен?

— Познавам Стийв достатъчно добре — отвърна Джини.

Думите й ми помогнаха да дойда до известна степен на себе си. Не бях чак дотам стъписан, че да не набележа възхищението в очите на околните, но цялото ми внимание беше насочено към Джини.

— По-добра група от мен и Сварталф няма да намерите. Ако някой изобщо има надежда за успех, това сме ние. Всички вие ще ни помогнете да се подготвим и ще чакате завръщането ни. В случай че не се върнем, ще ви остане събраната информация. Пазете я, защото има важно значение за нашето общество. Съгласете се, че въпросът не се отнася само за нашата дъщеря. Далеч не само за нея… Тази е главната причина, поради която сте длъжни да ми помогнете. Направете всичко, зависещо от вас, та вашите деца и внуци да не наследят много по-лош свят от този, в който живеем ние. — И моята вещица бръкна в чантичката си. — Дявол да го вземе, нямам цигари!

Няколко пакета се протегнаха към нея, но тя предпочете моя и ръцете ни се докоснаха за миг. Сплел пръсти, Ашман втренчено ни гледаше. Внезапно стана, върху лицето му се появи нещо подобно на усмивка и каза:

— Добре, извинявам се. Но вие трябва да разберете, че реакцията ми беше естествена. Може би сте прави да предполагате, че ще намерите начин да отидете в Ада и да се върнете обратно. Ще ви помагам с всичко, което е по силите ми. Мога ли обаче да ви запитам какъв е планът за действията ви?

Барни се поотпусна, угаси фаса си и запали нова пура.

— Можете — рече, — пък и се налага да обясним същото и на останалите. Отначало ще ви изложа плана в общи линии. После в зависимост от това, в каква научна област сте специалисти, вие ще го развиете и допълните.

Нашата Вселена е с обичайна геометрия на пространство-времето навсякъде, освен в точките с необикновени свойства — например ядрата на белите джуджета. Демоните могат безпрепятствено да се придвижват в нашия свят. Нещо повече, те са способни да правят разни номера с времето и пространството, което в древността им е създало репутацията на свръхестествени същества. Това е така, защото тяхната собствена вселена е извънредно сложно устроена — структурата й постоянно се променя. Съвременните учени откриха начини да се проникне в нея, но никой не знае на какви закони там се подчинява движението, как човек може да се придвижва и как да я напусне. И то цял, невредим и напълно с ума си.

Стийв узна, че може да се влезе в която и да е точка по времеизчислението на Ада. Това е изход от задънената улица. Ние получихме възможност да намерим съотношението между нашия и Долния континуум, като то бъде изразено математически. Доктор Фалкенберг състави съответните уравнения и вече започна да ги решава. Изследванията на доктор Грисуълд ни позволиха да очертаем как се реализират физическите закони в тази вселена. Бил Харди прави същото в областта на химията и атомната физика. Работата е едва в началото си, резултатите още не са проверени експериментално. Но поне аз като инженер практик и доктор Нобу като метафизик получихме възможност да създадем заклинание. Тази сутрин го завършихме. Според плана трябва да изпратим експедиция в Ада, като вълшебството ни ще й осигури там известна защита, и бързо да я върнем обратно. Никога и никой досега не си е поставял такава грандиозна цел.

— Планът не е задоволителен — сега пък възрази Харди. — Вие не разполагате с пълно описание на Адската вселена… Та ние не сме в състояние да опишем дори собствения си Космос… Абсолютно неизвестно е и не може да се предвиди по какви налудничави закони се променя метриката там във всяка една точка.

— Правилно — съгласи се Барни.

— Следователно защитните мерки, подходящи за една точка от пространство-времето, ще се окажат напълно негодни за всички останали.

— Но не и в случая, когато преместването в пространствено-времевата конфигурация бъде изразено